20 Юли 2019събота13:12 ч.

Булевард

РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ: "Аз съм Българка!" е мисия, която ще следваме

Възпитанието в родолюбив дух е гордост и заслужава да се показва, убеден е младият фотограф, който представя Продължението на проекта си в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"

/ брой: 51

автор:Надежда Ушева

visibility 816

РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ е на 25 години, от Габрово. Дипломира се в Техническия университет като електроинженер, където сега завършва и магистърската си степен. Той обаче продължава да жъне успехи в друго любимо поприще, а именно фотографията, с която се занимава вече 10 години. Учи се на занаята в Лондон и Германия. Фотографии на Радослав Първанов са публикувани в издания като "National Geographic" и "Economist".

- Предстои официалното представяне на втората част на авторския ви фотопроект "Аз съм Българка!" в Националната библиотека. Разкажете за него. 

- В самото начало на разговора ни искам да поканя читателите на ДУМА на първото представяне пред публика на "Аз съм Българка!" - Продължението, което ще се състои на 19 март, вторник, от 11 ч. в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Като храм на българската история и литература, Националната библиотека е изключително подходящ дом за тази цел. Идеята да организираме именно там първата изява на Продължението тръгна от факта, че за мен в културен план това е институцията на институциите в София. Уважавам всички знакови места, на които един творец може да експонира, но специално тук българското и традицията надделяват. Тук е мястото да благодаря на ръководството и пиара на Националната библиотека, че прегърнаха идеята за съвместно събитие и направиха възможното да отделят време и пространство, за да се случат нещата. 

- Кои са важните моменти в работата ви? 

- Продължението е естествено породената нужда да изпълня докрай основната цел на проекта - да разкажа през погледа си на фотограф за България по неправен до момента начин - чрез присъствието на НЕобикновени български момичета, които от малки имат отношение и занимания в сферата на българските традиции. Да съставя всеобхватна картина на Родината от образи на съвременни млади българки, посветили се на приемствеността в опазването на духовното ни наследство и цялата пъстрота на традициите, от всички контрасти на българската природа. Не можех да се огранича с 20-те момичета от първата част и 50-те картини, които заснех в периода 2014-2016 г. Затова още в края на първите снимки си казах, че следващата година ще показвам проекта и едновременно с това ще събирам впечатления, ще планирам кога, как и с кого ще снимам още и още това, което прави нашата Родина незаменима. България е страна с 111 000 кв. км и може би трябва да бъдат показани 111 000 българки, защото навсякъде може да се види или покаже нещо любопитно и заслужаващо си. Така в хода на работата идеята за "Аз съм Българка!" - Продължението, дойде от само себе си. Първата част бе изключително успешна в представянето си в страната и чужбина. Не смятайте, че това мое начинание ще приключи в две части, две изложби, два филма, 50 момичета и 120 картини!  

- Как подбрахте новите двадесет момичета? 

- Още на 4 януари 2018 г. в резервата "Боженци" бях направил първите пробни снимки за Продължението и те впоследствие влязоха в моята финална селекция. Така започна втората част. В края на февруари 2018 г. с мой близък приятел стигнахме до идеята проектът да проведе първия по рода си кастинг за фолклорни модели. Един подбор по много тясно и строго определени критерии, водещи се предимно от отношението на кандидатките към българските фолклорни традиции и приемствеността в духовното ни наследство. За два месеца екипът ни получи за разглеждане над 200 кандидатури. Нещо, което никой от нас не бе очаквал! Дълго на любовта към фолклора, народните традиции и Родината сред младите се гледаше с насмешка. Ние обаче изправихме глави и показахме, че се гордеем именно с това, че то е алтернативата пред Терминал 2. Доказахме и продължаваме да доказваме, че възпитанието в български дух е гордост и заслужава да се показва, защото "Аз съм Българка!" отдавна вече не е само национален проект, той е мисия, която ще следваме с твърдост и упоритост! След кастинга вече имах екип от 20 нови  фолклорни модели от различни градове. Голяма част от тях позираха в старинни народни носии, често към 200-годишни, завещани им от техните прапрабаби. Във втората част се постарах да спазя и желаното условие момичетата да са от този край, където съм избрал да снимам конкретна забележителност и да са в характерната за фолклорната област носия. 

