Пустинният кръг на търсенето

Най-новата премиера на камерната сцена на Младежкия театър "Николай Бинев" е авторският спектакъл на Димитър Кабаков "Пустинен кръг". Емоционално нестабилни, объркани и саможиви деца са резултатът от непоетата родителска отговорност. В основата на представлението, смесващо минало и настояще, е желанието на Андреа да познае себе си и своя баща, който я е изоставил още преди да се роди, за да търси на свой ред истините за живота. В своя саморазрушителен порив героинята на Благовеста Митева вижда във всички мъже, които среща, възможния и непознат баща и предизвиква катастрофа, която освен в болницата я отпраща в странно пространство, сякаш "между тоя и оня свят". Там тя беседва с тайнствен младеж с престилка на майстор, олицетворение на твореца-създател, в изпълнение на Иво Аръков, и черпи мъдрост от своята баба, пресъздадена от Мая Бабурска.
Можем ли да достигнем прошката, надмогвайки омразата, и да бъдем по-добри, преодолявайки себе си и егоизма си - това са въпросите, които задава авторът и режисьор на представлението. Спектакълът е поетична импресия за пътя към корените, към себе си и другите; за разрушената връзка между поколенията, за лекотата, с която я отхвърляме, и жертвеността да я търсим и градим отново. Пиесата и спектакълът разказват за това, колко е трудно да намериш себе си, когато си се изгубил в дебрите на съвременната джунгла. Може ли желанието за самоусъвършенстване да бъде за сметка на другите около нас и когато търсим Бог, допустимо ли е да забравим за хората, които ни обичат. Възможна ли е симбиозата между източната философия и възглед за живота и западната прагматична мисъл и практика, които ни завладяват все повече.
"Пустинен кръг" е представление за това, колко е трудно да намериш любовта и да я отстояваш, когато все пак си достигнал до нея. Защо за съвременните млади е все по-трудно да обичат дълго и дълбоко само един човек, защо сме склонни да осъществяваме себе си за сметка на другия до нас, отказвайки да се променим? Спектакълът на Димитър Кабаков е емоционално наситен, с изящна визия, постигната чрез костюмите и сценографията на Лилия Бабунова, чрез хореографията на Мила Искренова, с дервишкия танц на Васил Тосев и мелодията на тръстикова флейта ней, изпълнявана на живо от турския музикант Онур Динчер.