Против забравата

На 23 октомври се навършиха сто и трийсет години от рождението на големия български поет и интелектуалец Емануил Попдимитров. Напоследък намирам в сламките (в календара на културните дейци, против чиято забрава заставам) доста имена на хора, които са направили много за България с дейността си, а ние скоро няма да си спомняме за тях.
Уж знаех за Емануил Попдимитров, бях се радвал на поезията му и ми беше приятно да го подреждам в редицата на Владимир Димитров-Майстора, Стоян Венев, Кирил Цонев, Мария Грубешлиева, Стефан Сърчаджиев, Стефан Пейчев, Марин Големинов, Людмил Янков и много други кюстендилци, които моля да ме извинят!
Емануил Попдимитров не е раждан в Кюстендил, за чиято кауза е работил толкова много, но стои добре в горната компания. Като надникнах в интернета, узнах също, че освен надарен поет и радетел за българщината, той е също делови човек и голям деец на културния и земляшки фронт. Написах фронт и се сетих, че точно тази не е най-подходящата дума, защото е бил пацифист.
Но нека предоставя думата на самия него!
"Роден съм през 1887 година, 23 октомври, в село Груинци (Кюстендилско), което според някаква "спогодба" е отстъпено на Югославия. Произхождам от семейство, което в родословието си наброява няколко поколения свещеници. Учил съм най-напред в родното си село, после в Босилеград, а педагогическо училище съм завършил в Кюстендил. Следвах и завърших по философия в Франция и Швейцария... Първи стихотворни опити съм започнал като ученик във второ отделение... Първото ми юношеско стихотворение "Молитва" е от 1904 година."
Умира на 23 май 1943 година в София.
Споменах първото му стихотворение, защото за да цитирам всичките му по-нататъшни поетични опуси и студии, събрани в много книги, няма да ми стигне целият вестник.
Без да пренебрегвам другите му чудесни стихове, редно е да не пропусна неговите "Женски портрети", в които излива чувствата си към много женски имена, а може би и действително живели дами като Ирен, Лаура, Ема...
Друга "слабост" на поета е природата. През 1936 година той пише: Аз разбирам много добре пантеизма на Гьоте и любовта на Иван Вазов и Алеко Константинов към природата. Представете си какво би била руската лирика без кавказките вдъхновения на Пушкин и Лермонтов? Няма голям поет и художник, който да не е обичал природата. Да не споменавам Байрон и Шели, Левитан и Шишкин...
На друго място Емануил Попдимитров твърди: Моите учители бяха Пушкин, Лермонтов, Байрон, Гьоте, Шилер. От тези велики извори направо пих и затова не се отдадох на модернизма. По-горе казах, а сега повтарям за големия брой книги и публикации на поета и доцента Емануил Попдимитров. Но за да се стигне до тях, е извървян дълъг път на учение.
Може би ще прозвучи нереално, обаче поетът е бил и добър художник и си е служил с няколко езика - сръбски, френски, немски, италиански, руски, турски, унгарски, румънски, латински, еврейски. Освен голямото собствено творчество, е превел "Хенрих Четвърти" на Шекспир, "Песен за камбаната" на Шилер, "Апостолът" на Петьофи и още творби на Пушкин, Лермонтов, Надсон, Ахматова, Балмонт, Гьоте, Хайне, Хьолдерлин, Новалис, Верхарн, Метерлинк, Рембо...
То май не остана място за изреждане поне на по-главните му произведения, но е редно да спомена, че е писал в почти всички литературни жанрове, като същевременно е учителствал в Казанлък, Лом, Хасково, Кюстендил и София.
Автор е на лирика, епически поеми, проза, драматургия, литературна теория, критика, философски студии, произведения за деца и други. Само след смъртта му са излезли "Росни капки" - за деца, "Избрани произведения" - стихове и поеми, "Песни за малките", "Избрани произведения", "Стихотворения и поеми", "Слънчова сестра" - стихотворения, "Десетте пръста", "Сънят на любовта", "Приказки за съдбата", "Поетът и художниците"...
Неговата сто и трийсет годишнина е била тържествено отбелязана на трийсети октомври в художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил. На събитието е представен електронен био-библиографен указател "Емануил Попдимитров". Присъствала е дъщерята на поета доктор Светла Попдимитрова. А Националният литературен музей гостува с изложба за делото му.