16 Януари 2022неделя20:57 ч.

ново:

Националният съвет на БСП свиква заседание на 50-ия Конгрес *** Пакет от 1,5 млрд. лв. в помощ на бизнеса и ЕРП заради енергийната криза *** Земетресение разклати Гърция, усети се в София *** Окончателно: Гонят Джокович от Австралия Националният съвет на БСП свиква заседание на 50-ия Конгрес *** Пакет от 1,5 млрд. лв. в помощ на бизнеса и ЕРП заради енергийната криза *** Земетресение разклати Гърция, усети се в София *** Окончателно: Гонят Джокович от Австралия

Интервю

Проф. Мира Кожухарова:

Рано е за отпускане на мерките

Макар и бавно, увеличават се ваксинираните срещу КОВИД-19, казва епидемиологът

/ брой: 232

автор:Аида Паникян

visibility 251

Проф. МИРА КОЖУХАРОВА е епидемиолог. Тя е възпитаник на Медицинската академия в София. Дипломира се като първенец на випуска през 1974 г. Работи като преподавател в Медицинския университет в София, катедра "Епидемиология". От 1995 г. е в Националния център по заразни и паразитни болести, където се пенсионира през 2016 г. като негов зам.-директор. Защитава дисертация в Москва на темата за изучаване на заболеваемостта от грип и ОРЗ в промишлените предприятия в София и ефективността на някои средства за тяхната профилактика. От 1991 г. е доцент, а от 2010 г. – професор.


– Проф. Кожухарова, каква е опасността от новия т.нар. африкански вариант на SARS-Cov-2? Кога може да се разпространи и в България?

– Нещата с КОВИД-19 са доста динамични. Първите данни са за много малко случаи, разпространени в южната част на Африка. Но Омикрон, както нарекоха този вариант, предизвиква много голям интерес в медицинските среди и здравните власти по света. Затова вече е под интензивно наблюдение и е в групата на вариантите, които предизвикват безпокойство. Той има и много мутации. В България все още няма случаи на заразени с Омикрон. Рано е да се каже какво ще бъде разпространението на този вариант. 

В момента онова, което може да се направи в Европа и у нас, е усилено наблюдение на новозаразените, а пробите на доказаните за коронавирус пациенти да бъдат допълнително изследвани (секвенирани) и за Омикрон. Във всички случаи трябва да се вземат мерки поне за забавяне на вноса му в Европа.

– Колко е опасен? От СЗО се каза, че е един от най-опасните известни досега варианти. 

– Наблюденията са ограничени само в страни от Южна Африка, където разпространението му е от скоро. Съобщенията са от началото на ноември, но категорично се изисква повишено внимание.

– Какви са предизвикателствата пред България по отношение на коронавируса?

– Към момента основният проблем и предизвикателство е ниският ваксинационен обхват. Ваксинациите малко по-бързо се увеличиха след въвеждането на зеления сертификат. От подлежащите на имунизация (всички от 12 г. нагоре) едва 28,5% имат завършен ваксинационен курс. Но това е крайно недостатъчно. Особен акцент трябва да се постави на хората над 50 години – най-уязвимите, най-често приеманите в болница. Това са хората, при които болестта протича най-тежко. Към момента напълно ваксинирани са 33,6% от 50-59-годишните, при 60-69 г. – 36,5%, при 70-79 г. – 35%. Практиката показа, че дори да се заразят, ваксинираните прекарват болестта многократно по-леко от неваксинираните. Това е доказано и при останалите ваксини за други заразни заболявания. В конкретния случай – ваксините срещу КОВИД-19 имат много голямо предпазно действие, особено по отношение на тежко протичане на заболяването и на смъртните случаи. Това е възможност, от която всеки трябва да се възползва. 

– Напоследък новозаразените намаляват. Смятате ли, че противоепидемичните мерки може да бъдат разхлабени?

– Спадът е значителен, но е от много високо ниво. Иначе 14-дневната заболяемост много рязко е спаднала. Например в петък за пръв път от много време насам средната заболяемост в цялата страна е под 500 на 100 хиляди население и е 494,5 и страната излиза от тъмночервената зона. Това е много добре, но няма място за успокоение. Много рано е да се говори за отпускане на мерките, които и без това изобщо не са строги, тъй като в 10 области заболяемостта все още е над 500 на 100 хиляди.

