Провинциална София

Не е никаква тайна, че през годините на така наречения преход София стана притегателен център за всички що-годе активни българи. Просто работа се намираше само в столицата, защото замрялата по всички познати причини икономика даваше признаци на живот само тук. Поне в първото десетилетие след 10-и ноември. Друг е въпросът с отпадналото по демократични причини "жителство" и много хора побързаха да осъществят лелеяната си цял живот мечта да бъдат "по-първа ръка" хора. Смешно, парвенюшко, в противоречие на европейската практика още от миналия век, но пореден български патент с негативен привкус.
Управлението на София през цялото това време е в ръцете на определили се като десни общинари и кметове. Но ако човек има възможност да посети някой и друг европейски град, в т.ч. и в бивши социалистически страни, ако наум няма само идеята да се устрои някак там, той може да изпита само съжаление към собствената си столица и да се върне да сподели впечатления. И не е въпрос за пореден упрек към държавата или за вяра в думи, че ти единствен си построил това или онова, главно магистрали, в София, защото само ти го можеш. Не, става въпрос за дребни неща, които имат пряка връзка с модерните концепции за стратегическо развитие на всеки град, за модерен професионализъм и познаване на днешните виждания за градоустройство и

грижа за жителите

на ТВОЯ град.
Ако си решил, че туризмът е важно перо в бюджета и вековното съществуване на града може да служи и за съхранение на национална гордост, исторически познания и привличане на повече платежоспособни граждани на света, задължително е да имаш наистина визия какво харесват, търсят, оценяват хората, и да имаш волята да го реализираш "step by step", и то в дългосрочен период. Защото е въпрос и на възпитание, манталитет и обучение на следващите поколения. Сегашните явно са загубени в прехода. Ако видиш например какви "космически" автобуси се движат в провинциален град като Малмьо например, няма как да възклицаваш за новите еко-автобуси на столицата ни. Старите не са изхвърлени, но са от тази порода, която наричаме "втора ръка" и обичаме по бакалски причини да купуваме. Тук просто са боядисани свежо и нямат признаци на останали от социализма. Влаковете са боядисани в лилаво и спират на гара в центъра на града, но сградата е сигурно на 200-300 години, не е съборена, а просто обновена съгласно модерните изисквания, и всеки турист е задължен да я снима за спомен.
А как бихте реагирали, ако старите гробища са в центъра на града, но са направени като парк, из който се разхождат или просто минават бързащи граждани, защото алеите са точно там, където е най-пряко? Ако сте в Клуж, Трансилвания, което е в Румъния, защо

не можете да откъснете поглед

от градините из града и цветята, които са из всички улици, но главно в пешеходната зона? Защото са в бетонните кашпи, които са на мода сега в Европа, и със същите цветя и аранжировка, които заливат всеки европейски град днес. Вижте останалите от стари времена бетонни сандъци с ретро цветя пред и около хотел "Балкан" (бивш "Шератон") в центъра на София и няма как да не ви стане тъжно. Още повече, защото дори в провинциалните градове на Европа улиците се чистят с приспособления като щипки и няма нужда от навеждане на заетия с тази дейност, който с ръкавици чисти и носи найлоновите торби за смяна в кошчетата за боклук, поставя ги, независимо дали старите са пълни. Вози количка с необходими метлички и живее с чувството на служител средна ръка в съответната община.
Представете си нашите ромки как биха изглеждали в собствените си очи, ако имаха възможност да работят с такива "щипки". Приобщаването чрез обучение със съвременни средства и методи за работа носи и други придобивки за обществото. Не е въпрос на пари. Каквото и да говорят, тях винаги ги е имало. Въпрос е на знания, професионализъм, желание за работа не "на парче" с търсене само на келепир, собствен и на съпартийците, както и на стратегическо виждане за бъдещето на страната и столицата й. Виждане, свързано с история, възпитание, приобщаване и колкото и да е странно, обич към роден град.
Къде из Европа стари сгради от минали времена се рушат или се оставят да бъдат унищожавани и разграбвани, за да отстъпят място на

