Пурковци на XXI век

Пурко. Така се казваше главният герой от филма на Николай Волев "Господин за един ден". В кулминацията на сюжета бирниците взимат абсолютно всичко от бедния музикант Пурко и го оставят само по бельо.
Филмът е от 1983 година, но сякаш съдържа знание за финансово-икономическия терор над съвременните българи. Просто в България историята обича да бъде удивително една и съща. А ужасът от бирниците е трайно закодиран в генетичната памет на хората. Героят на Елин Пелин дядо Матейко приема да влезе в рая (въпреки липсата на кръчми) едва когато разбира, че всички бирници се пържат в ада.
Съвремените законови правила за това какво могат и какво не могат да вземат частните съдебни изпълнители от хората направо сияят от социална загриженост. Оказа се, че българската държава чрез закон е гарантирала правото на всеки да спаси от бирниците два чифта бельо и всички употребявани обувки.
Два чифта бельо! Човек веднага усеща социална сигурност, като си го представи. Очевидно логиката е, че грижата на държавата стига единствено до бельото - оттам нататък всеки да се оправя сам с въпроса за личната си неприкосновеност.
Картината е епична - в сблъсъка си с институциите човек може да бъде ошушкан до долните си дрехи. Абе социална държава, че чак дрънка. В битката с бирника можеш да останеш без нищо, но пък обществено осигурен с долни гащи и шапка.
Като истински Пурко.
Добре, че в Рая, казват библейските източници, е топло. Там и бирници няма. Значи поне един ден социалната държава ще ни е осигурена.