Психология на тълпите

Френският социален психолог Гюстав Льобон смята, че сборът от общи черти на характера, наложени от средата и наследствеността на всички индивиди от даден народ, съставлява душата на този народ. В класическия си труд "Психология на тълпите" той подчертава, че тези характерни черти са много трайни, тъй като са потомствени. Когато обаче под различни влияния определен брой хора се окажат събрани заедно в даден момент, наблюдението доказва, че към наследствените им характери се добавя цяла поредица от нови характери, понякога доста различни от тези на рода. Техният сбор образува една колективна душа, посочва Льобон - могъща, но нетрайна.
"Тълпите винаги са играли важна роля в историята, и все пак никога толкова важна, колкото днес. Неосъзнатото им действие, подчинено на съзнателната дейност на отделните хора, е една от характеристиките на настоящата епоха". Точно тези думи, написани преди повече от век, в момента звучат повече от актуално. Лондон, Манчестър, Нотингам и Бирмингам са далеч от Близкия изток, а безредиците, опустошили британските градове, не съдържат нито една от положителните характеристики на бунтовете от Арабската пролет. Медии и анализатори са единодушни и за друго - размириците привлякоха вниманието към обърканите безработни младежи.
Великобритания отдавна страда от широкоразпространеното антисоциално и престъпно поведение на млади и често безработни хора. Нападенията и вандализмът на младежките банди тровят живота на милиони. Те са признак за упадъка на цели райони в големите градове, сочат данни от правителствен доклад от 2010 г. Някои твърдят, че може да се говори за потомствено нарастване на социалния гняв. Мародерите не настояват за премахване на монархията, нито искат предсрочни избори. В интерес на истината те изобщо не настояват за нищо, а просто атакуват символите на консуматорското общество. При това, водени от хулигански подбуди, а не от идейни съображения. Това не е бунт на имигранти срещу расисти, нито провокации на чуждоземни ислямисти, терористи и бандити срещу държавата. Целият политически спектър, полицията, както и засегнатите от насилието, описват размириците като криминални и анархистки, без намек за антиправителствено послание или недоволство от мерките строги икономии, които станаха причина за голяма част от бурните протести в други европейски страни. Безредиците обаче отразяват и отчуждението и недоволството на много младежи във Великобритания, където 1 млн. души на възраст между 16 и 24 години са без работа.

Аномията - причина за престъпленията

За аномията пръв споменава един от основателите на социологията - Емил Дюркем. Той въвежда понятието, за да изгради една твърде влиятелна теория за отклонението. Дюркем развива тезата, че в съвременните общества традиционните норми и стандарти са подкопани, без да са заменени с нови. Аномията съществува, когато няма ясни стандарти, които да напътстват поведението в дадена област на социалния живот. Американският социолог Робърт К. Мъртън променя понятието за аномия, като го отнася към напрежението, упражнявано върху поведението на хората, когато възприетите норми противоречат на социалната действителност. Мъртън обяснява аномията като породена от несъответствието между културно предписаните обществени цели и социално достъпните за индивида средства за тяхното постигане. Както отбелязва социологът Антъни Гидънс, в индустриализираните общества общоприетите ценности слагат голяма тежест върху материалния успех - "напредъка в живота", "замогването" и др. Предполага се, че средствата за постигането им са самодисциплина и усилиен труд. С други думи, хората, които се трудят усилено, могат да успеят, независимо каква е била стартовата им точка в живота. Всъщност това не е вярно, твърди Гидънс, тъй като повечето от необлагодетелстваните имат крайно ограничени възможности да напреднат. Затова в подобна ситуация съществува значително напрежение да се успее с всички средства - законни или незаконни.
Идеята за т.нар. обособяващи връзки (групите от хора, с които се свързват индивидите, им влияят "за" или "против" престъпността) и тълкуванията на Мъртън се доразвиват Ричърд А. Клауърд и Лойд Е. Олин, които изучават бандите от малолетни престъпници. Те твърдят, че подобни банди възникват в субкултурни общности, където шансовете за достигане на успех по законен път са малки. Такива например са общностите в неравнопоставените етнически малцинства. Членовете на подобни банди възприемат някои страни на привлекателността на материалния успех, но тези ценности се филтрират от субкултурата на местната общност.
"Хората, които се присъединяват към банди, се опитват да означават нещо за другите и се стремят да се чувстват овластени, да изпитат усещането, че могат да предизвикат промяна в собствения си живот и в света. Действената сила на бандата, с цялата си интензивност и свързаност, се усеща като динамо. Усещането е фантастично", обяснява проф. Гари Тромпф от университета в Сидни. Наличието на банди зависи и от това в какви рамки се поставят. Понякога медиите, властта или обществото са способни твърде бързо да заклеймяват. Младежите в смесените "неблагополучни" и откровено бедни британски райони не можеха да се похвалят с висок стандарт и преди кризата. А поставянето на етикети на "отклоняващите се" подсилва отклоняващото им се от нормите поведение. То го утвърждава и дори циментира. Докато Лондон остава една от най-скъпите столици не само на Стария континент, примамлива хапка за новобогаташите от цял свят, вътрешният разрив между богати и бедни води до нихилистични и престъпни действия. Става въпрос за гневни и предимно бедни млади хора, които са открили, че могат да вършат това безнаказано. Много от днешните проблеми отразяват липсата на истинска социално-икономическа и културна интеграция, което води до лишения и на практика до "манталитета на гетото".

