Проучване на БСК: Бизнесът е неподготвен за извънредни ситуации

Българските предприятия масово нямат превантивни планове. Според обстановката и без антикризисен план действат 67% от анкетираните, а 21 на сто от фирмите твърдят, че са изготвили по спешност план с оглед актуалната обстановка, а едва 7.5% имат план за действие в подобни ситуации, изготвен преди кризата с коронавируса. Това показва проучване на БСК, започнало на 12 март. Според него 52 на сто от компаниите нямат клаузи за форсмажор в договорите си. До момента в проучването са се включили 633 фирми от всички региони на страната и от почти всички икономически сектори. "Силно притеснително е, че огромната част от фирмите нямат в договорите си с контрагенти клаузи за форсмажор", твърдят от камарата. Сред предприемачите преобладават (36%) оценките, че мерките са закъснели, недостатъчни и неадекватни. 24% пък смятат, че има прекалено високи рестрикции, които не отговарят на обективната обстановка. Почти толкова (22%) са и отговорилите, че мерките са адекватни на обстановката. Проучването показва, че най-голям проблем за бизнеса е загубата на клиенти. Отсъствието на работници пък се очертава като най-малкото препятствие пред нормалното функциониране на бизнеса. 

"Мисля, че е задължително да се направи актуализация на бюджета. В следващите два-три дни трябва да има свръхкраткосрочни мерки, мерки към тези компании и бизнеси, затворени заради карантината, които нямат приходи, не могат да се плащат заплати. Би трябвало да се каже, че на техните работници тези дни ще се признаят за болнични и ще им бъдат платени от държавата. Поне някаква първоначална мярка за една-две седмици, преди да се измисли големия план", коментира икономистът Георги Ангелов пред БНР. Според него може да се очаква рецесия почти в целия свят, в Европа, а за България е почти сигурно. "Въпросът е да разпределим по-равномерно бремето, за да не се окажем с цели унищожени сектори и без работници, без логистика. Да можем да запазим производствения  и човешкия потенциал на страната и след 3-4 месеца да можем да отворим отново икономиката и тя да може да се възстанови бързо. Ако има рязко затваряне и уволнение на хора, след това ще бъде много трудно", допълни Ангелов. "Бизнесът оценява предприетите мерки в сферата на опазване на здравето на хората за адекватни. Но досега не сме видели мерки за опазване на икономиката. Виждаме, че много страни няма да допуснат нито една компания да фалира и нито един човек да остане без доходи", коментира председателят на АИКБ Васил Велев пред Нова тв. Според него добрата новина е, че към края на работната седмица в една пета от предприятията не е отсъствал нито един работник. В половината фирми отсъстващите са били до 5% от целия персонал и само в 7 на сто от фирмите са отчели липса на повече от половината персонал. Под една трета от служителите работят от домовете си, 5 на сто не са в офисите заради карантина. 

"Основен приоритет на държавата ни трябва да бъде здравето. Ако допуснем тази инфекция в предприятията и в обществения ни живот, това ще повлияе още по-негативно на икономиката ни. Темата за икономическите мерки е сложна". Това коментира пред БНР министърът на икономиката Емил Караниколов. Още в края на февруари изпратихме писмо до големите работодателски организации да подготвят въпросник за техните членове какви затруднения изпитват от кризата, но нещата са динамични", поясни Караниколов.