стъклени бизнес-центрове

които стоят с години празни? Там няма ли частна собственост? Та туристите снимат само старинните сгради и паметници, но дали обръщат внимание на олющените, но всъщност прекрасни домове в София, останали от времето на "строителите на съвременна България"? Какво по-сериозно доказателство за вечност и държавност от съхраняване на изграденото през минали векове, независимо кой го е направил? Новите сгради не пречат и дори сполучливо се съчетават със старинните, но кой ти гледа у нас.
Да разказваме ли какви са грижите за дърветата и как стоят като пейзаж от ненадминат майстор-художник и в Клуж, и в Малмьо? Е, последният е в списъка на 15-те най-зелени градове в света, но си е провинция отвсякъде, макар и исторически град. София не е ли? Само дето на един от мостовете над канал в града са поставени метални обувки на популярните градски актьори и хората задължително се снимат точно там. На друг мост художник-приложник рекламира ръчно изработено от него чердже и това придава особено изискан естетически вид на новия мост. Старата телефонна кабина не е изхвърлена поради липса на необходимост от улични телефони и е превърната в нещо като паметник на един от градските площади, а никой не се дразни, че на пешеходната улица компартията е поставила свой   постер с протест срещу нещо-си. Да сте чули за шведската компартия? Е, има я и си има дейност, без това да е проблем на обществото, напротив, демокрация в действие. Предстоящата премиерата в операта е на "Д-р Живаго", като в Берлин, а ние завидяхме на пространството пред красивата сграда и особено интересния паметник с прочути световни творци в областта на изкуството.
Поне да бяха поставили на пешеходната "Витошка" паметник на Яворов във връзка с навършването тази есен на 100 години от трагичната му участ. Все пак на "Витошка" е последния му дом, а той е не само един от най-нежните ни велики поети, не само е воювал в името на единствената обединила ни кауза в новата ни история, но е имал и живот, достоен за нови романи, пиеси, и вдъхновяващ с емоциите и идеите си. Може и да послужи за обща култура на младите, които трудно четат книги днес.
 В изключително поддържаните катедрали има кът за работа с деца и жена-свещеник нещо им обяснява, а родителите са в отсрещното кафене. Наоколо цветята са толкова красиви и комплектовани дори със здравец, че впечатлението и от Клуж, и от провинциално Малмьо си остава цветно и дълговременно.

Защото това си го нямаме

Без значение, че и тук се срещат румънски цигани, малко на брой, които свирят по ъгли и улици, но са облечени някак празнично и нямат вид на просяци. Все пак срещат се и ровещи в кошчетата за боклук, но явно не местни. Билбордове из тези градове няма, рекламите и надписите над заведенията им са на съответния език, т.е. английският се знае отлично, но не се ползва за табелите на улиците или означения на магазини и ресторанти.
Да, и тук се хранят предимно с хамбургери, защото са най-евтини, и често срещани граждани твърдят, че има криза и при тях. Сигурно, защото са ограничили някои социални придобивки, но ако се задълбочи човек в стандарта на живот, няма да остане само с тъга. По-интересното е, че освен японци, тук са и руските туристи, което се приема за повече от положително и любезното отношение към всички издава само градено с години чувство за доброжелателност, която носи печалба. Няма общо с официално изразена позиция например на шведското правителство за Украйна. Както и продажбата на руска печатна преса в най-големите магазини в тези градове не е никакъв проблем. Изводи всякакви.
Ние си мечтаем за цветята, дърветата, паметниците, чистите улици със съвременни средства за почистване, за всичко ново, модерно, което се случва в градовете на Европа, за да се почувстваме европейци. Другото са само думи, които радват предимно съпартийци. Все пак не искаме да се построи в София Turning Torso  (Извитият торс) на испанския архитект Калатрава в града ни. Това е втората по височина жилищна сграда в Европа и Малмьо го е обявил за символ на града, независимо от древната си история. Защото просто е уникална сграда и отново се прави съчетание между най-новото в дадена област и гордостта от вековно съществуване. При нас определено не е въпрос само на пари, сигурно ги има, но кой как ги използва не е никак ясно. Поне да си отварят широко очите общинарите, когато ходят командировки из страните на ЕС. Защото София ще продължава да си изглежда провинциална, занемарена, разпиляна, несъразмерна, англоизписана, шарена като чалга-представление, независимо от претенции за успехи, строителство и промяна. В тази връзка се сещаме за един стар виц: "Не стреляйте по пианиста, той толкова си може". Оставаме с мечти.

Гробищен парк

Цветята на Клуж, Румъния