Работещи бедни и здравно отритнати безработни

Всяка година средно образование завършват около 55 хил. ученици, а висше - към 4 хил. студенти. От тях работа си намират не повече от 11-12 хиляди, като реализация по придобитата специалност постигат едва около 3500. Останалите до 11-12 хиляди се хващат на каквато и да е работа, за да си осигурят някакъв доход. Обикновено той е до размера на минималната работна заплата или малко над нея - докъм 400 лв., от които след облагане с данък и удръжки на социални осигуровки се стига до нетен доход от 330 лв., а при минимална заплата той е 268 лв. И в двата случая това е крайно недостатъчно за нормално съществуване. Но пък "Залудо работи, залудо не стой" - дори при такива оскъдни доходи се трупа осигурителен стаж и работещите са здравноосигурени. При заболяване, което води до временна нетрудоспособност, получават заплащане 90% от осигурителния праг за бранша и някаква символична безплатна медицинска помощ. Това са наистина трохи, но с тях някак се преживява, макар и в крайна оскъдица. Защото минималната издръжка на живота за едно лице възлиза месечно на 566 лв. чист доход. Впрочем става дума за мнозинството българи, които работят, но с мизерното си възнаграждение са бедни. Най-бедните в ЕС. 
Но какво е положението при младите хора, които не са успели да си намерят работа или не искат да се трудят за 12 лв. на ден? Освен че нямат доходи, те са лишени и от социални права. Не могат да получават обезщетение за безработица, защото за него се изисква минимален трудов стаж от 6 месеца. Не са и здравно осигурени поради същата причина. Така, ако някой от тях се разболее, вместо да плати потребителска такса 2,90 лв. на личния лекар, за да му изпише рецепта или да получи направление за специалист, при който прегледът ще му струва също толкова, той трябва да намери 50 лв., за да бъде прегледан и да му се предпише лечение. Ако му се наложи да влезе в болница, това ще му струва 25 лв. на ден. нищо, че той няма никакви доходи. Парадокс.
Такова ненормално положение съществува само у нас. Грижата за здравето на населението и специално за младите хора в другите държави е издигната до първостепенна задача на правителствата, обществото, благотворителни организации, църква. Да не говорим въобще за ЕС, а например за страна като Англия. Там всеки, който завършва някаква степен на образование и поради различни причини не може да си намери работа, попада под попечителството на социалните служби. Регистрира се в тях и получава парична помощ. Включен е и в системата на общественото здравеопазване и при евентуално заболяване лечението му е безплатно. Времето, през което е безработен, ако се е регистрирал в бюрото по труда, му се признава за трудов стаж. Има случаи хора, които през цялата си трудоспособна възраст не са работили, но са получавали издръжка, след навършване на определена възраст да вземат социална пенсия. Затова Англия се стреми да ограничи достъпа на българи и румънци в страната - нали те също ще имат такива права.
Не съм ходил в Англия, но бях в Беларус. Там безработицата е 3%. Заплатите са ниски - средната е 50 000 рубли, което се равнява на 130 евро. Само че цените са замръзнали от времето на Съветския съюз. Токът е 0,8 рубли/квтч, билетът за градски транспорт е 5 рубли. На всички безработни се изплаща помощ. Те автоматично се водят здравноосигурени, защото е запазена системата на безплатно здравеопазване. Същото се отнася и за образованието във всички степени. При това 90% от студентите получават стипендии и им се гарантира реализация след завършване на образованието. От Беларус, която също е отворила границите си, след разпада на СССР са емигрирали 140 хил. души, при население над 21 млн. Всички останали смятат, че страната им е добро място за живеене.
Ето това трябва да стане и у нас. Да се осигури работа за всички и предимно за младите хора. Тези, които временно са останали неработещи, да се подпомагат социално и да са здравноосигурени. Трябва да им тече и осигурителен стаж. Защото времето лети неусетно. Остаряването идва бързо и тогава настъпват най-тежките години.