Рано или късно моделът ще се смени, но на каква цена

"Ако не спукаш цирея навреме, той ще се разраства до гангрена."

"Това, че си начело на автомобила, не значи, че можеш да го управляваш."  


- Г-н Рандев, какви са основните причини за протестите през последните седмици?
- Самите протестиращи казаха, че високите сметки за ток ги притесниха в края на януари-началото на февруари, но това беше просто фитилът. На практика към началото на март това е комбинация между икономически и политически причини. Икономическите са изключително ниските доходи на хората и високите цени, а политическите - недоверието в партиите, които в момента са представени в парламента. Миксът от тези две неща доведе до настоящата ситуация.
- Според вас защо изведнъж народът се надига срещу монополите? Какво е психологическото обяснение за това?
- Аз не мисля, че народът се надига точно срещу монополите. Когато човек е недоволен от нещо, независимо от какво, той в началото има бушуваща емоция, след това й намира име - обикновено тя е нещо външно. Това име след това се превръща в някаква мантра. Не смятам, че т.нар. монополи са първопричината, даже и основната причина за това, което се случва. Това е донякъде смътното, но ясно като усещане вътрешно състояние на хората, че повече така не може. Те са му намерили името - монополите. Това е повърхностно, както за някакво тъмно петно по кожата причината не е само в кожата. Вероятно има някакъв проблем с обмяната на веществата или някакво хронично заболяване. Но това, което хората виждат, е петънцето, и смятат, че то самичко е причина.
Така и при сегашните неща - обстоятелствата са се стекли по такъв начин, че хората усещат, че повече така не може. За съжаление обаче голяма част от проблема е в самите нас. Това в психологията се нарича проекция, т.е. проблем, който е вътре в нас, ние го изнасяме навън и обявяваме, че е в някой друг. С цялото ми уважение към протестиращите: те за себе си са прави от всякаква гледна точка - и обективна, и субективна, но всъщност ние сме първопричината, всеки от нас.
Преди пет години имаше едно общоевропейско изследване за ценностите и от него излизаше, че от порядъка на 85% (сега сигурно са 95 процента) от хората казват, че не харесват ситуацията, в която живеят - и икономическа, и политическа, но само 19 процента са готови активно да участват и да направят нещо. Именно това нехаресване на външната ситуация, но и нежелание да се включиш в промяната й създава това вътрешно противоречие, което избива навън.
- Възможно ли е културалният модел на даден народ да се променя с годините?
- Може, но това става не с години, а с десетилетия. В Италия им трябваха 800 години от времето на Венецианската и другите републики да стигнат до днешното "Движение пет звезди". В Англия демокрацията се развива със столетия, тяхната конституция е от 1200 година. Трябват столетия за тези неща, дори и в модерния свят трябват десетилетия. Спомнете си българите от края на XIX век - това са доста насочени към обединение хора, но след това вече нещата малко се усложняват. Ето, ние 25 години не можем да изясним какво точно искаме и вероятно ще ни трябват още поне 10-15 години. Причината е в културалния модел, но той е навсякъде - в политиците, във всеки от нас.
Аз не смятам, че проблемът може да се реши с някакво гласуване, това е козметична операция. Моята прогноза е, че на предстоящите избори ще имаме патова ситуация от типа на италианската. Приблизително 1/3 ще гласуват за досегашните парламентарни партии, които са били на власт - дали ще са 35 или 45 процента, не е съществено. Между 1/4 и 1/3 ще гласуват за националистическа коалиция, в която "Атака" може би ще бъде катализиращият фактор. 25-30 процента ще са за някакви екзотични формации, в които част от протестиращите ще намерят своя глас, но той ще бъде по-екстремен. Ще се получи така, че в средата на май ще бъдем в ситуация, в която ще имаме пат, няма да може да се състави правителство и ще отидем на нови избори есента или по Коледа, които нищо чудно да усложнят ситуацията още повече.
В момента в Италия ги е страх да направят отказ от съставяне на правителство, защото, ако досега 25% са за "Движение пет звезди", а по 30 процента са за двете основни лява и дясна партия, ако се направят нови избори наесен там, това движение ще вземе 40, а може би и 50 процента и ще стане управляващата партия. Тоест, ние сами сме се самопрецакали с начина си на мислене. Звучи много тъжно, но е вярно. Може би трябва да се появи някой като Моисей, да ни води 30-40 години из пустинята, докато не измрем всички, които сме си спомняли, че сме били роби някога.
- Според вас има ли поне начало за промяна у нас?
