Прованс не е Париж

Да попаднеш в княжество Андора по време на украинската буря е повече от любопитно. Просто защото световните информационни агенции от двете страни на изградената за целта барикада се надпреварват в пропагандна, едва ли не, война и пречупват всичко през призмата на силните на деня в своите страни. Но на практика гражданите на Европа, в т. ч. и в тази живописна Андора Ла Веля, столица на Андора, клатят загрижено глави, когато стане дума за Украйна или Русия. Те никак не използват слова на омраза или негативизъм за случващото се там, за хората от този Изток, който доскоро бе зад Желязната завеса, спусната всъщност от победителите във Втората световна.
Това е първото, което впечатлява в огряната от първомайско слънце столица на двустранно управляваната мини-държава. Другото са надписите на руски по всички магазини и реклами. Или както каза Пиер, 84-годишния собственик на един от десетките кипрести хотели в градчето,  внушаваният първоначален страх от руснаците отдавна е загърбен, защото те са най-многобройната част от туристическия поток и важен източник за оцеляване в тези кризисни времена.
"Кризата не е икономическа, тя е на системата" и "както се срина социализмът, така ще се срине и капитализмът, време е нещо друго да се измисли" е категоричното мнение на този достолепен възрастен мъж, бил на младини комунист. И днес работи, повече от любезен е, защото за него е важно посетителите да са доволни, да дойдат отново и се явява наш неочакван източник за полезна информация във всяко отношение.
Княжество Андора е на границата между Франция и Испания, в Източните Пиренеи, част е от каталунската общност, има парламентарно управление с двама държавни глави - президента на Франция, в случая Оланд, и епископа на Сео де Урхел, Испания. За нас е странно как Оланд управлява, защото гражданите говорят предимно каталунски, подкрепят референдума за независимост на Каталуния, четат предимно местните 2 вестника, които са на каталунски, държавата им не е член на ЕС, въпреки че има специални отношения с него. Всъщност всичко е специално в този безмитен международен финансов център, който живее само чрез туризъм и съпътстващите услуги, радвайки се на 12 млн. посетители годишно. Високопланинският пейзаж си заслужава славата, но гледката на безкрайната колона от френски коли, които пъплят от страна на Франция през почивните дни към Андора, е поразителна. Още повече че на фона на  блестящите магистрали и впечатляващи тунели под Пиренеите в княжеството (като над 2-километровия "Бока Грао"), пътят от и за Франция е копие на нашите второстепенни родни шосета. Но французите и испанците доста често прескачат до Андора, защото това е безмитен рай за пушачи, любители на напитки от цял свят, ценителки на луксозни парфюми и чревоугодници, които спестяват немалко разходи, ако пазаруват тук. Всъщност безмитното положение на страната е Солунска митница за държавицата. Няма мита за промишлените стоки от страните от ЕС и това е повече от привлекателно и удобно.
 През последните години най-много туристи имало от Русия и Япония и те се оказвали по-щедри от постоянното weekend-присъствие на гражданите от съседните големи Франция и Испания. Това обяснява и надписите на руски и представите на руснаците за Андора като за "Илиянци". Спокойствието по 2-те основни улици в Андора Ла Веля, в градините със спортни комплекси около новия културен център с вид на сграда от Абу Даби, цветята с модерната за цяла Западна Европа аранжировка в стил "селски поля" са допълнителни екстри в лудналата от всякакви кризи Европа. Да не говорим за Украйна или европейските избори на 25 май. За второто Пиер вдига рамене с безразличие, но за Украйна е категоричен, че политиците са си загубили ума.
