Работниците са рая за работодателите

Поредна голяма трагедия ни сполетя! Избухна взрив във фабрика за боеприпаси в Горни Лом. Погубени са десетки работници! Зачернени са много семейства! И защо? Защото 25 години у нас най-страдащите, най-унизените са обикновените трудови хора. Колко от тях останаха без работа след унищожаването на икономиката ни, след закриването на многото заводи, фабрики и предприятия! А мнозина от тези, които са си намерили работа, са третирани като РАЯ! Те са напълно безправни, работят без осигурена трудова безопасност, защото са готови на всичко, само и само да си запазят работните места. Работниците са принудени да се съгласяват на всичко: да работят без трудови договори, да се трудят по колкото им часа кажат, да приемат всякакви условия, даже без сигурност за труда си, без сигурност за живота си, защото пазарът на труда, печалбата на работодателите са диктуващите. Ха не си съгласен, ха си вън - в дългите редици на безработните! За твоето работно място чакат още десетина, а може и да са стотина безработни. Нашите и чуждите собственици на фабрики и предприятия се ръководят само от печалбата си, за съжаление. Те не се грижат за работниците си. Не им осигуряват нужните облекла, инструменти, храна, почивки. Къде са професионалните им съюзи? Защо не бдят за условията на труда на работниците?
В тия условия се зароди и най-жестокото - работа без заплащане. Или заплатата е унижаващо ниска, или пък често въобще не се изплаща с месеци. Как се живее в днешното трудно време без заплата? Как се работи съвестно без съответното и навременно заплащане?
Какви хора са работодателите у нас? Имат ли те подготовката да ръководят? Имат ли те съвест, морал? Човечни ли са? Колко от некадърните и безотговорните работодатели са наказани у нас? Колко станаха у нас жертвите на лошата организация на труда? Докога ще продължаваме да се избиваме един други? Ние сме си обявили война един на друг и се избиваме, затриваме се в катастрофи, в нещастни случаи. Станали сме безгрижни, безотговорни към другите, към себе си дори. И докога ще се толерира престъпната безотговорност на собствениците на банки, заводи, фабрики, мини, предприятия?  В кой век живеем?  Върнахме се векове назад! И Природата, и Съдбата безмилостно, жестоко ни отмъщават за нашите нечовешки деяния! За нашата безотговорност един към друг! За немарата ни във всяка дейност на труд и живот.
И къде е властта у нас? Няма я! Няма ги управниците. Те само констатират големите беди, големите нещастия, големите трагедии. А какво са направили, за да ги предотвратят? Къде са били те? Защо не са контролирали трудовия процес? Докато не се заобичаме, докато не започнем да се уважаваме, тъй ще е! Докато се мразим, докато един на друг си създаваме само ядове, тъй ще страдаме!
Хората в тази погубена взривена фабрика са взимали под 250 лв.! За толкова ли е бил оценен техният опасен труд? За колко сега ще бъде оценен животът им?
Много са болезнените въпроси, но дали скоро ще спрем да си ги задаваме?