Рамото, на което да се опреш

Георги ПЕНЧЕВ

Когато мисля за съдбата на социалистическата партия, често се изправям пред въпроса коя е силата, която ни събира, която помага да сме единни като партия. Има ли наистина такава сила?!
Нямам ясен и категоричен отговор. Тази неяснота събужда тревога, предизвиква съмнение дали има днес сила, която събира умовете и сърцата на моите съпартийци.
На събрания и срещи, при разговори тази тревога се долавя в различни вариации. Социалистите все по-често се питат коя сила ни събира днес и ни насочва в обща посока. Има ли наистина такава сила?
Някога идеята за победа над фашизма сплотяваше и водеше дори на смърт. Около тази идея се събираха млади и възрастни, бедни и богати, които ненавиждаха смъртта и терора. В името на комунистическия идеал бяха готови да отидат и на смърт.
Такъв риск днес не е потребен. Но има ли сила, която ни събира и ни води в една посока?
Ако погледнем другите партии, които днес шетат из българското пространство, може би ще отговорим по-вярно.
Партия като

ГЕРБ няма идеология, която да обединява

членовете й. Създаде се от пришълци от разни посоки, но сред тях твърде много бяха полицаите. Създателите съзнателно търсеха това. Разчитаха, че така ще се сложи ред и подчинение. В голяма степен го постигнаха.
С годините се наложи важна отлика на тази партия. Властта се превърна в цел и смисъл. Пазенето на властта продължава да е главната им обединителна сила. Кръгът на твърдите пазители расте. Около кметовете, които управляват различни общини, се образуват сферични кръгове от близки, по-близки, най-близки. Заради облагите, които получават от властта, те са готови със зъби и нокти да крепят своята партия.
Но най-отличителното за ГЕРБ като партия е особеното място и ролята на Бойко Борисов в нея. Той се превърна с годините в символ и същност на тази партия. Неговата дума е закон. Без него нищо не се решава. Отношението към него е коленопреклонение като пред бащица. Както е било някога към Сталин.
Бойко е като божество и никой няма смелост да дигне глас, да промълви дума срещу него. Като се прибави и полицейският порядък, налаган от Цветанов, истината за тази партия става по-пълна. ГЕРБ ще успява, докато някоя от нейните опори не рухне. Тогава рухването ще бъде завинаги.
Националистическите партии нямат дълги традиции у нас, макар родолюбието да е дълбоко втъкано в душите на българите. Тези партии използват родолюбието и националната идея повече като флаг, а в практическите си действия имат често други интереси. Стана ясно, че тези интереси са свързани с благинките от държавната трапеза. Този

лъжепатриотизъм отблъсква хората

които честно търсят защитник на националното. Ако развитието им продължи в тази посока, може да се очаква, че ролята им в обществото ще затихва.
Особено и странно място в обществения живот на България има ДПС. Тази партия се роди като изразител и защитник на интересите на турското малцинство и благодарение на мъдростта на Ахмед Доган, който я оглави, скоро се наложи като фактор в новия живот. Тя има заслуга за утвърждаването на мирен преход у нас и за приобщаването на важна част от населението към държавното преустройство. С годините важните цели бяха забравени, битката за власт и използването на властта изместиха грижата за бедните и безправните. Вътрешните противоречия в ръководствата по различните етажи стигнаха до отклонения, дори до готовност да се служи на чужди интереси. В желанието партията да стане общонародна, тя отвори широко врати и в нея навлязоха много мераклии за власт и облаги. Все още ДПС изживява период на утвърждаване и изчистване на своето лице.
Нашата социалистическа партия е от друг политически и нравствен тип. Тя има дълга история, преминала е през много изпитания, какво ли не е видяла и преживяла. Но е устояла през столетието, защото в нейната основа е заложена идея, наречете го вяра или надежда.