- Начало винаги е имало. Имало е дисиденти, макар и не тези, които уж ни се представят за такива - като Желю Желев и Тренчев, а те определено не са точно дисиденти на България. През всичките години - и през последните 20, и през последните 10, и в момента има хора, които мислят алтернативно. Но в момента алтернативите, които се предлагат, в голямата си част са или екстремни - палаткови лагери и други такива, или както ГЕРБ от онзи ден почват да правят листите си за бъдещите избори. Те се надяват, че едва ли не отново ще победят. Според мен ГЕРБ няма да може да получи повече от 15-20 процента, каквото и да направи.
- Мислите ли, че са реалистични исканията на една част от протестиращите за смяна на модела на управление?
- Моделът рано или късно ще се смени, въпросът е кога и на каква цена. Явно политическите партии, защото искат да останат на власт, най-малкото да си закрият следите от това, което са свършили през последните години или поради това, че ще станат безработни, ако не са в политиката, няма да позволят тази промяна, но това не са много хора. Те са хиляда, две хиляди души от най-тесните партийни активи и още сигурно 50 хиляди около тях.
В непосредствено бъдеще няма да има някаква промяна на модела, но при една патова политическа ситуация, продължаваща с месеци, ще се стигне до такава и от двете страни. Масите ще поумнеят, ще намерят разумни решения, политиците ще видят, че не могат да се справят със ситуацията, и ще са готови не просто на компромиси, а на по-радикални решения. Проблемът не са настоящите избори. За мен е ясно какво ще стане - пат. Проблемът е как и протестиращите, и масата от мълчаливото население, и политиците, защото това са трите групи играчи, ще намерят в дългосрочен план някакви разумни решения към края на годината.
Психологически така стоят нещата: психиката може да бъде запалена за секунди, тоест от спокоен човек може да получим гневен и крещящ човек, но намирането на разумно решение изисква много неща, които аз не виждам нито в протестиращите, нито в политиците. Това е отговорност, това е експертност, това е разумност, това е мъдрост, особено последното - то се формира с години.
- Напоследък се забелязва разделение на протестиращите в техните искания. В този смисъл смятате ли, че ще продължат да протестират заедно?
- Основният фактор в момента е какво ще направят президентът и парламентът в близките 10 дни, до средата на другата седмица. Това или ще потуши, или ще увеличи протестите. Моите досегашни анализи са, че към момента 70-80% от населението (нямам предвид само протестиращите - там то е по-малка част), са минималисти. Те искат системата да се запази, но да има малки, дребни стъпчици - 5%-10% да им отпаднат от сметките. Това е моделът на малкия човечец или на Андрешко. Малко е тъжно да го кажем, но така стоят нещата. Тези хора при по-сериозни стъпки от правителство, от парламент, вероятно ще влязат отново в спокойно състояние. Но аз смятам, че дори такива стъпки няма да бъдат направени от президента и от парламента поради криворазбрана идея, че те управляват процесите - те вече не ги управляват. Това, че си начело на автомобила, че си седнал на мястото на шофьора, не означава, че ако развием автомобила, можеш да го управляваш.
Една част от втората група - максималистите, ще се обезвери, втората част ще станат по-екстремни, дори ще отидат към масови протести, спиране на движението по разни пътища - една много ефективна форма, за която става дума във Варна, и неплащане на сметки. Ако един не си плати сметка - о'кей, ще му спрат тока, но ако 100 000 във Варна и 200 000 в София и още 200 000 останали не си платят сметките, това вече е проблем, не може да спреш тока на половин милион души. Технически е сложно, пък и ако го спреш на толкова хора, тежко на спиращия... Има много форми действията да се радикализират, не само с митинги.
- Като цяло каква е вашата прогноза, докога ще продължат протестите по улиците?
- Докато не намерят справедливо разрешение. Това е като един цирей - ако не го спукаш навреме, той ще се разраства, ще стигне до гангрена. Към днешна дата политиците нямат инструмент да влияят върху протестите. Бойко Борисов си подаде оставката, Плевнелиев свика Обществен съвет - нищо не се промени. Парламентът вероятно ще се откаже да прави промени в Изборния кодекс под претекст, че няма време. Технически и конституционно има начини парламентът да се удължи. Явно става въпрос за политическо нежелание. Нещата ще се радикализират от някои елементи, част от населението ще изгуби интерес, ще каже: това е поредната, десетата, петнайсета, двайсета ситуация, в която ние пропадаме с един и същ резултат, особено хората от малките градове и селата. Те и сега не са активни. Част от интелигенцията за съжаление не е активна.

*със съкращения, заглавията са на редакцията