Няколко думи
Пустиня без оазиси
/ брой: 159
Пак поведохме черната статистика - от 113 милиона в ЕС, изложени на риск от бедност или социално изключване, ние, българите, сме с най-висок процент - близо 39. Вече и с просто око се вижда как крайната бедност у нас захапва зверски не стотици, а милиони хора. Оглозгва по пътя си не само съдбите на тези милиони, но и икономика, и социални трансфери, и пенсии, и заплати. Всичко. Всичко, което трябва да крепи нещастния ни животец. Но ние отдавна сме пуснали вълка в кошарата да брани стадото. Резултатът е известен. Вълкът обаче не е сам, той се възпроизвежда с бързината, с която българинът обеднява. И все си стои в кошарата. Или по-скоро ние го вкарваме в нея. Иначе щяха ли поредните проучвания на социолози да сочат, че близо 22 на сто от гласовете, ако изборите бяха днес, ще са за ГЕРБ, а 16 за БСП. На този фон да се разсъждава за заетост, връзване на двата края, социално подпомагане, стопяване на неравенствата и т.н. си е чист мазохизъм.
Светът може и да е станал по-богат, отколкото е бил преди, но България не е като света. Нищо, че Борисов ни се хвали ката ден, че сме цъфнали и вързали. "Върховете" на държавата се опитват да ни внушават: българите не са бедни, доходите са по-високи от когато и да било.
За разходите никой не споменава, ако не се брои официалната статистика, която от време на време отронва истината - разходите водят над доходите. Със сегашните управляващи гоним Субсахарска Африка.
И какво от това, че излиза поредната убийствена за нас статистика? Нещо да се е променило? Няма и да се промени, поне докато водещи по върховете са корупцията, алчността, невежеството, цинизмът и непоносимостта към собствения народ. Из пустинята на бедността оазиси не се виждат.
Както написа една адвокатка във фейсбук: нима сме последните българи? Оскотяващи, напускащи на тълпи родината си в търсене на нормален живот? Мислещи само как да се нахранят и да си платят сметките? Ами да, това сме!