Рандеву с кометите

Девет месеца след контролираното спускане на космическата станция "Розета" върху повърхността на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко учени от Европейската космическа агенция (ЕКА) и от водещи международни институти се събират в София от 19 до 23 юни, за да потърсят отговор на въпроса "Разбираме ли днес след "Розета" по-добре как се формират кометните ядра в протопланетните дискове?". Домакин на събитието и съорганизатор е Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, а организатори и спонсори са организацията Европланет и Италиaнският национален институт по астрофизика.
Науката за кометите изучава тези небесни обекти с главна цел да разгадае физическите свойства и химическия състав на "облака", от който преди 4.56 млрд. години са се формирали телата в Слънчевата система – комети, астероиди, планети, включително и нашата Земя. Десетилетия наред познанието в тази област се основаваше само на наблюдения с телескопите на наземните астрономически обсерватории. Коренна промяна настъпи по времето на последната поява на Халеевата комета през 1986 г., когато армада от космически апарати направи измервания на място и човечеството видя за първи път как изглежда ядрото на комета, напомнят от БАН. Още тогава в ЕКА вече обсъждаха планове за нова уникална мисия - да се изпрати космическа станция до комета, която да се спусне апарат на нейната повърхност и да я придружи в пътя й към Слънцето, оставайки в орбита около нейното ядро, за да проследи как се променя неговата активност. През 1993 г. е утвърден проектът "Розета", апаратът е изведен през 2004 г. и завърши мисията си на 30 септември 2016 г. За пръв път в историята на мисиите в Слънчевата система се осъществи кацане на комета, при това - намираща се на разстояние над милиард километра от Земята. Това се превърна в едно от най-големите научни постижения в историята
Британският астрофизик д-р Мат Тейлъру ръководител на проекта, в който се увенча с успех десетгодишното пътуване на машината до кометата "Чурюмов-Герасименко" и изпращането на сондата "Philae" върху повърхността й. През май миналата година Мат Тейлър бе сред най-интересните участници в Софийския фестивал на науката, където изнесе лекция за "Розета" пред препълнена зала в театър "София".Българските астрономи бяха съпричастни към наблюденията с "Розета" до последния й ден. В момента продължават да участват в изучаването на получената информация за историческия материал, от който е изградена нашата планетна система.