Разделената Америка

Въпреки, че медиите обявиха Джо Байдън за победител на президентските избори, действащият държавен глава Тръмп оспорва изборите и това означава, че все още няма избран президент на страната. "В случай на разногласие между кандидатите за президент, резултатът от изборите в САЩ се определя от съда, а не от телевизионни компании или други медии, извършващи неофициално преброяване на гласовете", заяви на пресконференция във Филаделфия (Пенсилвания), президентският адвокат Рудолф Джулиани. 

Поляризираната държава

САЩ ще останат такава държава, защото е невъзможно да се постигне съгласие по редица ключови въпроси. Страната преживява "безпрецедентна поляризация" и радикализмът се превръща в новата норма. Демократите се насочиха към либералния глобализъм, а републиканците стават все по консервативни , което значително усложнява ситуацията. Концепцията, че има "благороден американски народ" и някакъв "корумпиран елит" все повече се превръща в разделителна линия за САЩ. Около една трета от американците, гласували на президентските избори в САЩ за демократичния кандидат Джо Байдън, се ръководят от протестни мотиви. Само 64% от жителите на САЩ, гласували за Байдън, споделят неговите политически убеждения, докато останалите гласуват против действащия президент Доналд Тръмп. В същото време 81% от гласоподавателите, които предпочетоха Тръмп, гласуваха именно за собствения им кандидат и споделят вижданията му.

Образно казано, едната Америка е представена днес от Джо Байдън. Това е глобалистката и либерална Америка, чийто електорат е групиран основно в метрополитън зоните по двете крайбрежия. Това е Америка, която не просто иска, но и смята за свой дълг да се намесва във вътрешните работи на всички останали държави по света. Това е онази Америка, която произведе множество конфликти по целия свят - в Либия, Сирия, Ирак, Афганистан, бивша Югославия и къде ли още не. Това е Америка на политическата коректност, джендър идеологията, климатичната паника и безконтролната "свободна" търговия. По стечение на редица обстоятелства тази Америка беше на власт от Рейгън до Обама. Сменяха се формалните носители на властта в Белия дом, но политиката им беше сходна, ако не и идентична, както на вътрешната, така и на международната политическа арена. Днес това е статуквото, което брани ролята си на глобален жандарм със зъби и нокти.

От другата страна е Америка, която днес се олицетворява от Доналд Тръмп. Това е християнска Америка на националната държава. Тя може да бъде видяна в безкрайните южни и средни щати, нейните изразители са основно умерени и консервативни хора, които не искат държавата им да командва света, а искат просто по-добро бъдеще за себе си и близките си. За тази Америка е важно да има работни места и благоденствие, да се запази и развие американската мечта.

Налице са по-сериозни различия между демократите и републиканците специално в икономическите им програми. Доналд Тръмп се застъпваше за намаляване на данъците и намаляване на правителственото регулиране. За разлика от това, Байдън иска да обърне част от данъчната реформа на Тръмп и да увеличи данъчното облагане на богатите граждани и корпоративните печалби. Той възнамерява да засили държавната намеса в икономиката. Тръмп искаше да намали финансовите задължения на САЩ в международни организации. Той реши да намали финансирането на структури като ООН, Световната здравна организация, Световната антидопингова агенция. По отношение на Световната търговска организация (СТО) настоящата администрация възприе тактиката на саботаж и пренебрегване на правилата на международната търговия, които са "нежелани" за Америка. 

Байдън, от друга страна, се застъпва за по-активно взаимодействие с международни организации, надявайки се да ги използва като средство за американско влияние. Най-съществените разлики между програмите на Тръмп и Байдън засягат околната среда, климата и енергетиката. Настоящият президент отрича проблема с глобалното затопляне и необходимостта от борба с емисиите на парникови газове, насърчавайки интересите на американските производители на въглеводороди.

Енергийният водораздел 

Байдън е защитник на енергията от възобновяеми енергийни източници. Освен това той възнамерява да се бори с онези държави, които не изпълняват задълженията си за опазване на климата. И като наказание обещава да въведе допълнителни тарифи върху вноса на стоки от тези държави или дори да наложи преки санкции срещу някои чуждестранни проекти. Например той ще се противопостави на онези нефтени и газови проекти, които Китай и неговите партньори изпълняват в рамките на инициативата "Един пояс-един път" (ЕПЕП). Традиционната въглеводородна енергия в програмата на Байдън е обявена за най-лошия враг, провокиращ глобалните климатични промени. Той възнамерява да наложи глоби на всички предприятия и организации, отговорни за емисиите на въглероден диоксид и да спре издаването на нови лицензи за разработването на редица нефтени и газови находища в САЩ. Бившият вицепрезидент ще спре оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, въпреки че Тръмп инициира съответните процедури преди три години. Тръмп бе и остава привърженик на традиционната енергия (нефт, газ, въглища) и насърчаваше американските производители. Стреми се европейците да преминат от закупуване на руски газ към американски втечнен природен газ. 

