Провалът на политическата аномалия

Вече дори и скептиците трябва да признаят - ГЕРБ са политическа аномалия. Те приличат на явление от антисвят, защото очевидно правилата в този свят им действат потискащо и депресивно.
Последната карнавална акция на партията на Бойко Борисов доказва доколко тази патология се е развила като огромен политически тумор. От ГЕРБ обявиха, че депутатите им напускат парламента, защото се чувствали непрекъснато обиждани и унижавани. Лично вождът на партията Бойко Борисов гневно изсъска, че така не можело повече, а после се ожали, че Пламен Орешарски щял да открива наготово неговите строителни рожби.
Това се нуждае от обяснение, защото иначе рискуваме да попаднем завинаги на територията на лудостта. От първия работен ден на парламента, който беше само преди две седмици, течаха залагания колко точно време Борисов ще издържи да ходи на работа като обикновен депутат от опозицията. Отговорите бяха разнопосочни, но всички бяха убедени, че лидерът на ГЕРБ толкова диво ще скучае в парламента, че рано или късно ще рухне психически. Това рухване обаче стана много по-рано, отколкото предполагаха политическите хороскопи.
Парламентът е най-силното оръжие на една опозиция. В групата на ГЕРБ има 97 депутати, които могат да бъдат много силен, смислен и шумен коректив на властта, ако решат и имат такава цел. Парламентаризмът съществува именно с такава цел - да има територия на дебати, където опозицията да не дава мира на кабинета и на мнозинството и да ги влудява постоянно. Ако ГЕРБ не знаят накъде да гледат - нека да копират поведението на БСП от миналия парламент. Някъде след първата година левицата стана смислена опозиция и често беше причина за лошото настроение на тогавашния премиер.
Но Бойко Борисов очевидно не знае как да съществува в опозиция. Той прилича на човек, който не е разбрал и който изобщо не може да разбере какво е това. И подобно нещо издава по-скоро душевен дефект, а не политическо незнание. Защото, за да абдикираш от парламента, това е повече от подкрепа за кабинета. В някоя страна подобно действие може да бъде счетено направо като жалостив вой, като молба и ГЕРБ да участва в управлението.
Нали партията на Борисов твърди, че няма да участва в никакви договорки? Как точно ще ги спре, ако има такива, когато няма да ги има в зала? Как ще протестират срещу законите, които смятат за ценностно несъвместими с тях?
Но всъщност това е изпитанието, на което ГЕРБ почва да се проваля - изпитанието да бъдеш в опозиция. Да си опозиция - това е върховна задача и с нея могат да се справят само партиите с ясна идейна основа. Корпоративните и клиентелистките кръгове не могат да стоят в опозиция, защото корупционното машинно масло изчезва и те се провалят.
Ето това става с ГЕРБ - аномалията свършва. Те не могат да останат в опозиция, защото освен интриги нямат идеи, които да противопоставят. ГЕРБ никога не са имали идеи, но преди от много медиен блясък това не си личеше. Сега, когато останаха изолирани, тъжни, гневни и самотни, стана ясно, че краят им винаги е бил на една ръка разстояние.
Достатъчно беше да останат в опозиция.