Quo vadis, Македонио!

Игнат Минков 

През есента на 2019 г. се появиха поредни спънки пред признаването от страна на Република Северна Македония на езика ни и на българското културно-историческо наследство на тяхна територия. Привличам вниманието към тази поредна криза, защото проблемът е фундаментално важен, отнася се за органичните слагаеми на българското и македонско общество. За съжаление това не се разбира в нужната степен от националните институции на двете държави. Нашето правителство - инспиратор за разчистване на противоречията между двете страни, вече трета година продължава да го подценява, заплеснато по конюнктурната задача за влизане на СМ в НАТО. Затова и този български подход претърпя унизително фиаско. Той звучно бе шамаросан с практическия отказ на ръководството на СМ да продължава да изпълнява клаузите за историческото ни наследство в Договора за приятелство между двете страни, с отказа от постигнатите вече договорености и с оповестяването, че нямало повече да ги обсъжда! Това безпардонно пренебрежително към страната ни поведение отрезви най-после българските държавници. Те бързо предприеха мерки, утвърждаващи, че изпълнението на договора няма алтернатива, че България отстоява важна и справедлива кауза и е в незаобиколима позиция, от която зависи бъдещото присъединяване на СМ и Албания към ЕС. Още на 30 септември, македонският отказ бе обсъден при президента Румен Радев. На 9 октомври и МС прие по-детайлно разработена Рамкова позиция по взаимоотношенията ни с Република СМ и Албания и за условията за тяхното приемане в ЕС. Документът бе авторитетно подкрепен на следващия ден и от Декларация на НС, гласувана единодушно от всички депутати. Сега вече не само СМ и Албания, но и страните и централните органи на ЕС (и НАТО) 

имат ясно формулирани българските условия

за интеграцията на двете балкански страни в общността. И трябва да се съобразяват с тях!

Но това не е достатъчно, защото тези документи трябваше да бъдат приети и да започнат да се прилагат веднага след подписването на Договора за приятелство между РБ и СМ. Нужно бе заради факта, че изпълнението на договора изисква от СМ коренна, радикална промяна на основанията за нейната същност и облик - трансформация, за която тя не бе готова. И която властта в страната, голяма част от интелигенцията и славянското й население грешно и с "аборигенско" самочувствие смятаха и продължават да смятат, че може и да не извършат. 

Като инициатор и двигател на необходимата промяна, България трябваше още с подписването на договора най-активно да заработи, за да стане промяната реален факт. Писах за това още преди година и половина ("Дума", 13-14.06.2018 г.) и не само аз, но промяна няма. "Не се получи", защото водещи лица в правителството ни, явно, за да не бъдат обвинени в национализъм, и сега продължават да гледат на националното ни наследство в Македония като на ненужно, досадно бреме, пречещо на  безусловната им преданост към евроатлантическите  ценности. Г-н Борисов се застраховаше: "Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще" и сочеше: "Важното е да вървим напред!" 

Така и днес, въпреки вече добре разработените документи, правителството на Борисов не е осъзнало в дълбочина важността им и необходимостта от пълна и бърза реализация на заложеното в тях - минават вече месеци от приемането на Декларацията на НС, а нищо конкретно не се прави. Вместо това - отново приказки по принцип за присъединяването на Западните Балкани към ЕС и тупане в гърдите, че България е сред водещите в процеса.

А проблемите се изострят, възникват и нови!  Питам, въпреки категоричната неотменност на   българската декларация, след отказа на СМ за сътрудничество по проблемите за историческото ни наследство, как и с кого г-н Борисов тази година съвместно ще председателства Берлинския поощрителен процес за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС. Това негово предложение бе прието през август 2019 г. Защото македонският отказ за сътрудничество върви успоредно с категорични обвинения от македонска страна, че позицията на България е "иредентизъм към македонските земи", история и култура, че България искала да присвои "ключов дял от нашата история", че тази "агресия от страна на София" е "фатален удар по македонската национална идентичност!" - цитирам един от най-безкомпромисните защитници на македонизма, известния  македонски интелектуалец, дипломат и колумнист в "Нова Македония" Ристо Никовски. 

