РАЗБОЙНИЧЕСТВО

След като в плевенското село Мечка не остана вече нищо за обиране, монтираха им камери за видеонаблюдение, дано жителите му най-сетне мирясат от разбойническите набези. Лично Цветан Цветанов им ги сложи. Дойде като спасител на народа и отечеството. Малкият спасител. Големият, началникът му Борисов, в този час спасяваше миньорите и металурзите в Родопите. И докато в Мечка слагаха камерите и чакаха Цветанов "да пререже лентата", обирджии шетаха из съседното село. Не че преди това не бяха го побарвали. Но няма да стоят гладни, я. Все се намира нещичко по дворовете - метално за скрап, сено за конете им, яйца, кокошчици или зайчета, пък защо не и агънце, иде Гергьовден, компоти и някоя поостанала зимнина по мазетата, пък и някоя непотребна парица може да са скрили пенсиите по долапите. Полицейската кола, докато стигна до горната махала на селото, в долния край вече изпищяха. Сега е модно да се казва: изпищял на ограбено.
 Вицепремиерът министър не е от тия, дето си поплюват. Даже направо си плюе - най-често тия, които преди него 20 години нищо не са направили да ликвидират престъпността, а сега тя е на неговата глава. Не може да обещае във всяко село "нашата полиция ни пази", както се пее в песента, но не дава да му пипнат милиарда, с който я храни, щото с колкото се намаляла издръжката на вътрешното министерство, с толкова щяла да се увеличи престъпността. Цветанов освен по физкултурата си пада и по социологията, той откри нещо, което никой не знаеше по нашите ширини: битовата престъпност не била проблем само на МВР, защото където имало по-малко безработни, има по-малко регистрирани престъпления. Да са произлезли някакви действия на полицията, която ни пази, от тия социологически сондажи? И още, отдавна се знае, че у нас има неспирен процес на етнизация на престъпността, казано научно. Речено по-просто и без заобикалки: ромите са най-честите участници в ограбванията, грабежите, обирите. Може би защото са най-бедни, най-гладни, най-изоставени. Преди двайсетина години, когато си бяха цигани и не бяха станали роми, по-малко крадяха и не обираха чуждите къщи и дворове, не бяха гладни и бедни, и за тях се намираше работа, децата им ходеха на училище. Това не са думи, продиктувани от носталгия. Цветанов няма какво да се прави на умряла лисица като в Радичковия разказ - на неговата глава в Министерския съвет е и интегрирането на ромите в обществото. Но една глава - за какво е по-напред: за шестте апартамента ли, за консултантските хонорари ли, за щабната работа в ГЕРБ ли...  
Опосканото, оглозганото, ошмуленото село Мечка "обра лаврите", името му стана нарицателно, но така е в цялата ни мила татковина, хорицата са вдигнали ръце от обирите. Едни, дето могат да наброят някой лев, се връзват за СОТ, други формират в селата си доброволни отряди, някакви народни опълчения (Като няма държава!), трети - а тази група е най-голяма - неплатежоспособните,  са се оставили в божиите ръце. А той, нашичкият, българският Бог, ни е зарязал.
 Това, което наблюдаваме по българските Мечки, си е истинско разбойничество. Като рояк скакалци тия разбойници нападат селата, вилните зони, стопанските дворове, имотите... Сякаш се е върнало смутното кърджалийско време. След Освобождението още през 1880 г. е приет закон за изтребление на разбойниците. И след година ли, две ли, чуждите вестници написали: "В България няма престъпност. Можеш да се отбиеш по оживен път и да легнеш под някое дърво да поспиш два-три часа, като оставиш портфейла си до себе си. След като се събудиш, портфейлът ще бъде на мястото си".  А днес е опасно да минеш посред бял ден през Борисовата градина, а нощем - е самоубийство. Като да е дошло време за закон, не за изтребление, а за залавяне на разбойниците. Защото сега не ги и ловят, не им се занимава с дреболии като пребити старци за 5 лева, претарашена вила или обран бостан, а ако ги заловят, ги пускат, не можело да се докаже вината им. През 2011 г. неразкритите престъпления - основно домови кражби - са 50 000. Така върви от няколко години - все по 50 хиляди и всички с резолюция "неизвестен извършител". 40 на сто от населението у нас е жертва на престъпление, а по селата много възрастни хора са обирани неколкократно. И те вече не се оплакват на полицията, защото не й вярват. Представете си, че един ден повярваме в песента "нашата полиция ни пази", а и съдът започне да прибира тия нови кърджалии един по един. То затворите няма да стигнат. Та тогава ще викнем: "Да строим затвор на живота!". Защото, знам, няма кой в тая наша държава да потърси работа и хляб за разбойниците".