Провалените концесии на София

Не й върви на Столичната община с концесиите - или водят до дългогодишни разпри и скандали (както със "Софийска вода"), или се провалят напълно (като тази за Западния парк преди близо 3 години). Но историята на неуспеха съвсем не се приема от кметството като основание за прекратяване на практиката за обявяване на нови и нови процедури. Нито пък от "Московска" 33 смятат, че някои от дейностите е по-добре да си останат общински. Безспорно е, че с търсенето на подобен вид партньорство на ръководството на столичната администрация определено й е по-лесно, а и по-удобно да се отърве от част от ангажиментите си. Далеч по-лесно е да ги прехвърли на външни фирми, а пък ако те се окажат и приближени някому - още по-добре. Така полза ще има и за едната, и за другата страна.
Въпреки многото си опити общината не може да се похвали с нито една успешна концесия или друго публично-частно партньорство през последните години. Най-големият й провал е заложен в концесията на "Софийска вода". Вече 16 години гледаме чужда фирма как печели на гърба на софиянци, като ги убеждава, че работи за тях едва ли не на загуба. Френската "Веолия" всяка година се

опитва да подхлъзне всички, че намалява загубите на вода

и че прави инвестиции за милиони, а срещу това получава единствено жълтите стотинки на абонатите си. Нееднократно различни политически сили внасяха предложения за прекратяване на концесията, но стигаха само до подписването на анекси. Последният опит да озапти концесионера направиха общинските съветници от БСП с предложението да се намали нормата на печалба на френската фирма, а със спестените средства да се създаде фонд за подпомагане на социално слаби семейства и семействата с т.нар. водни помощи. Това естествено не бе прието от Столичната община, която пък се зарече да предоговори концесията и така да засили контрола върху дейността на дружеството. Досега обаче за реални действия по въпроса нищо не се чува, а ценният воден ресурс продължава да се губи по стара водопроводна мрежа за сметка на столичани. На тях им остават още 10 години да търпят калпавите договори, сключени от управници на кметството.
Докато с тази концесия няма много варианти за действия за защита на интересите на столичани, определено има какво да се направи по няколко все още нереализирани договорни отношения с частни фирми. В момента текат процедури за събиране на оферти по две концесии - за банята в Банкя и за отдаването на велосипеди под наем. Поради липса на интерес и кандидати за тях 

сроковете за подаване на оферти

непрекъснато се удължават. Общината направи няколко опита да открие процедура за отдаване на концесия на Централната минерална баня в Банкя, като третият се увенча с успех точно преди година и един месец. Срещу решението тогава се обявиха общинските съветници от БСП, които настояха за провеждането на местен референдум. Сградата на стогодишната баня стои затворена от 2001 г., а общинарите решиха, че може да се даде на концесия за 35-годишен период. За първите 15 години  бъдещият концесионер няма да плаща такса, тъй като ще трябва да инвестира 7,5 млн. лева. За останалите 20 години фирмата ще е задължена да дава поне 200 000 лв. годишно на общината. Договорът съвсем не предвижда само възстановяване на старата баня. На фирмата се дава право да построи хотел, открити и закрити басейни, както и летен театър и подземен паркинг.
От общината не обелват и дума защо сградата - паметник на културата, е била изоставена от стопанина си и бавно е губела славата на балнеологичен център за лечение на сърдечносъдови и неврологични заболявания. Не беше ли по-лесно тя да се поддържа през тези 15-20 години на разруха, вместо сега да се губи ресурс в подготвяне на документация и търсене на нов стопанин? Както вървят нещата, той няма да се намери, защото администрацията вече няколко пъти е принудена да удължава срока за подаване на оферти.
С нова крайна дата за търсене на кандидат  преди няколко дни бе увенчана и процедурата за търсене на концесионер за отдаване на велосипеди под наем. Идеята бе лансирана месеци наред, но получи завършен вид и бе утвърдена с гласуване от Столичния общински съвет преди половин година. Управляващите от ГЕРБ решиха концесионерът да изгради и стопанисва 33 стоянки и да дава 400 колела под наем. Той от своя страна ще бъде задължен да предоставя услугата срещу правото да рекламира на 150 места в София, като ще плаща концесионна такса от минимум 93 000 лв. на година. Според общинските съветници договорът ще е за период от 8 до 12 години и ще трябва да се инвестират 1,6 млн. лева.
Още при вземането на решението общинарите от БСП алармираха, че не е редно в концесия за велосипеди под наем да се включва и отдаването на рекламни площи - дейност, печеливша за общината. Според тях освен това се предвижда

