Рашидов се извини публично на Кирил Кадийски

Вежди Рашидов се извини публично на поета Кирил Кадийски, стана ясно вчера. Двамата се срещнаха в кабинета на културния министър, а поводът бе делото, което поетът е завел срещу Рашидов. "Не искам да губим автор като теб за каузата, наречена българска култура. Извинявам се за казаното от мен". Така посрещнал Рашидов бившия шеф на Българския културен център в Париж Кирил Кадийски.
Още в края на миналата година Кадийски заяви, че е готов да оттегли иска си от 1 лев и да прекрати делото за клевета срещу Рашидов в кърджалийския районен съд. Условието обаче бе министърът да се извини публично на писателя. Причина за заведеното дело станаха скандалните изявления на Рашидов по време на предизборната кампания миналото лято. Тогава в интервю за вестник "Женски тайни" той нарекъл Кадийски "тъпанар", "ненужен човек", "копеле" и "чалгаджия".
Повече от 4 месеца делото се водеше без резултат. На последното заседание адвокатът на Рашидов е предложил извънсъдебно споразумение, на което Кадийски се е съгласил. Такова обаче не е сключено, а е насрочена срещата между поета и министъра по желание на Рашидов.
"Трябва да призная, че съм впечатлен от държанието му. Той призна грешката си, извини ми се, подаде ми ръка и си говорихме за проблемите на родната култура. Разбира се, приемам извиненията и прекратявам делото", заяви Кадийски. Малко след това на сайта на културното ведомство беше пуснато официалното изявление, с което Рашидов публично се извинява на поета.
"По-добре късно, отколкото никога", заяви Кирил Кадийски за ДУМА, която бе една от първите медии, обърнали внимание на конфликта. Той бе категоричен, че у него не остава обида от думите на Рашидов. "На мен ми е ясно какво съм и никой външен дразнител не може да накърни самочувствието ми", каза поетът. В действията на министъра на културата той е съзрял промяна: "Стори ми се омиротворен". Според Кадийски Рашидов е осъзнал, че са по-важни нещата, които могат да се направят за културата, а не тези, които пречат. "Плодът пада от дървото, когато узрее. Когато го брулиш, не върши същинската си работа", коментира поетът узряването на Рашидов. Той допълни, че се надява това наистина да е така, защото е важно за културата. "Изкуството винаги ще е по-голямо от всички, които се стремим да го правим", заключи поетът.