БСП е партия на идеята

Тя се е променяла през времето, но винаги е носела силата да топли сърцата и да сплотява обикновените хора. Затова им е давала надежда за по-добро и светло бъдеще. Не всичко и винаги е било ясно и чисто. Партията е плащала данък за своите увлечения и романтизъм, но никога не е забравяла, че е партия на идеята за бъдещето.
Още от Бузлуджа и от времето на Дядо Благоев и Георги Кирков нашата партия е свързвала своята идея с науката, с прозренията на светлите умове на човечеството. Затова в нейните традиции е да възпитава своите членове в научните прозрения на Маркс и Енгелс, да мисли за бъдещето и обществената борба от позициите на науката и мъдростта. Не е случайно, че в далечните години на борбата много млади хора са проглеждали за света и обществото чрез идеите на партията. Върху такава основа се е създавало и единението на съмишлениците. Това единение е било толкова силно, че по времето на съпротивата срещу фашизма е имало случаи, когато в акции някой е рискувал своя живот, за да опази другар, когото може и да не е познавал дори.
Главният, принципният проблем, който определя единението в партията през нейния исторически път, е ясната стратегическа цел, която тя следва. Тази цел изразява в най-голяма пълнота разбиранията и убежденията на поддръжниците и се превръща в движеща сила, в енергия, която събира кръстените в една партийна вяра, за да вървят заедно напред. Историческият опит показва и учи, че когато тази цел е вярно определена, когато е близка и понятна на всеки член на партията, единението, вътрешната сплотеност са непреодолими.
През трудните години на фашистка диктатура стратегическата цел бе борбата за победа. Тази борба обединява и сплотява, защото сърцата бият в единен ритъм, очите гледат в една посока. Когато победата е постигната, пред партията и нейните членове се изправя нова висока цел - да се построи

общество, за което хората са мечтали

Все още живее поколението, което помни стъпките по този труден и трънлив път. Бяхме бедни, тежеше ни глад и недоимък, но летяхме на крилете на вярата. И знаехме, че ще постигнем мечтаното бъдеще на нашата древна земя. Партията вървеше в челото, тя водеше тази голяма битка за бъдещето. В тази битка се раждаха приятелства, останали за цял живот. Гледахме в една посока, имахме ясна цел.
Дотук беше историята. Добра или лоша, точна или недотам, но това беше нашият път.
С промените настъпи друго време. Светът на капитализма наложи различни условия и принципи, промени устои, които мислехме за непоклатими.
Дълбоки промени изживя и партията. Трябваше да се превърне в съвременна и модерна партия, за да е водач на народа в условията на експлоатация и потисничество. Времето ще покаже доколко партията наистина е успяла да намери своето място в този свят.
Жестоките условия и хищническото грабителство на сътвореното от поколения българи наложи мизерията и нищетата като всекидневие на огромната част от българите, а изправи партията пред неочаквани трудности и загадки. Десетилетия изминаха в преход, партията стига и до властта през това време, но все още не е станала онази обществена сила, която и в опозиция е надежда и опора на българите. Главната надежда.
Проблемът, от който се определя нашето бъдеще, е намирането на верния път за единение между хората в партията и поддръжниците, които споделят нейните идеи, тяхната сплотеност, за да се усещат като единна обществена сила. Днес отново се питаме какво ни сплотява като партия. Усещаме ли рамото на своя другар?
Не се наемам да дам рецепта как да намерим изхода. Разсъжденията ми са по посока на търсенето му.
За съжаление липсва единението, което ни е нужно в трудните условия, възникват спорове и конфликти, чудиш се как е възможно еднопартийци да се хапят като кучета. И често съзираш, че мотивът са

лични интереси, материални облаги

Да се оправдаваме с променените условия, с острите класови противоречия в обществото и с битките между партиите - едва ли там ще открием отговора. А той не търпи отлагане.
Някога партията вярваше, че работниците са основата, гръбнакът на нейната здравина. Други са днес работниците. Те станаха премного зависими от работодателя. Коя е днешната опора на нашата партия? Има ли такава? Този проблем е основен и трябва да е ясен.
Много близко до него е и въпросът защо хилядите безработни, бедните и унижаваните хора в България, които са потенциална основа за социалистическата партия, не се стремят към нея и не я приемат като свой защитник и опора.
Изключително важно е партията да определи ясно и точно стратегическата цел, която следва. Тази цел трябва да е близка и да изразява същността на живота и мечтите на хората с прогресивни убеждения. Тогава тази цел може да стане пътеводна звезда, вътрешен импулс, който дава сили на млади и стари да пазят и развиват в трудните условия на днешния капитализъм нашия идеал. Тази битка няма да е лека, но тя единствено може да сплотява хората, които я изповядват, и да ги води към социалистическо бъдеще.

3001
Снимка Емилия КОСТАДИНОВА