Работодатели и синдикати отново в спор за минималната заплата
Заседанието на Тристранката отново се превърна в арена за сблъсък между работодатели и синдикати. Спорът бе за размера на минималната работна заплата, която трябва да стане 560 лева от догодина. Въпреки че повишението е заложено в Бюджет 2019, който вече е приет, работодателите се обявиха против и дори се оплакаха, че в България тя расте с най-бързи темпове.
Синдикатите защитиха точно обратната теза - че минималната заплата има най-нисък ръст у нас.
Този дебат се води от 25 години, коментира председателят на "Подкрепа" Димитър Манолов. И добави, че колкото и да спорят бизнес и синдикати, в крайна сметка правителството решава. Той обори и твърдението на работодателите, че Европейската комисия може да ни разкритикува за повишението с 12 на сто на миниланата заплата.
Средната работна заплата в Германия е 4000 евро, дали ЕК на тях ще се скара, попита риторично Манолов.
Бизнесът продължи с оплакванията. Над 400 млн. лева щяло да струва на работодателите вдигането на минималната заплата. Това са изчислили от БТПП. Според тях не е правилен механизмът за определянето на минималното възнаграждение. Трябвало да се използват реални икономически критерии, а не "политически послания".
Минималната работна заплата не може да бъде еднаква за всички длъжности, тя трябва да се договаря по икономически дейности, както се случва в половината работеща Европа, бе мнението на Васил Велев на АИКБ. Той предложи за заетите в 15 от 88 общо икономически дейности да се отложи увеличаването, тъй като там и сега средноосигурителният доход при тях е около бъдещата минимална работна заплата.
Тристранката обсъжда и увеличаването на заплащането на нощния труд, както искат синдикатите. В момента заплащането е 25 стотинки на час. Синдикатите заявиха още, че той е вреден за здравето и трябва да бъде ограничен. От БСК заявиха, че са съгласни да се повиши цената на нощния труд, но също така Димитър Бранков изтъкна, че в някои сектори, като в енергетиката, например, заплащането е 2,80 лв.
