Радостта от първото докосване на четката е жива

Проф. д-р по изкуствознание Иван МАРАЗОВ

Върви да откривам изложби на юбиляри тази година, което ми напомня, че и аз станах на 70. От друга страна, започнах да се изявявам като фамилен критик на фамилията Паневи - преди години пак тук откривах изложба на по-големия брат Панчо, днес на по-малкия Христо. Сега чакам след десетина години и Иваничка да стане на 50, че да празнуваме и нейния юбилей. Колкото до младия Габриел, сигурно ще се наложи някой от моите студенти да свърши тази работа.
Христо Панев стана известен в нашия художествен живот, когато нямаше още и 30. И през следващите десетилетия той не само присъства, но и активно участва в изложби, в монументални проекти и ръководство на собствената си фамилна галерия. Тази изложба не е отчет за всичките тези години. Тя е по-скоро споделяне на живописното кредо на художника. Той представя 80 картини и заявява: "Ето, това съм аз". Разнообразен и щедър, работещ в различни техники и жанрове, приканващ към един задълбочен диалог.
Картините на Христо Панев не са етюди на природни състояния, импресии или формални конфигурации. Те винаги са свързани с голяма тема, с размисли върху нея, с интерпретации и импровизации на различните й аспекти, с лично преживяване на нейната емоционална същност. В цикъла "Пластове" авторът търси стратиграфията на културното минало, защото за него то е неизчерпаем извор за вдъхновение. Орфей, Нике, Икар - богове от мита и герои от епоса, много често населяват неговите картини. Но не може художник от Велико Търново да мине безразлично покрай иконата и църковните фрески - по един или друг начин те ще оформят неговия иконографски арсенал и неговото художествено виждане.
У Христо това взаимодействие върви по няколко информационни канала: стилизираните образи от средновековната живопис се пренасят органично в неговите картини като далечни спомени. Изронената от времето фреска му дава повод за фактурни опити, музикалната линия на иконописта изпълва с нови хармонии платната му. Често не само образът на кръста, но дори и самата композиция на картината се гради върху символичната структура на този важен и извънвременен иконичен знак.
В една поредица художникът следва установения още през 60-те години в нашето изкуство архетип на "Възрожденка" - женски образи с огромни очи, идеализирани според утвърдените в националната художествена традиция черти, пресъздадени чрез линеарна стилизация. Тази тенденция, която на времето дефинирахме като "търсене на национален стил", му позволява да нарисува галерия от образи на моми, в която лириката се съдържа, освен в самия чист лик и в декоративно изградената форма.
Несъмнено е, че завършилият графика творец, намира истинското си "аз" в живописта. Защото тя му позволява да забърка амалгама от багри, от светлини и сенки, от която възникват образи, дори когато картината е абстрактна. Оставаме с усещането, че художникът се заравя в собственото си подсъзнание, за да проникне през пластовете на времето, да мине през смътните сенки на миналото - едно Пътешествие във виртуалния свят на спомена/представа.
Има нещо космогонично в тези живописни контрасти, в привидния хаос на сложен колорит и богати фактури - сякаш от тяхното противоборство и преливане ще се роди един нов свят, ще се появи ненадейно спомен, ще израсне герой от митичното минало, ще бликне светлината на мистерията. Може би поради това много често в платната му изведнъж изплува око, сякаш символ на мистериалното прозрение. Затова в композициите ще се срещнем най-често с опозицията между пластически завършения образ и раждащата плазма на багрите. Само като се вгледаме, ще разберем, че под или зад, или от вакханалията на мазките сякаш сам по себе си, се извайва фигурален образ. Формата най-често е линеарно изградена, за да се подчертае нейната принадлежност към идеалния свят, за да се изтръгне от нея мелодията на представата.
Една друга линия върви успоредно с тази подчертано живописна нагласа в творчеството на Христо Панев. Нова серия фигурални композиции, изградени като чисто пластични конструкции. Възможно е тази тенденция да идва от неговата дълга практика на монументалист, а може би той подсъзнателно иска да покаже в каква степен владее рисунката, сякаш като компенсация за абстрактните опити с цвета в много платна и акварели.
Сигурен съм, че след като разгледате по-внимателно изложбата на Христо Панев, ще отбележите последователността в неговото развитие. От една страна, пред нас е художникът, с когото се знаем от десетилетия. От друга страна обаче, познатите теми не варират маниерно, а получават една по-задълбочена трактовка.
С годините живописта му несъмнено е придобила по-голяма вглъбеност, станала е едновременно по-мащабна и по-интимна. Зрялост, опитност, мъдрост, да. Но не е изчезнала и дързостта, запазена е радостта от първото докосване на четката. Това ми изглежда като заявка за нова творческа младост, за нови пътища към себе си. На добър път през следващите 70!