Раздяла по мъжки с Евстати Бурнаски

Само ако си припомните с мен песента на Емил Димитров "Жената на военния", ще разберете пристрастието ми към Евстати Бурнаски, полковника от армията, от Военното издателство, големия поет - и нежен лирик и поет-бунтар, гневен за неосъществените промени след 1989 г.
В последния ден на юли доайенът на СБП Евстати Бурнаски си отиде. Последният ден на юли беше и последният му земен ден, за да се пресели там, където отдавна беше описал в рими. Той "не премина живота си гратис. До петаче за всичко плати... Но съдбата покана му прати за раздяла с любимия стих..." А "Билет за надежда" свършва ето така:
"Аз глаголът без бъдеще време/ ще оставя след себе си знак,/ че билет за надежда ще взема/ от гише на отвъдния бряг..."
Над тридесет книги остави Бурнаски, предимно поезия, една биографична повест, роман и рими, които ще помним дълго. Ще цитирам още едно кратко посвещение-стихотворение, което е подарил на Матей Шопкин:

"Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен..."

И куплет от края на посвещението:

"Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, приятелю, живей!"

Повтарям - лирик по природа, бунтар по съдържание, Бурнаски до последния дъх съчиняваше и рецитираше рими, които няма как да се харесат на управляващите, защото гневът беше искрен и много отдалечен от "Войнишките стихове", от "Любовта на лейтенанта", "Стихове за Доли", а книгите "Легенда за България", "Окована  нежност", "Рецитал пред ангели", особено една от последните "Майко майчице" са синовна изповед, откровено послание към живите, искрено поетично слово за днес и утре...
Надявам се, приятелю, че ще живееш в сърцата с тези рими до срещата ни на отвъдното гише за  билети за надеждата, които си купи приживе и ти в една раздяла по мъжки...

1 август 2015 г.
град Антоново, Търговищка област