Иначе и двамата виждат Китай като ключова заплаха за американската икономика. Те също са твърди към Русия. Ако Тръмп се стремеше да подкопае енергийното сътрудничество между Русия и Европа, за да принуди европейците да се откажат от руския газ в полза на американския, то Байдън настоява за необходимостта от изоставяне на руските въглеводороди заради прехода към нови енергийни източници. Байдън настоява и за световна забрана за субсидиране на въглеводородни горива. Планиран е и глобален мораториум за разработването на офшорни полета в Арктика. Това засяга интересите на Русия, която е голям износител на въглеводороди и ще разшири производството си там.

Отделно новоизбраният президент обяви Русия като основна заплаха за националната сигурност на САЩ.

Странната надпревара

Точно така може да се приключилата и оспорвана президентска надпревара. Разликата между тях не е голяма, макар медиите да обявиха 77-годишният Байдън за победител. И двамата кандидати обявиха победа, а поддръжници им излязоха на улицата, което потенциално може да доведе до сблъсъци.

Много политически експерти в САЩ предупреждаваха за потенциални граждански вълнения и бунтове след изборите. Според тях, с оглед на факта, че много гласоподаватели ще гласуват по пощата на фона на разпространението на новия тип коронавирус, резултатът ще остане неизвестен за известно време. Което се случва заради съдебните дела, които завежда действащият държавен глава. Жалби, подадени в отделни щати, може да стигнат до Върховния съд, както стана с изборите във Флорида през 2000 г., където републиканецът Джордж Буш-младши победи Ал Гор едва с 537 гласа, след като най-висшата съдебна инстанция в страната прекрати повторното преброяване.

Американският президент не се избира с мнозинство от националния вот. По конституция кандидатът, който спечели мнозинството от 538-те електори в Избирателната колегия, става президент. Тази година електорите (членове на въпросната колегия) ще се съберат на 14 декември, за да определят победителя. Обикновено губернаторите потвърждават резултатите в своите щати и предоставят тази информация на Конгреса. Възможен е сценарий, при който губернаторът и законодателното събрание в един силно оспорван щат да представят два различни резултата от изборите. Важните щати като Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин и Северна Каролина, имат губернатори демократи, а местните законодателни събрания са под контрола на републиканците. Според юристи при такъв сценарий не е ясно дали Конгресът следва да приеме или не представения от губернатора списък от електори. Макар че повечето експерти да смятат такъв сценарий за малко вероятен, съществува исторически прецедент. Контролираното от републиканците щатско законодателно събрание на Флорида обсъждаше дали да изпрати свои електори през 2000 г., преди Върховният съд да прекрати спора между Буш и Гор. През 1876 г. три щата назначиха "дублиращи електори", което кара Конгреса да приеме през 1887 г. Закон за определяне на електорите. Съгласно този нормативен акт всяка от камарите на Конгреса трябва да реши отделно кой от двата списъка с електори да приеме. В момента републиканците контролират Сената, а демократите Камарата на представителите. Но утвърждаването на електорите ще се извърши от новия състав на Конгреса, който ще положи клетва чак на 3 януари.

Капанът на процедурите

В случай на разногласие между двете камари, не е съвсем ясно какво се случва. Според закона предимство имат електорите, одобрени от "изпълнителната власт" на всеки щат. Много експерти тълкуват това в смисъл, че се има предвид губернатора, но други отхвърлят тази интерпретация. Този закон никога не е бил проверяван или тълкуван от съд. Една от експертните интерпретации е спорните гласове в Избирателната колегия изобщо да бъдат дисквалифицирани. 

Ако бъде решено, че никой кандидат не си е осигурил мнозинство в Избирателната колегия, тогава се задейства процедура съгласно 12-та поправка в Конституцията на САЩ, известна като "извънредни избори". Според нея президентът се избира от Камарата на представителите, а вицепрезидентът - от Сената.

Ако има надежда американците да продължат заедно като държава, това се крие в обещанието, че демокрацията  и върховенството на закона могат да доведат хората от различни култури и различни гледни точки към една и съща общност, където те могат да работят съвместно въз основа на по-голяма споделена идентичност и по-голямо общо благо. Дали обаче това ще се случи след сегашната политическа поляризация е голям въпрос.