Раздухване на пожар

Азербайджан и Турция провеждат широкомащабни военни учения с бойни стрелби от 29 юли до 10 август с участието на бронетанкова техника, артилерия, бойни и транспортни вертолети, части на ПВО и зенитно-ракетни сили. Решението за провеждането им издава политическо лекомислие. Все едно да запалиш цигара до кола, зареждаща на бензиностанция. Ученията се провеждат в момент, когато тече конфликт в най-северния участък по азерско-арменската граница. Да, след като пламна на 12 юли, граничният конфликт не се разрасна (поне засега) до открит военен сблъсък. Той се случи на 300 км северно от спорния регион Нагорни Карабах, заради който двете страни бяха във война в началото на 90-те. И сегашните маневри се провеждат далеч от северния участък на границата. Но това не омаловажава "късото мислене". Още повече, че не липсват престрелки както в северния участък, така и в района на Нагорни Карабах. 

За деескалацията на двустранния конфликт от важно значение е да не се намесват засегнати от него външни сили. Като член на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), Армения поиска да бъде задействан член 4 от договора за защитата й срещу Азербайджан. Но Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан отказаха - не само, защото не видяха заплаха за Армения от няколко гранични инцидента, но и за да не нажежават допълнително обстановката и да не затлачват диалога за нормализиране на ситуацията. В целия конфликт Армения не е безгрешна, но как ли щяха да реагират в Баку и Анкара, ако тя бе провела учения на своя територия с участието на Русия или която и да е друга държава от ОДКС? 

И докато Турция на Реджеп Ердоган има навика да пали сблъсъци, съгласието на иначе умерения му колега Илхан Алиев буди недоумение. Утешителното обяснение е, че с маневрите е решил да "засити" военолюбието на генералите си и да ги възпре от истинска война срещу Армения, за каквато го притискат не от вчера.