НС гласува по-високи глоби и повече контрол на шофьорите

Парламентът гласува промени в Закона за движение по пътищата на удължено заседание в сряда. Дебатите и гласуването продължаха девет часа. Новите текстове предвиждат по-високи глоби за нарушителите и нови средства за контрол на пътя. Целта е да бъдат дисциплинирани шофьорите и да се повиши събираемостта от глоби и фишове.
Едно от ключовите предложения предвижда при превишение на скоростта с над 40 км/ч извън населено място, освен глобата от 600 лева да се отнема и свидетелството за управление за 2 месеца. При повторно нарушение глобата ще се удвоява, а лишаването от право да се шофира ще е 3 месеца.
Сред останалите промени е и увеличение на глобата за шофиране без документи - от досегашните 10 на 30 лева. Нарушения като преминаване на червен светофар или неспиране на пешеходна пътека вече ще струват 150 лева.
„Пътната инфраструктурата изостава от напредването на технологиите, многобройните автомобили и скоростта, с която се движат. Затова с този законопроект се фокусираме върху превенцията и контрола по пътищата.“ Това заяви председателят на Комисията по транспорт и съобщения Кирил Добрев по време на дебата.
Той подчерта, че с новото законодателство в наблюдението, освен камерите на МВР, се включват и камерите на тол системата, и общинските камери. Предвижда се и увеличение на санкциите. „Всички спазваме правилата в чужбина, защото знаем, че там глобите са по-солени, а тук можем да си правим каквото искаме“, отбеляза Добрев.
Отпада предложението максималната скорост за движение по автомагистрала да стане 130 км/ч. и се запазват 140 км/ч., на скоростен път остава 120 км/ ч., за  камиони - 90 км/ч. В населено място максималната скорост ще е 50 км/ч за почти всички видове превозни средства, като в гъстонаселени райони се обособяват зони, в които скоростта ще бъде ограничена до 30 км/ч.
Небрандирани автомобили с униформени полицаи също ще имат право да глобяват и да спират шофьори при установено нарушение, а фишовете ще се връчват автоматично.
Отхвърлено беше предложението за забрана на електрическите тротинетки, но бяха приети по-строги изисквания към водачите - всички трябва да са с каски. Променя се разрешената възраст за управлението им от 14 на 16 години. Водачът вече е длъжен да има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, превозното средство трябва да има регистрационен номер. Вече е забранено електрическите тротинетки да се движат в тъмната част на денонощието.
Предвижда се нарушения за средна скорост да могат да бъдат установявани от МВР чрез техническите средства на електронната система на АПИ. От сряда камерите на тол управлението са синхронизирани със системите на МВР, като МВР вече глоби първия шофьор.

Конституционният съд:
Отнемането на колите на пияни и дрогирани е законно 

Конституционният съд остави в сила разпоредбата от Наказателния кодекс, с която се отнемат автомобилите на дрогираните и пияните водачи. Кадровиците не откриха противоречие с основния закон, съобщават от КС.
Решението бе взето със 7 гласа "за". То бе подписано с особено мнение от Павлина Панова, Надежда Джелепова, Соня Янкулова, Борислав Белазелков и Галина Тонева. В заседанието участваха всички конституционни съдии.
Съдът обяви за противоконституционни разпоредбите, според които се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство, ако то не е собственост на водача. През април 2024 г. Конституционният съд бе сезиран от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд.
„Обществената чувствителност към безопасността на движението по пътищата и в частност управлението на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества в последните години по обективни причини е особено завишена и волята на законодателя, вложена в оспорените разпоредби, е ясна: да предвиди засилена наказателна отговорност за престъпления, засягащи по общоопасен начин особено важни обществени отношения – безопасността и опазването на живота и здравето на гражданите при движението по пътищата. Следва да се отбележи, че подходът на българския законодател не се отклонява от практиките на голяма част от държавите членки на Европейския съюз, и други правови държави“, пише КС.