Провалът на професор Давутоглу

"Бунтовниците и терористите от Чечня, Афганистан, Пакистан и Либия отиват да воюват в Сирия, като минават през Турция. И какво правим ние? Пропускаме ги! Това е безумие! Ако преди това беше просто рана, то сега е истинска гангрена". Това са думи на 50-годишен турчин, учил във Франция и САЩ, условно наречен Халук, събеседник на френската журналистка Ариан Бонзон. Беседата с него бе публикувана тези дни в електронното френско списание "Slate.fr" под заглавие "Защо светските турци подкрепят Асад?" "Сирия, Иран и Ирак, а сега и Русия, са настроени срещу нас. Все едно се върнахме в най-лошите времена от 80-90-те години на миналия век", продължава размишленията си Халук.
Отражението на гражданската война в Сирия върху Турция е еднозначно негативно, а обвързаността на турските власти с бунтовническите групировки в съседната държава се възприема отрицателно от населението, сочат социологически проучвания, цитирани от "Slate.fr". В средата на септември т.г. агенцията Metropoll е провела изследване, което е показало, че 80% от турците са против едностранна военна намеса на страната им в сирийския конфликт, а 60% са против военна операция дори под егидата и участието на други страни от НАТО. Според друго изследване от август, само 18% от 2200 анкетирани са заявили, че подкрепят политиката на Анкара по сирийската криза. А през октомври в Истанбул и други турски градове се проведоха протестни демонстрации срещу турската политика спрямо Сирия. Някои от демонстрантите дори носели потрети на сирийския президент Башар Асад.

Самотният човек

Ако през 19-ти век за Османската империя се е говорела като за "Болния човек" на Европа, то сега може да говорим за днешна Турция като за "Самотния човек". Анкара зае агресивна позиция по сирийската криза още от самото начало, тясно се ангажира с подкрепа за някои от бунтовническите групировки като Свободната сирийска армия, но когато откровено замириса на барут край границите й, тя беше на практика изоставена от своите съюзници от НАТО. Нито сваленият турски изтребител, при което загинаха двама пилоти, нито гибелта на петима мирни жители, вероятно станали жертва на случаен обстрел на турската територия, станаха повод НАТО да се намеси открито в конфликта, да заеме безусловно страната на Турция или да даде картбланш на премиера Реджеп Ердоган за военна операция срещу Сирия. Очевидно, както смятат някои анализатори като главния редактор на списанието "Русия в глобалната политика" Фьодор Лукяннов, в Алианса са решили, че днешните турски власти се опитват да играят своя игра в региона и са преценили, че не бива да стават заложници на геополитическите амбиции на Турция на Ердоган.
Последвалите събития показаха, че и Анкара, въпреки гръмките заявления, не е готова да отива на крайности. Турция струпа войски по границата, проведе няколко демонстративни обстрела на сирийската територия - и дотам. Като не броим, разбира се, факта, че турските крайгранични със Сирия райони играят ролята на тилова база за бунтовниците, които се сражават с централната власт в Дамаск. Последвалото насилствено приземяване на сирийски пътнически самолет и изземането на товар с двойно предназначение, руска собственост, пък обостриха отношенията с Москва. Иран, който е съюзник на Сирия, също има редица претенции спрямо турската външна политика, както и Ирак, чиято територия редовно е обект на турски атаки заради действията на кюрдските партизански групировки, воюващи вече десетилетия за независимост на турски Кюрдистан. Другият ключов близкоизточен играч - Израел, също е на нож в отношенията си с властите в Анкара заради подкрепата на Ердоган за палестинците и заради инцидента с т.нар. "Флотилия на свободата" от май 2010 г. Говори се, че новият египетски президент Мохамед Морси доста ревниво се отнасял към желанията на Турция и лично на Ердоган да бъде лидер на арабския свят, защото той виждал себе си в тази роля.
В статия от 17 октомври т.г. турският вестник "Аксам" пише, че околните на Турция страни са започнали да провеждат антизападна и антинатовска политика. "Освен Иран, Ирак и Сирия, в такива държави като Грузия и Украйна "цветните революции" бяха сменени от режими, които са привърженици на Русия. Проблемът на Турция е в това, че при запазването на сегашната външнополитическа идеология Турция ще загуби своите позиции на водеща регионална държава".