Рационалният избор и подстрекалската кампания

Понякога социологическите теории за отклонението не отделят достатъчно внимание на разбирането на престъпното поведение като умишлено и пресметнато действие, посочва Антъни Гидънс. Престъпността се възприема по-скоро като "реакция", отколкото като "акция". Иначе казано, като резултат от външни влияния, а не като поведение, което индивидите активно предприемат, за да постигнат определена изгода или защото виждат временната ситуация, от която могат да се възползват. Хилядите снимки и съобщения в мрежата, в които британските мародери се хвалят с непосилното за покупателната им способност заграбено, където с гордост позират, показвайки плячкосаното, са свидетелство именно за това. Все пак хората, които предприемат престъпни действия, независимо дали това става редовно или не, го правят целенасочено, като обикновено съзнават риска, който поемат. Изследванията показват, че много престъпни действия, особено при по-дребните престъпления, са "ситуационни" решения. Предоставя се възможност, която изглежда твърде добра, за да бъде пропусната.
Днес хилядите комуникационни канали дават възможност практически на всеки в развития свят да разбере почти мигновено какво правят другите, какви са техните мисли, искания и прогнози. Нещо повече - ние можем да действаме, а и го правим, на базата на това познание. От това следва, че краткотрайните увлечения, прищевки, моди, кризи и катастрофи са все по-често срещани, по-силни и сложни. Един от парадоксите на информационната епоха е, че когато информацията е в изобилие, тя често се използва не за вземането на по-добри решения, а за имитирането на другите и техните грешки. При потребителските покупки, финансовите пазари и корпоративните стратегии това, което правят другите, е с по-голямо значение за нас, отколкото фактите, категоричен е експертът по комплексни системи и swarm intelligence (интелигентност на рояка) Ерик Бонабо. По думите му когато има твърде много информация за обработване, имитацията става удобен евристичен метод (подход за намиране на решение, базиран на съображения, произхождащи от здравия разум).
Размириците на Острова се определят като първите "мрежови" бунтове на Великобритания. В момента трескаво се търси най-големият виновник за създалата се метежна ситуация. За едни това са Twitter и Facebook, други приписват основната отговорност на BlackBerry Messenger (BBM). Списание "Ню сайънтист" коментира, че поведението на развилнелите се в Лондон е улеснено и подпомогнато от социалните медии. Но както отбелязва изданието, изследвания на бунтове в миналото предполагат, че дълбокопсихологически сили също са от значение за случващото се. "Във време на социално недоволство актовете на насилие, които обикновено изглеждат крайни, бързо може да се превърнат в норма сред групи от хора, които се идентифицират един с друг по отношение на възрастта, социалния статус или други характерни признаци", обяснява Алекс Хаслам от университета в Екзитър, който изучава груповите конфликти и социалната идентичност. "Когато хората видят грабежи и бунтове, случващи се другаде, това им показва какво може да се осъществи", смята Хаслам. "Те се чувстват овластени. Мислят, че могат да правят почти всичко, което им харесва, и си прекарват добре, докато го правят. Те просто не мислят, че е неприемливо", допълва ученият."Колективните действия са водени от социалната идентичност - от хора, които споделят едно общо социално място", отбелязва Клифърд Стот от университета в Ливърпул. "Изглежда се целят в средната класа. Това е един вид класовата борба по улиците на Великобритания. За тях целите им са основателни", убеден е Стот.
"Изглежда, социалните медии променят баланса на силите между държавата и индивида, независимо дали това се изразява в смяна на режима в Кайро или във вандализъм в Тотнъм", смята Джон Басет, бивш високопоставен служител в британската служба за електронно разузнаване, който сега е старши сътрудник в лондонския Кралски институт на обединените въоръжени сили. По всичко личи, че на този етап британската полиция губи информационно-технологичната война срещу размирниците в кралството. Но да се винят социалните медии за метежите е като да хвърлим вината за горските пожари върху сухото дърво, което първо е пламнало. Както при събитията от Арабската пролет, това са различните аспекти на нашите все по-мобилни, свързани в реално време животи, които може да бъдат изключително силни както за добро, така и за лошо. Прословутият със скептицизма си към социалните медии Малкълм Гладуел отбеляза, че този вид бунтове се случват от векове, без да са необходими Twitter, Facebook или BBM. И макар те да не дърпат спусъка на събитията, този тип мобилни мрежи и технологии подхранват събитията и действат като катализатор.
Без съмнение, социалните медии осигуряват утвърждаване, служат за оправдание, че и другите постъпват дивашки, но това едва ли е специалитет само на Twitter и Facebook. Почти истеричното отразяване на тези инструменти от традиционните медии - телевизионните и таблоидните репортажи - може да се каже, че направиха също толкова, за да популяризират и узаконят този вид поведение.