Не стига това, но още на 10 октомври, само няколко часа след приемането на Декларацията на НС на РБ, комисарят по присъединяването в ЕК Йоханес Хан побърза да предупреди, че двустранните ни проблеми със СМ не трябва да бъдат пречка (и таз добра!) за присъединяването на Македония. Не се разбра какъв е българският отговор на тази недопустима позиция на европейския комисар. 

Безсмислеността на македонската позиция

На 12 април в СМ ще се проведат парламентарни избори. Явно правителството ни е решило да изчака резултатите от тях, преди да предприеме нови стъпки. Но какво има да се чака? Питам, защото поисканите от България промени са много по-важни и необходими на самата СМ, на македонския народ. Ще се обърна към г-н Ристо Никовски: "Ще наречете македонски древните славянобългарски говори в Долна Мизия (Долна България - така някога са се наричали днешните територии на СМ)? И ето Ви: Климент и Наум от  български стават македонски просветители. В подкрепа на тезата си ще избодете и очите на българския "архонт" св. Борис-Михаил от иконата му в манастира "Св. Наум" на Охридското езеро, на който е ктитор - също както през 19 в. гъркът Дионисий изгаря библиотеката му със старобългарски книги... Ще наречете българския цар Самуил - Самоил и ще го направите основател на македонската държава, като с това - хоп!, още от основаването й Македония е направо империя, защото цар, значи кесар, император. А Самуил взема тази титла, защото е на българския престол като наследник на цар Симеон и потомците му Петър, Борис и Роман и защото чак от времето на цар Симеон Велики (след над 2 века съществуване като държава на древните българи и славяни и с признанието на византийския василевс (930 г.) България е царство. Сиреч призната е за империя - третата в Европа след Византийската и Западната на Карл Велики - пише го не само в българската история, но и в тази на Тойнби. И ние, българите, трябва да се откажем от тази си история, за да може Вие да си  създадете "идентичност"! А когато и днес Ви казваме, че просто е невъзможно да се съгласим, се възмущавате и вдигате скандали до бога, че сме крадели идентичността Ви?!! Там, където предците ни са писали "за освобождение на Македония", сте го преиначили на "освобождение  на македонскиjот народ" - и ето Ви "македонска" идентичност! Ще нарочите най-безцеремонно македонци (в Югославия това беше напълно в реда на нещата) българите Пърличев, Жинзифов, братя Миладинов(ц)и, Шапкарев, Цепенков и още стотици и дори хиляди други български дейци и ще наложите тези "истини" в историите, учебниците, литературата си. Някой от Вас ще пише дори, че "македонецът" Паисий от Хилендар е помогнал и на нас, българите, да осъзнаем народната си свяст. Гениално цинично е, нали! Но Пърличев, блеснал като най-талантлив поет сред гърците, се отказва от блестяща кариера в Атина, за да защити българската  си чест - търпи заради това лишения и несгоди. Както и синът му Райко Жинзифов, разкъсал гръцката националистическа паяжина, осъзнал, че е българин, пише поезия на родния си език, става основател на Българското книжовно дружество (днес БАН) и се стреми да наложи кукушките говори като основа при изграждането на литературния новобългарски език. И цял живот живее с болката за неосвободена България. Братята Миладинови загиват заради това, че са българи, наклеветени от гърците пред османските власти - що за кощунство е да махате от сборника им с народни песни названието "Български". Чествате безсрамно 1000-годишнината на Охридска архиепископия като "македонска", а тя е основана от византийския император, "българоубиеца" Василий II през 1018 г., след падането на България под византийска власт - като наследник на българската Дръстърска патриаршия (сам василевсът го пише). И именно защото е българска Цариградската гръцка патриаршия я ликвидира през 1776 г., за да блокира с това започналите национални възродителни процеси сред българите и ги подчини на гръцките. Как ние, а и кой друг обективен, не продал се на чужди интереси, наблюдател би се съгласил с това? Необходимо ли е, г-н Никовски, да доказваме всеки един от хилядите очевидни факти - 

подкрепени със свидетелства и документи

че Българската екзархия има своите водещи позиции в Македония и Тракия не защото е натрапена отвън, както демагогски твърдите, а защото над 2/3 от християнското им население се обявява за българско (така е и в Скопие - днешната Ви столица). Защото Гоце Делчев и дейците на Илинден са българи - продължители на освободителното дело на Левски,  Илинденско-Преображенското въстание и Кресненското са дело на българите. Българите са тези, които организираха власите и други местни общности в Македония, на борба срещу потисниците. 