 Това не е дело на украинците, а европейските лидери просто не познават нито държавите от Изтока, нито народите им, нито проблемите им. Намесват се там, а страдат местните. Почти същото споделя и Мануел от Перпиньон, Франция. Той пък не говори никакъв друг език, освен каталунски. Оказва се, че гражданите на този френски град веят по улиците само каталунски знамена, разлистват вестници на каталунски, поне половината от тях не говорят френски, казват "да" за референдума за независимост на Каталуния, но поддържат един забележително приятен за туристи град, който е съхранил вековна история, специфични за Средиземноморието сгради и тесни улички със спиращи дъха балкончета и фрески. Поставили са на старинна сграда и плоча с името на някакъв шампион на Франция по ръгби, роден в Перпиньон и явно местна гордост. Ние кой знае защо се сещаме за Тетово в Македония, където се веят само албански знамена, а и всички табели са на албански, не на кирилица. Да му мисли Париж, както се казва. В хотела ни уверяват, че български туристи почти не са виждали, но това си има лесно обяснение. По-трудно ни беше да преглътнем такова мнение в Каркасон, защото той е в страната на катарите и поне в туристическия център знаеха, че те са продължители на делото на богомилите от България. За разлика от нас, французите са превърнали този регион в център на  "катарски туризъм" и веят по всички хълмове и крепости знамена с кръста на катарите. Стоките, в т. ч. еспадрилите, са с избродиран катарски кръст, а катарската крепост на хълма в Каркасон е от онези забележителности, които всеки, успял да я види, я носи до края на живота си в сърце и душа. Посочиха ни имената на местни автори като Anne Brenon  и Michel Roquebere, които са писали книги за катарите и не са пропуснали да споменат и първопроходците им, т. е. нашите богомили. Толкова любезни служители в туристически център няма как да не впечатли хора като нас, зажаднели за топлота от страна на администрация. Афиширането ни като българи само увеличи вниманието към нас и дори ни накара някак да се почувстваме важни. А хората просто си гледаха работата. В името на хляба, навиците на професионалисти и наличието на широка култура. За разлика от онази Нора с родители от Алжир, която се впечатли, че я свързахме с Ибсен и заяви, че малко французи знаят за него. Май трябва да започнем като цяло да движим из Европа с повече самочувствие. Още повече че из тези туристически центрове на Прованс просещите цигани не бяха наши, а само румънски. Макар и малко. Отново да му мисли Париж. Все пак от историята знаем, че Румъния е стара слабост на Франция.
Нямаше как да не погледнем националната преса във Франция например "Фигаро" защото там често има анализи, които дават и друга гледна точка. Независимо дали я споделяме. В първомайския брой на списанието с вестника отделят внимание не само на скандали за начина на финансиране на крайно дясната партия "Национален фронт" на Мари льо Пен и тайните й сметки, за стремежите да се съберат 25 депутати от 7 страни, за да се направи група в ЕП при предстоящите европейски избори, но и, нормално, за събитията в Украйна. Докато Мари льо Пен е убедена, че заедно с другите националистически партии от Холандия, Белгия, Северната лига от Италия и т. н. ще постигнат най-малко 35 депутати, защо не и 50 в ЕП, от които 20 французи, за Украйна основният анализ акцентира върху факта, че всъщност Киев е попаднал във всички клопки, които е заложил Кремъл. С изпращането на армия в Източна Украйна правителството продължава да играе в московския сценарий. Със старомодните си бронирани машини, демотивирани войници и безпомощни самолети Киев само доставя поводи на Русия да критикува новата украинска власт, че използва сила срещу собствения си народ. Никак не е за пренебрегване мнението във "Фигаро", че Москва иронично възприема речника на западната дипломация, който се ползваше за Кадафи или Башар Асад. Дестабилизацията на украинската държава чрез окупация на държавни сгради, парализата й след смяната на властта в Киев и невъзможността да контролира ситуацията в източната част, може да доведе до възпрепятстване на президентските избори на 25 май, които биха легитимирали властта в Украйна. Последната цел е да се подготви отделянето, т. е. автономията на промишления център на Украйна. Най-добрата среда за постигане целите на Москва е именно битката между русофили и украинофили, а вината за тази ситуация е изцяло на Киев. Киев, който не успява да се разграничи от крайно десните партии, не разговаря с представители на Източна Украйна, не разоръжава крайно десните сили и още по-лошо, създава национална гвардия, което Москва сочи като наличие на гражданска война в Украйна. Това "Фигаро" определя като "трагична некомпетентност на властите в Киев по отношение на Русия", което няма как да не предизвиква криза и ситуацията може и да излезе от контрол. Както се вижда, за разлика от САЩ, в Европа, в частност Франция, има различни мнения и оценки за глобални събития като украинската криза. Важното е да се следят и анализират професионално. Всяко залитане в една или друга посока не само обърква власт и народ, но не носи и дивиденти. Както се уверихме, гражданите, поне в Прованс, не споделят официални изказвания на националните си лидери и чисто по човешки отричат намесата в чужди работи. Сигурно и затова си веят местните знамена, не сменят името на бул."Сталинград" в Арл, купуват масово билети за спектакъл на Московския балет в Барселона или се стичат на представяне на нова руска книга в Ним, независимо че обядват, като разтварят багажника на колите си, когато пътуват в почивни дни. Криза е, заведенията може да почакат за по-добри времена, дори и да са закусвални.
Европа ни беше мечта, сега може и да ни е пример как човек може да запази достойнство и при тежки условия. Ако просто вдигнем поглед и погледнем на света наистина с широко разтворени очи. Проблемите не са само при нас. Както пише един французин след посещение в Истанбул, Турция: "там има толкова забрадени жени, колкото и в Париж". В Прованс - също. Да му мисли Европарламентът, който ще изберем на 25 май.


Румънски роми в Авиньон