- Кои нови места ще видим в Продължението?

- То показва още повече и контрастни места. Другото, към което се стремя, е образователният характер на проекта. Той ще носи информация и за минало, дух, традиции и наследство, с което да се гордеем. Смятам, че е от първостепенна важност тази идея да въздейства първо на нас, българите, да плени децата и да ги провокира да прочетат историята на даденото място. Не съм начертал туристически маршрут или нова карта на България, нарисувах пътя на сърцето. Моето българско сърце, водено от идеята да се възроди любовта и уважението към традициите и нашата история. Уникалната колекция цветни фотоси добавя в панорамата на България сюжетите: Боженци, Ловеч, Плевен, Батак, Стара Загора, Дяволският мост и Картал кая в Родопите, Карлово, розоберът и лавандуловите поля, Еньовден, Асеновата крепост, Старинен Созопол, Старинен Несебър, родният дом на Яворов в Чирпан, хармонията между българката и коня, Добрич, тревненският сокай, гроздобер край Дунав, град Бяла, Седемте рилски езера, Етнографски комплекс "Кулата" - Казанлък, и сюжетът "Моминска нежност", първите ни столици Плиска, Велики Преслав и Мадарският конник, Русе, Широка лъка, Калето при Белоградчишките скали, Златните мостове на Витоша и Севлиево.

- Колко време ви отне втората част?

- Повече от година. Снимките реализирах от началото на януари 2018 г. до края на октомври. Студ, жега, дъжд, неприятни условия в полето, диви животни и какво ли още не срещнахме по време на заснемането. Знаете, че заедно със снимките правя и видео фрази с момичетата, както и кадри с дрон от мястото на снимките. Направата на "Филмът" отне два месеца и в него е проследена хронологията на снимките и всеки зрител ще може да се пренесе там, където сме били и ние, ще почувства релефа, особеностите и красотата на мястото в движение, заедно с прекрасната Българка от конкретния сюжет. Филмът е озвучен с музика по моя идея, създадена от млад и талантлив диджей, който я претвори в електронни ритми с фолклорно звучене. Посетителите могат да гледат филма на живо. 

- Сещате ли се за някоя куриозна случка покрай снимките?

- Всеки сюжет има свой колорит и нещо куриозно, но първото място в класацията държи случката в Рила планина, когато заснемахме "Седемте рилски чудеса". Докато снимах с дрона видеокадри, фолклорният ми модел Вяра имаше малко свободно време. Особено в почивните дни на Езерния връх идват със стотици всякакви ентусиасти. Петте минути, които Вяра имаше, преминаха в повече от час време, в което туристите се снимаха с нея, както е облечена с 200-годишната си носия. Дори на кадрите от филма се вижда колко е пренаселено около нея и тя не остава сама с природата дори и за миг. Куриозното бе, когато тя сподели, че доста от хората са я попитали дали не работи на върха постоянно! От дългото ни присъствие те бяха останали с впечатлението, че момичето с това се занимава - да стои там, за да се снимат туристите с красива българка, облечена с народна носия и развяваща националния флаг. Добра идея да виждаме навсякъде такива момичета, но уви...

- Радвате се вече на много почитатели и последователи, какво ви казват те след събитие?

- Хората, заинтригувани от родните забележителности, искат да ги посетят. Дълго време разговаряме, след като мине официалната част. Зрителите споделят, че работата ми ги докосва и са имали нужда от глътка неподправен патриотизъм, представен по достъпен начин. Идват хора, изгубили надежда в нас, младите българи. Често пъти чувам: "Такива младежи вече не съществуват!" и след като си поговорим и ги запозная с някоя от "моите" българки, те променят своето мнение. Имам намерения да разгърна следващи идеи, с които да покажа, че надеждата за страната ни далеч не е изгубена. Започвам да работя по нещо мащабно, което да потвърди, че във всички сфери каузата си струва и мисията да твориш в България и българското е най-стойностното нещо, което можем да дадем на Родината си и на нашите наследници. 