Мислите, ли, че могат да се скрият хилядите свидетелства за българските черкви, манастири, училища (към 1912 г. над 1100, с почти двойно повече ученици, отколкото в независимите Сърбия и Гърция), за читалищата, библиотеките, за прогонените, изтезавани и убити български свещеници, учители, културни и просветни дейци и просто отстоявали националната си свяст, за изгорените български книги, за насилствената дебългаризация на Македония и Тракия от сръбските (югославски) и гръцки власти, преди и след Първата световна война и до разпадането на Югославия? Да Ви припомня ли Закона за защита на македонската национална чест и приемниците му, за "..немам доказе, але тврдим!". Или сам ще се замислите за последците от тяхното прилагане десетилетия наред! Така създадохте и "македонския език" - разбира се, не като регионална норма - наследник на говорения и писания в повече от 1100 години тук български език, а като нещо уж коренно различно от него, сякаш не измислено с декрет през 1944 г. Колко е лесно - избираш от богатия му речников фон такива думи, които са най-отдалечени от съвременния български книжовен език и най-близки до сръбските говори, заменяш някои български букви със сръбски, премахваш други, отхвърляш етимологичните принципи на изграждането му за сметка на фонетичните - и готово! Така и Вашето име г-н Никовски от Христо (защото то произхожда от Христос) става Ристо.

Разбира се, конструирането на "македонския език" има дълга изпълнена с насилия и коварства предистория, с безпощадната война на сърби и гърци срещу всичко българско в Македония, с грубата намеса на "великите сили" и издевателства от "победителите" над унизена България и нейния народ. Ще припомня, че още през 1886 г. в Цариград сръбският дипломат, шовинистът Ст. Новакович  организира издаването на "Македонски вестник" не на  литературно оформения вече български език, отдавна станал писмена норма и в Македония, а на местните диалекти със задача: "... На македонския народ да се влива сръбски дух, да му доказва, че македонците не са българи..., че българите са неприятели на македонския народ".

Не сте само Вие, които безсрамно 

злоупотребяват с езика ни

Гърците го правят два пъти. Втория (преди 25 г.) измислиха "помашки език" за българите мохамедани в Ксантийско И сега ислямизираните българи в Родопите имат два езика - един български на кирилица северно от границата и друг за живеещите в Гърция, наречени "помаци". Езикът, разбира се, е един и същ за всички. Сърбите се опитаха да създадат и "шопски език" с намерение да се сепарира българското население. Става възможно, защото българският език е стар, велик език, неслучайно древният славянобългарски език е основа за изграждане на мощното православно направление на европейската цивилизация.  

Ние, българите, сме щедри, давали сме на всички, които имат нужда. Но не приемаме кражбата! Какво ще загубите да приемете истината, че езикът Ви е регионална литературна норма на българския език? Австрийците говорят и пишат на немски - те от това по-малко ли са австрийци? 

Не искате да честваме създаването с мирния договор от 3 март 1878 г. на Сан-Стефанска България като национален празник. Но етническата й територия и нейните граници са определени неколкократно през 19 в., последно и единодушно - на международната конференция в Цариград през декември 1876 г. от всички водещи европейски държави, въпреки противоречията между тях. Тогава нито една  европейска държава, нито един учен и изследовател  не са констатирали наличието на Балканите на македонско население, на македонски народ. Не го е имало и в предишните десетилетия и векове! Вижте и етнографските карти за европейските територии на Османската империя още от 1847 г. на французина А. Буе и на немеца Х. Киперт от 1876 г. Такава е истината и тя не може да се промени със самоцелни реконструкции с обратна сила.

Усещам болката Ви, г-н Никовски, но истината повече не може да се прикрива и игнорира. При едно от посещенията си в Македония се запознах с Ваш млад сънародник, който ми разказа как, след като видял противоречие в разказа на учителката му по история, решил да разбере как точно стоят нещата, потърсил източници, сам стигнал до извода, че историята, която учи, е всъщност българска история и че той е потомък на българи. Честен и с достойнство младеж, започнал да отстоява българското си самосъзнание, но това му коствало страхотни проблеми: жестоки побои нееднократно, негативно отношение на сънародниците му македонци, откази да защити с публикации позициите си, затруднения в работата му -  и това в наше време, след разпада на Югославия. Като търсите в българската история и културно наследство доводи за македонската си (в смисъл небългарска) идентичност, защо забравяте за считащите се за българи във Вашата страна? Те на какво са наследници? А стотиците хиляди емигранти от Македония в освободените земи на отечеството?

