Равни и по-равни

На социологически въпрос дали са равни пред закона бедните и богатите у нас, 69% отговарят с "не", само 4% - с "да". 71% от запитаните са категорични, че политическата система работи за богатите, а само 2%, че е на страната на бедните. И как не, след като на едната везна са шепа "избраници" с многото пари, спечелени рядко с потно чело, на другата - над 5 милиона бедни българи, които в прехода вече 30 години още доизносват, доизяждат и доизживяват. В една действителност, в която равенство и справедливост за всички са постулати от курсова работа на студент, но не и държавна политика на хора, които пазят статуквото си, камо ли да четат класиците. Апропо - "Капиталът" на Карл Маркс бил станал настолна книга за малките китайчета. 

А в нашата действителност се чудиш дали да си направиш харакири, или да хвърлиш в коша Конституцията заради днешните приносители на непосилно неравенство, разгул, безнаказаност и безсрамие без предел. Където те богатеят още, а останалите мизерстват. Където ръка за ръка вървят властта и едрият капитал. И вместо да раждат икономика и справедливост като основна социална политика, раждат уродливостта на нашия ден и на нашия сън дори. На целия ни живот, в който богатите не дружат с бедни.