частникът да вземе най-апетитните парчета от рекламата

на столицата.
За проблеми с документацията сигнализира общинската съветничка от БСП Милка Христова. Тя припомни, че левицата е поискала връщане на документацията поради липсата на убедителен икономически анализ и на точни разчети. "Откакто е обявена процедурата, има към 20-30 запитвания от евентуални кандидати за доуточняване на моменти от документацията", допълни Христова. Според нея концесионният анализ трябва да се преработи и заради влизането в сила на новата цена на еднократния билет за пътуване в София, която е обвързана с цената на даване под наем на велосипедите. Общинската съветничка е на мнение, че именно заради подобни неясноти досега нито една фирма не е проявила официално желание за договорни отношения с общината. Според нея при положение че София има Център за градска мобилност не е логично велосипедният транспорт да се дава на частник, който все пак трябва и да печели.
Ако се върнем няколко години назад, ще видим, че скандали и липсата на кандидати по една друга процедура - за наем на части от Западния парк, принудиха общината да обяви конкурс за безплатна концесия. Точно преди 4 години бе взето решение за

концесия на 500 дка от Западния парк

след много спорове и отлагания на процедурата. Тогава единственият кандидат - обединението "Уест парк", не бе допуснат поради липсващи документи. Инвеститорът трябваше да изгради атракциони за минимум 2,7 млн. лв. през първите три години от дейността си. Общината се задължаваше след изтичане на срока на концесията да обезщети инвеститора, като изкупи всички съоръжения. В крайна сметка кандидати не се намериха, а концесията не се реализира. Нито пък тези за части от Южния парк или за басейна "Спартак".
Последното намерение на кметството, което още е на фаза обсъждане по общински комисии, е предоставянето на концесия на 2400 спирки на градския транспорт. Всъщност идеята не е съвсем нова, тъй като бе промотирана преди повече от година. Тогава така и не се стигна до даване на ход на процедурата. Сега от общината имат амбицията да я задвижат и така да се отърват от отговорността да стопанисват спирките. Според документацията кандидат-концесионерите трябва да имат опит в рекламата, в строежа на спирки и в търговията към 2011, 2012 и 2013 г. Договорът, който се предлага, е за 15 години с възможност за удължаване за още 5 години. Спирките са разделени в четири пула по 600 броя и според вида им - спирков знак, спирки с навес и такива с търговски обект. Концесионерът ще има ангажимента да изгради спирките и да ги поддържа.
Според Милка Христова има редица смущаващи неща в документацията за бъдещата концесия. Като например направената сметка, че изграждането на една спирка може да струва нереалните 20-30 000 лв., а продавачката на нея да взема заплата от 1000 лева. Според Христова разходите са изкуствено увеличени. Тя определи като безумие и възможността концесионерът да може да преотдава под наем обектите по спирките. Съветничката пита и какво ще се прави с новоизградените спирки. Тя е на мнение, че не бива да се бърза и отново да се помисли дали все пак общината не трябва да запази дейността по стопанисване на местата за чакане на градския транспорт. 
БСП не е против концесиите като форма на отношения, а против това, че общината се лишава от дейности, които са печеливши, коментира още Милка Христова. Според нея е европейска практика концесията да е свързана с природни дадености като минерални води или например с изграждането на увеселителни паркове. У нас обаче нещата винаги са наопаки. Държавата се отървава от доходни дейности, за да ги предостави на приближени фирми, които да трупат печалби за сметка на столичани.


Част от спирките в София са в окаяно състояние и не се поддържат

Снимки Благовеста Цветкова

Въпреки че от "Софийска вода" често разкопават улици за смяна на водопроводната мрежа, загубите на вода намаляват с малко