Разединени

Юлия КУЛИНСКА

За сетен път показахме, че сме разединени. Че сме една държава, но вътре в нея има много други. Ожесточени спорове водим дори по празниците... Стигаме до крамоли, бой и разправии. Дори до жестокост.
Грозни картини се разиграха вчера пред Паметника на Съветската армия. Непристойни и отвратителни. Здравеняци нападнаха немощни възрастни хора, защото не мислят като тях. Защото имат памет за кафявата чума и не са загубили усещането си за справедливост. И вместо силата на аргументите, размахаха юмруците. Явно обществото ни е похабило и загубило някъде по пътя на своето развитие голяма част от ценностите си.
Забравихме, че съединението прави силата. А силата ражда независимостта. Това послание е и в завета на кан Кубрат, и в снопа стрели, които показва на синовете си. Забравихме, че ако сме единни, никой няма да може да ни победи. Но ще сме слаби, ако се разделим, и всеки сам лесно ще бъде прекършен. И това ще стане, ако не се обединим в каузите, които ни правят повече българи. Ако егоистично и дребнаво настроени не спрем да хейтим всеки коментар и действие, което не ни харесва. Да потърсим онези малки, истински неща, които ни обединяват, които би трябвало да пазим, към които да се стремим, за да се пребъдем като личности и граждани на света.
Всъщност помните ли, че вчера беше Денят на обединена Европа!?