Знам, че мнозина не желаят да ги спазват, но смятам, че живеем в общество и трябва всеки да си даде сметка, че има отговорности и към себе си, и към околните. Една заболяемост под 250 на 100 хил. не създава проблеми, но между 250 и 500 вече е проблем. Високата заболяемост е тежест както за самите пациенти, така и за медицинския персонал и здравната система.

– По-малко от месец остава до празниците и много студенти, както и работещи в чужбина, ще се приберат у дома. Това ще доведе ли до увеличение на случаите от КОВИД-19 у нас?

– Надявам се да се запази тази тенденция на спад. А и мерки за граничен контрол се вземат още от началото на пандемията, те се регулират в зависимост от ситуацията у нас и в страните, от които се влиза. Но да не забравяме, че навлизаме в зимния сезон, когато се увеличават респираторните инфекции, към която се отнася и КОВИД-19. В същото време разместването на населението от различни населени места, области и държави дава възможност за по-голямо разпространение на такива инфекции. Така че има риск след време тази вълна отново да се надигне. Всеки трябва да спазва елементарни мерки, които се отнасят не само за КОВИД-19 – когато има симптоми на дихателна инфекция, човекът да не пътува, да не ходи на работа или училище... 

– Различни мнения се изказват, но къде е по-голяма вероятността от зараза – в офис, в класна стая, в обществен транспорт?

– Там, където в затворено пространство и с лоша вентилация се събират много хора. В стария тип офиси с прозорци, които се отварят широко и работят по няколко души, рискът от заразяване е доста по-малък в сравнение с новите офиси, в които има централна вентилационна система, а и повече хора на едно място. Все пак, заради пандемията от много време тези офиси работят с капацитет под 50%, а където има възможност, хората изцяло работят от разстояние, в съответствие с министерската заповед. В училищата също са взети доста добри мерки и в момента не наблюдаваме в епидемиологичен план някаква промяна от връщането на значителна част от малките ученици в класните стаи. С тестването, от една страна, има възможност в колективите да не се допускат заразени, а от друга – децата да са на присъствено обучение и в същото време да не се поемат излишни рискове.  

– Миналата зима почти нямаше грип. Какви са прогнозите ви за предстоящата зима?

– Нито в северното, нито в южното полукълбо не бе съобщена някаква епидемична заболяемост. Направих сравнения с 2019 г. (през 2020 г. почти нямаше грип). Към момента у нас има по-малко респираторни инфекции, но има лек ръст, който е свързан със сезона. В референтната лаборатория не е доказана циркулация на грип. В Европа обаче вече има доказани грипни вируси, макар и по-малко в сравнение със същия период на 2019 г. До момента са доказани над 900 грипни вируса. По-голямата част от тях са към подтип АН3N2. Поне засега не може да се прогнозира дали ще има епидемична заболяемост. Но противоепидемичните мерки за коронавируса спомагат за ограничаване и на грипните вируси, както и за изолиране на заразените. Затварянето на всичко през 2020 г. помогна и за ограничаването на грипа, което е нормално, защото това са вируси, които се предават от човек на човек. 

– С какви темпове се движи ваксинацията срещу грип и останалите заразни заболявания?

– В първата половина на миналата година, когато и детските консултации бяха затворени, имаше известно забавяне в този процес, но във втората половина на годината то бе наваксано и, слава Богу, защото е безотговорно да се допусне да се върнат отдавна забравени благодарение на ваксинацията болести.

Ваксинацията срещу грип в момента е в ход. Миналата година програмата за ваксинация на възрастните работеше доста добре и значително се увеличи обхватът, но да не забравяме, че дотогава в България се ваксинираха срещу грип едва 2-3% от хората. Затова, като казвам увеличение, говоря за 5 или малко повече души на 100, но все пак е нещо. Надявам се хората да се възползват, защото и грипът, и КОВИД-19 са особено опасни за хората с хронични заболявания и за възрастните. 

Не бива да имаме свръхочаквания към нищо, но от всяко нещо в живота, което ни дава шанс, би трябвало да се възползваме. В конкретния случай – ваксините. Знам, че има много възражения срещу коронавирусната ваксина, мнозина твърдят, че не предпазва на 100% и пр. Нищо на този свят не предпазва никого на 100%. Но човек, като има някакъв шанс, смятам, че е глупаво да го изпусне.

 

  

 

 

 

Чужда сметка

автор:Аида Паникян

visibility 533

/ брой: 9

Проф. Греди Асса: Изкуството дава доброта и смисъл

автор:Дума

visibility 612

/ брой: 9

Шипченските камбани

автор:Димитър Копривленски

visibility 610

/ брой: 9

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