Провалът на американската мечта

През последните години "американската мечта" посърна. Оказва се, че САЩ имат най-високото равнище на бедност от всички развити страни: почти всеки шести американец (общо 46 милиона) живее под границата на бедността. Близо 6 милиона американци на възраст между 25 и 34 години пък са принудени да живеят при родителите си - заради безпаричие. "Те се връщат като бумеранг обратно при мама", писа наскоро авторитетното германско сп. "Шпигел" във връзка с този нов феномен в САЩ. Милиони млади американци са принудени да живеят при родителите си след неуспешен опит да стъпят на краката си. Някои от тях са загубили работното си място, а други печелят прекалено малко, за да си позволят наем. Затова не е учудващо, че две трети от американските родители подпомагат финансово порасналите си деца. Това е двойно повече, отколкото преди 20 години. 18 процента от американците на възраст около 24 години са безработни. А това е двойно повече от средното за САЩ ниво.
Експертите наскоро предупредиха и за още един тревожен факт. Оказва се, че броят на семействата в САЩ, които живеят в районите за средната класа, рязко е намалял. Това показват данните от ново изследване, направено от Станфордския университет. Проучването е правено в 177-те най-големи градове в САЩ за периода 1970-2007 година, т.е. още преди началото на кризата, уточнява в. "Ню Йорк таймс". През 2007-а в кварталите, където апартаменти са могли да си позволят хора със средни доходи, са живели 44% от семействата, а през 1970-а такива семейства са били 65 процента. Делът на състоятелните семейства в края на изследвания период е бил 14 на сто (срещу 7% през 1970-а), на бедните - 17 (срещу 8% през 1970 г.).
Според изводите на експертите част от средната класа е преминала на по-ниско стъпало на социалната стълба заради съкращаването на броя на професиите, с които този клас се е занимавал през 70-те години на миналия век. Американската средна класа се е създавала преди всичко благодарение на материалното производство. Сферата на услугите носи на американците по-ниски доходи, отколкото материалното производство, с изключение, разбира се, на финансовата сфера. Разслоението е предизвикано от т. нар. митично постиндустриално общество, неговото тържество, когато отгоре се оказва малка групичка хора с особени таланти и способности, скъпоструващо образование, докато средната класа напълно се размива, защото огромен брой хора напускат материалното производство и отиват в сферата на услугите, където получават по-малко пари.
Именно средната класа обаче често наричат "стълба" на обществото. Смята се, че това е основният производител на материални блага. Според идеала това са икономически свободни хора, които си позволяват да трупат все повече и повече пари, но и да харчат доста.
Кой днес попада в тази група в САЩ? По същество никой. Защото сега американците се превърнаха в роби на семейния бюджет, а доходите им едва достигат, за да покрият разходите. Те просто вече нямат пари. Още по-лошо - много от тях вече нямат и работа. На практика се получава, че средната класа в САЩ са хората, на които са давали пари на кредит. Щом кредитът свърши - изчезна и средната класа.
Освен това учените открили, че социалното разслояване се отразява все по-силно на картата на града. Богатите хора се стремят да се заселят в елитни квартали, където съгражданите им с по-ниски доходи не могат да си позволят да живеят. В резултат се получава ефект на изолация на различните социални класи. Според социолога от Станфордския университет Шон Риърдън подобна изолация води до това, че в богатите квартали се инвестира повече, там се строят училища, паркове, грижат се за инфраструктурата. Всичко това се отразява на нивото на развитие и на по-нататъшните шансове за добра кариера на жителите на тези квартали.
Както казват у нас: "Пари при пари отиват!".
И докато милиони американци живеят под границата на бедността и ровят из кофите за боклук, други получават милиони. Оказва се, че в американския конгрес има 240 милионери. По думите на Шийла Крамхолц, представителката на "Center for Responsive Politics", който направи изследването, по-голямата част от конгресмените са много добре осигурени. "Във всеки случай те имат ресурси да преживеят икономическите трудности", каза тя.
Интересно е, че според експертите обикновените американци вярват в законността на такива доходи. "Повечето от тези, които са сред най-богатите конгресмени, са спечелили богатството си сами. Фактът от избирането им по интересен начин отразява психологията ни: американците по принцип нямат нищо против богатите. Напротив - те също искат да станат богати. Затова ние високо оценяваме постиженията на онези, които са забогатели благодарение на собствените си усилия", обяснява изследователят на Брукингския университет Стивън Хес.
Според наблюдателите обаче този път нещата може и да се променят и нивото на доходите да окаже влияние върху резултатите от изборите през 2012-а. Причина за това е все по-голямото недоволство в САЩ от тежкото икономическо положение. А то наистина не е "розово". Американският държавен дълг надхвърли 15 трилиона долара, обяви в края на миналата седмица министерството на финансите във Вашингтон. Това отговаря на 99% от Брутния вътрешен продукт на САЩ, предвиден от Белия дом за цялата 2011 година. Експертите очакват, че в най-скоро време държавният дълг ще достигне 100% от американския БВП, оценяван на 15,2 трилиона долара. Конгресът и действащата администрация вече създадоха комисия за съкращаване на бюджетния дефицит и намаляване на дълга. Очаква се на 23 ноември експертите да представят плана си за намаляване на разходите. Този план обаче едва ли ще засегне доходите на милионерите в конгреса.
Американската икономика е наистина в тежко състояние. Последиците от финансовата криза през 2007-2008 година още не са преодолени, а на прага вече чука нова. Излезлите наскоро статистически данни показват, че огромен брой млади хора в САЩ така и няма да могат да постигнат мечтата на (вече изчезващата) американска средна класа - работа, семейство, къща. Причината: работа просто няма. Чудно ли е тогава, че се стигна до бунта на Уолстрийт?
Миналия четвъртък движението отбеляза два месеца от създаването си. "Окупирай Уолстрийт" започна на 17 септември 2011 година. Именно на този ден първите протестиращи направиха лагер в парка "Зукоти" близо до Уолстрийт в Ню Йорк. "Окупантите" протестират срещу "корпоративната алчност" и настояват правителството на САЩ да увеличи данъците за най-богатия един процент от гражданите на страната. Най-разпространените лозунги, които издигат демонстрантите, са: "Спрете да крадете от средната класа, за да плащате на богатите" и "Ние сме 99-те процента". Според носителя на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц горният един процент от населението на САЩ притежава 40 процента от цялото национално богатство. "Почти всички ръководни фигури в сферата на икономическата политика произлизат от този един процент", допълва той.
Исканията на "окупантите" обаче остават доста скромни и... утопични - да се сложи край на "капиталистическите ексцесии" и всички хора да имат достатъчно за ядене. Организаторите твърдят, че възнамеряват да останат на улицата, докато исканията им бъдат изпълнени.
Ето това вече е парадокс - в страната на неограничеите възможности днес мечтаят за... супа. Бедната богата Америка...