Пукнатините на Г-20

Хавиер Солана*
"Ел Паис"

Световната финансова криза се превърна в бърз и ефективен катализатор за Г-20. Първите три срещи на високо равнище на държавните лидери на Г-20, състояли се във Вашингтон, Лондон и Питсбърг, ще се запомнят с напредъка в многостранните връзки и координираните световни мерки, но Г-20 продължава да бъде до голяма степен "обект в строеж", който освен това се нуждае от много труд, за да бъде постигнат успех, както и показа последната среща на високо равнище в Торонто.
Срещата на високо равнище, която се състоя във Вашингтон през 2008 г., бе първата, на която се събраха държавните глави на страните членки от създаването на групата през 1997 г. Г-8 бе престанала да бъде подходящ механизъм за управление на световната икономика поради необходимостта да бъдат стабилизирани финансовите пазари в цял свят. За да се намери решение на кризата, трябваше да бъдат изслушани страни като Китай, Индия и Бразилия. Със задълбочаването на финансовата криза срещата на високо равнище в Лондон, състояла се през 2009 г., даде безпрецедентен данъчен и паричен стимул и подкрепи по-адекватна на световно равнище регулаторна и надзорна рамка. През призмата на успеха на Г-20 срещата на високо равнище в Питсбърг вече я утвърди като основен форум за световно икономическо сътрудничество.
Това признание породи надежди за Г-20 и й издейства заслужения престиж: това е единственият форум, на който световните сили и страните в подем сядат като равни около една маса. Сигналът е ясен: кризата показа ясно, че както никога досега зависимостта между страните е нещо, което не може да бъде избегнато. Пред сегашните световни повели единственият отговор трябва да бъде даван на световно равнище. Няма друг възможен вариант, само че споразумението, постигнато на срещата на високо равнище в Торонто, състояла се през юни, изглежда остави лош вкус в устата на политическите ръководители.
Открояват се две очевидни разногласия като причини за несъгласието. Първата е трансатлантичският различен подход към най-добрия начин да бъде постигнат отново стабилен растеж. Съединените щати са привърженици на продължаването на икономическите стимули, докато Европейският съюз предпочита финансовото укрепване. Другата причина за липсата на съгласие е противопоставянето на таксата за банковите трансакции. САЩ, ЕС и Япония са привърженици на идеята, докато страните с бързо развиващи се икономики, плюс Канада и Австралия, й се противопоставят.
И макар да бе постигнато споразумение (2013 г. бе определена като краен срок за намаляването на бюджетните дефицити наполовина, а 2016 - за стабилизирането на суверенния дълг), консенсусът не следва правилната посока. Не става дума за противопоставяне между стимулите и дефицита. И двете неща са необходими. Дори да се съобразяваме с факта, че всяка ситуация е нещо различно, има и достатъчно общи точки, за да може да бъде постигната по-голяма точност в споразуменията. Същото може да се каже за прозрачността, отчетността и регулирането на банковата лихва. Отлично си давам сметка, че не става дума за лесно изпълнима задача, само че е изключително важно тъкмо световните лидери, а не пазарите, да управляват реформите.
Освен това ставаме свидетели на повторение на практика, която трябва да бъде променена. Очевидно организирането на среща на високо равнище на Г-8 точно преди форума на Г-20, както стана в Канада през юни тази година, само удължава съществуването поотделно на двата клуба, а това не може вечно да продължава. Ролята на Г-20 трябва да се засили, имайки предвид дела на бързо развиващите се страни в световния брутен вътрешен продукт, който според прогнозите ще достигне 60% през 2030 г., и световното измерение на повелите на XXI век. Ако искаме да постигнем напредък в решаването на проблемите на световното управление, то трябва да вземем общи мерки, за да преодолеем тази икономическа криза, и по други важни проблеми като например неразпространението на ядреното оръжие в света.
Проблемът е в това че, въпреки ясната необходимост от мултилатерализъм и многостранни връзки, има опасност отново да сведем общуването си на двустранна основа поради липса на световно ръководство. Вниманието на президента на САЩ Барак Обама е съсредоточено върху много важни въпроси като например Близкия изток, развитието на стратегията му в Афганистан и трудностите, пред които е изправена американската икономика. Същото важи и за ЕС, където вниманието - и мерките - се насочиха през последните месеци основно към защитата на еврото и намирането на решение на икономическите трудности в периферията на съюза.
Междувременно бързо развиващите се сили продължават да изграждат и разширяват двустранни отношения и застават на позиция, която са заели други страни. Липсата на споразумение в Съвета за сигурност на ООН срещу Иран не допринася за координацията и сътрудничеството в Г-20.
Срещите на високо равнище трябва да бъдат добре подготвени и да бъдат форум за обсъждане на големите актуални световни въпроси. Едни подходящи, ясни и точни предложения ще доведат до резултат, който е по-приемлив за всички, също толкова важно като вземането на решения е и тяхното обяснение. Среща на високо равнище на Г-20 не е нещо, което се случва всеки ден. Това е световно събитие. Особено в период на криза, която предизвика толкова страдание, трябва да бъдат обяснявани нейните решения на обществеността, и то ясно и без какофония. Мъките на хората изискват това усилие, а именно то липсваше в Торонто.
Светът преживява преходен период и не е ясно накъде ще се насочи Г-20. Сега основната повеля е да се продължи използването на "геометрията на 20-те", за да бъдат създадени механизми за световно управление. Въпреки че икономическата буря започна да отслабва, тя все още не се е утихнала, а за да стане това, трябва още много да се поработи. Тъй като страните напредват към растежа с различна скорост, то световната стратегия трябва да продължи да бъде приоритет.
Степента на взаимна зависимост между държавите се увеличава и световният характер на нашите проблеми е определящ. В рамките на мултилатерализма страните трябва да полагат усилия да смекчат различията си и да активизират отношенията си: трябва да преодолеем инерцията, която ни кара да поддържаме остарели идеи... и остарели съюзи.

_________________

*Хавиер Солана е президент на Центъра за глобална икономика и геополитика в Университета за администрация и корпоративно управление. Той консултира и програмите, свързани с международно управление, световната икономика и развитие към американския изследователски институт Brookings Institution. Солана е бивш генерален секретар на Съвета на ЕС и Върховен представител на ЕС за общата външна политика и сигурността и бивш генерален секретар на НАТО.