- Снимате и други красоти в България - по празници и не само, събития и личности. Какво ви дава фотографската работа? 

- Преди точно десет години започнах да се занимавам с фотография. Дотогава имах допир до аналоговата фотография, филмите, фотолабораторията и всичко онова, което предшестваше дигиталната. През 2009 г. започнах интензивно да се интересувам и занимавам с дигитална фотография и през 2010 г. вече бях фоторепортер. От малък пиша дописки за местни и централни печатни медии, тогава новинарските сайтове в мрежата тепърва прохождаха и вестникът се почиташе доста. Помня първите си събития, на които бях пратен да снимам, с техните трудности и предизвикателства, особено събитията с патриотичен характер. Радвам се, че се докоснах до тези емоции и се запознах с колеги от по-старото поколение, защото от тях научих много и важни неща. Помня и как всички колеги творяха за изкуството и не търсеха единствено лайкове и финансова облага. По онова време нямаше как да си вярваш толкова много, а всъщност да си пълен лаик. За съжаление днес важи обратното и социалните мрежи придават самочувствие на все повече притежатели на фотоапарати. Фотографията ми носи уникални усещания. Истинският фотограф търси необичайното сред обичайните неща, има шанса да го увековечи така, както го е видял. Много пъти не си разбран, много често критиката и оценките идват късно. Ще отворя скоба за борбата в защита на авторското право, която водя от доста време, но това е тема на следващ разговор. 

- Намирате ли спонсори и институции, които да помагат? 

- Благодарен съм на всички музеи, които откликват на желанието ми да снимам на тяхна територия. В началото бе трудно, но днес мога да се похваля, че има и известно количество културни институти, които ме канят да заснема сюжет и в техния музей. За съжаление не винаги можеш да бъдеш навсякъде и да покажеш всичко, но ще отделя внимание на всеки, пожелал да се включи или да помогне по някакъв начин. Сюжетите, снимачният процес, техниката, пътните разходи, носиите понякога са за моя сметка. Получавал съм помощ относно логистиката и организацията на представянията. Пресен пример мога да дам с фирма, която изработва в момента книга, за посетителите да могат да отразяват своите впечатления от изложбите. 

- Какво сте замислили до края на годината?

- Имам огромното желание да създам юбилейна експозиция с най-доброто от работата ми през тези 10 години. Надявам се да успея да завърша своето следване в образователната степен Магистър в Техническия университет в Габрово. Надявам се и да успея да заснема проект, който е мой жест към моите съграждани, чиято подкрепа чувствам постоянно, и това е "Аз съм Българка, аз съм от Габрово". Идея, която ще покаже най-красивите кътчета от родния ми град отново чрез красивата млада българка. Тази година ще представям интензивно Продължението на "Аз съм Българка!" - предстоят първите гостувания в Плевен, Батак, Балчик, Севлиево и други градове. Ще реализирам и представяния на първата част от проекта, първото от които ще бъде на 18 май в Етнографския музей на открито "Етър".

- Екзюпери казва, че "Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!", вашите осъществяват ли се?  

- Имам много мечти, които превръщам в цели и се боря те да станат реалност. Рядко правя неща за себе си, огромна част от труда ми е посветен на идея, кауза, човек. Мечтая да постигна всичко, което може да даде един творец на България, да съм здрав и да работя тук, докато съм жив! Искам  всички да имаме условията за това и без страх и притеснения за идеи и за оцеляване да творим тук, в България, защото сърцето има само едно място и то е родното! 

Други мои мечти са свързани с моя роден край - известен индустриален център от Възраждането. Ще съм щастлив да видя Габрово, дал толкова много и за свободата, и за Освобождението, и за образованието на България отново в проспериращ град. Мечтая да чуваме повече добри неща, защото проблеми винаги ще има, но доброто у нас и добрите дела дават прекрасен пример, който хората следват. Съединението, че прави силата - прави я, но преследването на идеал и безкористни цели правят възможно истинското съединение. Мечтая за свят с по-малко корист, по-малко болести и повече реализирани мечти! 

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