Радев: Парламентът да разпределя бюджетния излишък

Добра стъпка би била българският парламент да изиска тази година съзнателно заложеният и грижливо отглеждан бюджетен излишък да се изхарчи в края на годината след обществен дебат и санкция на парламента. Тази препоръка към управляващите отправи президентът Румен Радев в заключителното си изказване на кръглата маса под негов патронаж "Неравенства и бедност в България". От думите му стана ясно, че не е съгласен Министерският съвет да харчи държавни средства по свое еднолично усмотрение. Ако практиката бъде преустановена, това според президента ще бъде "много силен сигнал от страна и на българското правителство, и на българския парламент към българските граждани и надежда за демократичните процеси в страната".
ДУМА припомня, че в последните години при управлението на Бойко Борисов пари от бюджетния излишък се разпределят с постановления на МС, без да се прави промяна в Закона за бюджета.
Според президента разпределянето на бюджетния излишък от парламента е стъпка към промяната, която е необходима в България. Друга стъпка е да има дебат около истината и сблъсък на идеи.
Държавният глава призова за приобщаваща политика на институциите към обществото, която да доведе до повече прозрачност в управлението.
Нека не бъркаме - централизирана държава не означава авторитарна държава, уточни Радев. По думите му негативен ефект произвежда т. нар. ексклузивен модел на управление, неглижиращ гражданското общество и създаващ държава, която не може да защити правата, собствеността и бизнеса на гражданите и да гарантира тяхната сигурност. "Не може да наложи и ефективна и справедлива данъчна и социална политика, да гарантира достъп до образование и здравеопазване. При тези институции публичните средства се разхождат с липса на достатъчно прозрачност, а управляващите са безотчетни и безотговорни, гражданите са слабо представени в управлението и управляващият елит е слабо контролиран, а основната му цел е личното облагодетелстване", смята той.
При откриването на кръглата маса президентът отбеляза, че неравенствата в България взимат прекомерни размери. Те са източник на бедност, корупция и престъпност, те са далеч от средните европейски показатели и са толкова дълбоки, че в тях пропадат всякакви опити за обединение около национално значими цели, добави той. Във форума, който се проведе под патронажа на държавния глава, участваха представители на изпълнителната власт, на работодателски и синдикални организации, университетски преподаватели и учени от БАН.
Президентът посочи, че в момента стотици хиляди българи живеят в бедност и социално изключване, поставени са в унизителни условия да не могат да посрещнат елементарните си човешки нужди. Огромна част от тях са работили през целия си активен живот, други работят и в момента, но продължават да са бедни. Хиляди български деца са лишени от възможността за образование и адекватна грижа. Наша е отговорността да пресечем схемите, при които тези неравенства и това разслоение придобиват необратим характер, отбеляза Радев.
По думите му социалните и икономическите системи са нискоефективни, държавата и обществото абдикират от социалните си ангажименти. Всеизвестно е, че бедността е проблем за всяко едно общество, бедността ражда корупция и престъпност, причина е за липса на шанс за реализация, заяви държавният глава. Той обаче бе категоричен, че със сега съществуващите в България здравни, социални и образователни модели е непосилна задачата да се промени статистиката.
Колкото повече се говори за рекордни нива на БВП, толкова повече трябва да говорим за бедността, препоръча държавният глава на управляващите. Според него трябва да се говори и за това как се разпределя този БВП и по какви механизми се харчат публичните средства.


Над 1,7 млн. българи получават под 600 лв. месечно

Секретарят на президента по социални политики Гълъб Донев изнесе статистически данни за 2017 г., според които разликата в доходите между 20% от най-богатите българи спрямо 20% от най-бедните вече е 8 пъти, при средни нива за ЕС от 5,2%. Над 1,7 милиона български граждани живеят с месечен доход до 600 лв., като в същото време издръжката на живот тази година е 585 лв. Около 400 000 българи живеят със средни доходи между 1000 и 2000 лв. месечно, което по нашите разбирания ги определя като средна класа, но в същото време тези доходи не им осигуряват икономическата сигурност, която е характерна за тази класа. Други около 400 000 българи работят, но са бедни, отчете Донев.