Растения хищници на лов за насекоми и... плъхове

Мария Попова,
ландшафт архитект

Напоследък атрактивните насекомоядни растения добиха популярност и като декоративни цветя, отглеждани вкъщи. Така те от една страна ще разкрасят обстановката, а от друга ще бъдат и полезни, като ви отърват от досадните мухи, комари и всякакви заблудени буболечки, намерили приют в някой ъгъл на вашия дом.
Важно! При купуване на такова растение не бързайте да го храните с насекоми, за да видите как отваря капаните си! Така то ще изхаби много енергия и поставено в стайни условия, това може да е фатално за него. Оставете го да се адаптира и само да улови своята плячка. Растенията от този вид са топлолюбиви, но не обичат прякото слънце. Поливайте не директно, а в чинийката под саксията, и не оставяйте да заседява вода повече от 2-3 дни.
По-голямата част от хищните растителни видове обитават блатисти, мочурливи терени, дъждовни тропически гори или малки сладководни басейни. Тези местности са бедни на фосфорни и особено на азотни соли, затова растенията са развили способността да си похапват и... насекоми. Чрез тях те си набавят необходимите важни микроелементи.
Тези цветя изпускат миризливи секрети и са обагрени в ярки и привлекателни цветове, с които лесно подмамват жертвите си. Растенията са примамливо нашарени в богата гама от червени, зелени, жълтокафяви нюанси, а петната и жилките са в розов и тъмновиолетов цвят. Когато пленникът попадне върху изкусителните "капани", те се затварят и бавно унищожават жертвата си. Погълнатото насекомо попада в сок, който е силно отровен. Растението се нахранва, като изсмуква вътрешностите му и ги разгражда. В продължение на 6-8 часа насекомото е изцяло смляно...
В природата се срещат повече от 500 вида месоядни растения. Те хващат плячката си с власинки или фуниеобразни капани и чрез пипала. Изяждат месото и изпиват кръвта с ластарите си, а оставят скелета.

Най-известните насекомоядни растения са представителите на семейство Канички - (Nepenthaceae), което включва около 70 вида, растящи в Северна Австралия, Индонезия, Мадагаскар, Шри Ланка и най-много в Югоизточна Азия - полуостров Калимантан. Най-впечатляващото при тях е метаморфозата на листа.
В началото има видоизменена широка зелена листна дръжка. Същинският лист понякога надхвърля 3 кг. Формата му е променена неузнаваемо до красиви канички-гърненца, разположени с отвора нагоре. На дължина достига от около 2,5 до 50 см. При някои канички по периферията на отвора им се образуват остри назъбвания и твърди власинки, насочени навън. Така те са защитени от птици, влечуги и гризачи. Насекомите обаче за тях са лесна плячка. Попаднат ли вeднъж там, да излязат е невъзможно.

При други видове от отвора надолу се образува участък от восъчен налеп, който е толкова хлъзгав, че дори най-пъргавите инсекти не успяват да се задържат и се свличат на дъното на каничката. Гъстата ензимна течност разлага белтъчните вещества на вече удавените насекоми...
Някои от растенията успешно се култивират като саксийни. Непенсите имат нужда от вода в каничките, затова поливайте обилно. Те са топлолюбиви видове, които, ако искате да  приютите  в дома си, може да отгледате в кошнички със смес от торф, сфагнум и не докрай угнил компост.
Друго известно насекомоядно растение е Drosera. У нас е познато под името росянка заради малките капчици, разположени по върховете на власинките на листата му, наподобяващи росата. Това вещество е подобно на туткал, с което всъщност захваща насекомите.

Представлява дребно многогодишно растение. Съществува в различни форми из целия свят. Когато насекомите попаднат върху листа на растението, залепват за течността. Опитвайки се да се отскубнат, предизвикват вибрации върху листата. Растението усеща това и листът започва да се навива. Така растението хваща още по-здраво уловената жертва. Насекомото бива разградено със специален ензим, който съдържа парализиращи и разтварящи ферменти. Меките части на насекомото се разграждат и растението ги асимилира. След като преработи плячката, листът отново се изпъва, готов за нова жертва.
Дросерата расте в блатисти терени, където почвите са бедни на азот. Поради това тя е развила такава система на хранене, за да оцелее. В нашата страна, във влажните зони в планините, може да срещнете кръглолистната росянка. Ако искате да отгледате у дома причудливото цвете, е необходимо да му намерите слънчево място, както и да поддържате почвата постоянно влажна. Важно е и редовно да пулверизирате. Дросерата ще цъфне пролетта и лятото с богата гама от нежни бели, розоволилави или жълти цветове.
Това красиво растение намира широко приложение в медицината. Има и антибактериално и противоспазматично действие. Това го прави чудесно средство за отпускане мускулите на дихателните пътища. Също така успокоява сухата кашлица, хроничния бронхит, астмата и фарингита.
Друг известен вид е Венерината мухоловка (Dionaea muscipula). Произхожда от Североизточна Каролина, САЩ. Това растение може да се затвори с изключителна скорост, ако времето е топло и горещо, но ако е по-хладно, реакциите му се забавят. Когато е хванало жертвата си, то започва да стяга примката, докато стане с почти плоска форма. Вътре секретира ензим, който разгражда плячката. Този начин на ловуване е уникален за всички растителни видове.
Растението не хаби излишно енергията си и не се впуска на лов при фалшива тревога. Когато капанът се затвори, механизмът е безпогрешен. Връщане назад няма.
Във високите части на Филипините е открито ново огромно хищно растение, което яде освен насекоми и... плъхове! През 2000 г. английски мисионери, изкачвайки хълма Виктория, забелязват растението. Заинтригувани от информацията за новия вид, ботаниците Аластейр Робинсън и Андреас Флейшман от Университета в Мюнхен устройват през 2007 г. експедиция до Филипините за този интересен екзотичен вид. Те намират растението и го наричат Nepenthes attenboroughii в чест на Дейвид Атънборо - британски телевизионен водещ и естествоизпитател.
Това растение е сред най-големите хищни видове. То притежава камбановидни образувания с височина до 30 cм и ширина при гърлото до около 16 cм. Примамва освен насекоми, така и големи гризачи. Обемът на камбанките е около 1,5 литра, но се срещат и камбанки с обем около 2 литра.
 Растението достига до около 1,5 м височина. Има месести листа, без дръжки, продълговати до елипсовидни. Камбанките му са с отворени капачета,  изпълнени с течност. В тях попадат дребни животни и различни насекоми.
 Освен цветните растения в природата се срещат и гъби, които "похапват" малки животински организми. Гъбата Arthrobotrys oligospora, която се развива върху гниещи растения, хваща червеи и дребни животинки. Ролята на примка играе мицелът, който образува различни разклонения.