Един професор реализира теориите си

Как Анкара се докара до това положение на повсеместна конфронтация със съседите си от Близкия изток? Най-странното е, че досегашната външна политика на страната, реализирана от министър Ахмет Давутоглу, бе подчинена на докрината "нула проблеми със съседите". В рамките на тази доктрина бе направен опит за нормализация на отношенията с Армения, бяха засилени икономическите връзки с Русия, Анкара прегърна палестинската кауза, за да натрупа червени точки пред арабския свят, предприети бяха усилия за членството на страната в Европейския съюз. В същото време обаче Турция започна реализацията на теорията на Давутоглу, наречена "Стратегическа дълбочина", която предвижда не просто увеличаване на международната тежест на страната, а превръщането на Турция в глобален играч. Давутоглу издава фундаменталното си изследване през 2001 г., когато е професор по международни отношения в университета "Бейкен" в Истанбул. В него той развива теорията, че досегашната турска външна политика е била погрешна и е бездействала на международната арена. Според него сега е дошло времето за "динамична интерпретация" на външната политика на страната. Според професора Турция има някаква изключителност, и благодарение на уникалното, според него, геостратегическо местоположение и традициите от Османската империя може да претендира за ролята на мюсюлманска свръхдържава и да има централно, а не второстепенно място в международната политика. Фактически става дума за възстановяването на контрол под различна форма - политически, икономически, културен, но не и военен, върху бившите територии на Османската империя.
Когато през 2009 г. Ахмет Давутоглу става външен министър в кабинета на Ердоган, се заговаря, че той е един от малкото представители на научните политологични кръгове, които имат щастието да реализират теориите си на практика. Първоначално изглежда, че международната ситуация, която се характеризира с всеобщо отслабване на западните държави, определено благоприятства опитите на Анкара за по-голяма настъпателност в света на голямата политика.
Реалността обаче, както винаги става, влезе в противоречие с теориите на Давутоглу. Опитът за налагането на по-агресивна турска външна политика, реализиран на практика от Ердоган, доведе до компрометиране на докрината "нула проблеми със съседите". Затоплянето на отношенията с Армения изостри тези с Азербайджан. Опитът за лидерска роля в палестинския проблем компрометира досегашното сътрудничество с Израел, следването на западната линия на санкции по отношение на иранската ядрена програма, меко казано, не се харесва на Техеран. Ердоган успя да разсърди дори и Китай, като заговори за "геноцид срещу уйгурите" - народ с преимуществено мюсюлманско вероизповедание в КНР. Но сирийската криза е тази, която показа, че Турция се опитва "да надскочи боя си" и може да получи тежки травми от това.

За амбициите се плаща

"Въоръжен конфликт със Сирия може да отхвърли Турция далече назад в икономическото и политическото й развитие", писа преди две седмици в редакционна статия известното руско аналитично списание "Експерт". Антисирийската политика вече нанася тежки удари върху турската икономика, твърдят анализаторите на "Експерт". Само за първото полугодие на 2012 г. турският износ за Сирия е паднал с две трети, а вносът от Сирия с 80%. Турция губи вече по 1,5 млн. долара всеки месец само от затварянето на сирийското въздушно пространство за нейни самолети. Допълнително страната е похарчила до момента 300 млн. долара за сирийските бежанци и изгледите са тази сума да расте.
Но икономическите проблеми бледнеят в сравнение с най-голямата опасност - активизирането на кюрдските сепаратисти в самата Турция. От средата на миналата година се отбелязва рязката им активизация и наблюдателите свързват това с подкрепата, оказвана им от режима в Дамаск. Всъщност Асад просто плаща на Турция със същата монета - след като Анкара подкрепя бунтовниците срещу режима в Дамаск, той се чувства с развързани ръце и подкрепя партизаните от турски Кюрдистан, коментират руските анализатори.
Турция е изправена пред сложна дилема - ако продължава да подкрепя бунтовниците и те спечелят битката с централната власт, това може да доведе до фактически разпад на Сирия по етнически и религиозен признак. Сирийските кюрди живеят компактно в област, която граничи както с полунезависимия Иракски Кюрдистан, така и с турските райони, населени с кюрди. Те с голяма вероятност ще се отцепят от централното правителство и нищо чудно полунезависимата кюрдска територия да се разшири с нови територии, което би било потенциална заплаха за териториалната цялост на Турция. Турция би могла да контролира тези райони, ако ги окупира, но това при липсата на подкрепа от съюзниците й в НАТО ще има сериозни външнополитически последствия за Анкара.
Ако обаче Асад надделее в гражданската война, Турция пак губи. Говори се, че президентът на Сирия е обещал автономия на местните кюрди в замяна на тяхната лоялност към него. Така хем ще има пак полунезависима кюрдска територия до турската граница, хем Анкара ще е претърпяла политическо поражение. А в Близкия изток силата е нещо, което се цени.
Един афоризъм гласи: "Не започвай нещо, което не можеш да довършиш". Очевидно Ахмет Давутоглу и Реджеп Ердоган са надценили възможностите на страната си да доведат до успешен край агресивните си начинания.


Реджеп Ердоган


Турция струпа войски по границата със Сирия и извърши обстрели на нейна територия, но не се решава за момента да нахлуе в страната
Снимка БГНЕС