Да, в едно затворено общество, при забрана на достъп до обективна информация, когато е позволена само "македонската истина", а противоречащите й най-жестоко, дори и със смърт се наказват, е лесно да се пише "история" и да се прави "идентичност". Но само допреди няколко години Вие търсихте историческите си корени чак при Филип Македонски. Ако имахте основание, защо се отказахте и капитулирахте пред гръцката съпротива за това. Сега сте се хванали като удавници за сламка за българското минало, преиначавайки го в "македонско". Не става, няма да Ви помогне! Призна го и ваш сънародник, учен хуманитарист, който, осъзнал безсмислеността на антибългарските си позиции, ужасен възкликна: "Та ние ги пишем тези работи вече 60 години, как сега да се откажем от тях!"  

Ето в това е проблемът, 

как да излезете от безизходицата,

в която сте затънали? Боя се, че няма да стане без дълбок потрес на македонското общество, без неизбежния разтърсващ катарзис от разкриване на истината. Въпросът на деня е: Ще стане ли Вашата интелигенция, г-н Никовски, този Херакъл, който ще пусне мощния поток с бистрата вода на очищението, та най-после да измие авгиевите обори на антибългарската Ви "идентичност"? Защото някои от Вас трябва да започнат първи. Няма да са политиците Ви, Вашите членове на смесената комисия явно са назначени не да преодоляват, а да спъват решаването на проблемите. Сменете ги! 

Надявам се честните хора сред Вас, тези, които истински обичат Македония и мислят за нейното бъдеще да поемат отговорността, та да бъде изстискан най-после циреят на гноясалите вече проблеми и раната най-после да зарасне. Изграждането на македонската държава на здравите темели на историческата правда, наместо върху подвижните пясъци и костите на жертвите на антибългарската конюнктура, Ви е жизнено необходимо! Надявам се, че е крайно време да осмислите, че българската позиция, работата на българската част от смесената интердисциплинарна комисия е всъщност насочена към това да Ви помогне най-бързо и безболезнено да разрешите тези вече не търпящи отлагане проблеми. България първа и безусловно призна самостоятелността на Вашата държава. Не Ви се месим, бъдете каквито искате! Но СМ не може да се изгражда на антибългарска основа.

Не вървете срещу България, г-н Никовски. И днес България и българите са единствените, които искрено Ви желаят доброто! А и не можете да влезете в ЕС, ако имате неразрешени проблеми със съседите си! 

Тази позиция, г-н Никовски, е неотменно важна и за България, за българската нация. Защото отказът да отстоим същността си на наследници на богатата си  история и култура  означава да се откажем от себе си, от достойнството си като народ, от истината, призната и от обективните наблюдатели. Благодарение на многовековното си минало и наследство (над 13 века история) днес ние сме съвременна, модерно изградена национална общност и заемаме заслужено място сред европейските нации. Отказът от това означава заради конюнктурни цели да бъдем игнорирани като субект на настоящето и бъдещето. 

Всеобхватната криза, в която все повече затъва македонското общество, все по-изострящата се непримиримост между обществените и политически сили, пълната обърканост на посоките, по които македонските лидери търсят изход от проблемите при все по-увеличаващата се политическа тежест на "албанския фактор" в страната налагат един извод: Няма време! Чакането, мотането, ослушването, страхът да се поеме отговорност, да се бръкне в раната, за да се излекува, да се изчисти от хлъзгавите наноси теренът, на който да се изгради здравата сграда на новата македонска държава, неумението, а и недоверието към собствените народи, вместо светли перспективи, могат да донесат само дълбоки деструкции и дори разпад. Има достатъчно предпоставки и сили, които го желаят и могат да се опитат да го сторят. Дано правителството, интелигенцията, народите на СМ най-после осъзнаят своята историческа отговорност.