Протестирайки, не бива да забравяме икономическото състояние

Кънчо Стойчев е роден на 11 май 1960 г. в София. Главен изпълнителен директор на TNS за Балканския полуостров. През 1991 г. основава агенцията за социологически изследвания ББСС "Галъп Интернешънъл"

"В интерес на всички българи е изборите да са през май догодина"

"Сега протестират не гладните и онеправданите, сега има политически искания"

- Г-н Стойчев, какъв е вашият коментар за случващото се у нас?
- Сами по себе си протестите като цяло са положителни. Един протест е ефективен, когато постигне своята цел. Според мен целта на протеста бе постигната - Делян Пеевски бе отстранен от председателското място в ДАНС, което беше и правилното решение. Оттук нататък надеждата, че с протест може да се смени системата, заслужава уважение, но тя няма да се сбъдне. Тъй като протестите не могат да сменят системата. За да я сменим, да я направим по-прозрачна, да я направим политическа по-отговорна и най-вече, това което най-много ни липсва - да установим правов ред и правова държава и върховенство на закона, е необходим един широк обществен диалог "как да бъде постигнато". А след това постигане на максимален консенсус то да бъде въведено. Правова държава без консенсус не може да бъде постигната, нито може да бъде постигната с протестиране. Така ще се постигне ефект за дисциплиниране на политиците и подобряване на функционирането на същата система, но не и нейната смяна.
В този смисъл хубаво е, че се протестира. Няма да е лошо да се седне около масата и да се търси съгласие, да се видят онези неща, които действително могат да ни обединят. Протестирайки за демокрация - правилно, за повече прозрачност - правилно, с политически искания - правилно, но никога не бива да забравяме състоянието на икономиката. В крайна сметка как живеем зависи от икономическото състояние на държавата. Ако ние в момента отидем на бързи избори, това едва ли ще се отрази добре на икономиката, да не кажа, че ще се отрази доста неблагоприятно. При едни избори няма и да се стигне и до резултат, който целим. Не е достатъчно времето за месец-два да се сформират нови политически субекти и да се смени законодателството. Според мен в интерес на всички българи е изборите да са заедно с европейските през май догодина. Дотогава има достатъчно време да се сменят изборните закони, да се стигне до консенсус по правовия ред в държавата, въобще да се търси едно ново политическо решение чрез легитимни избори през май.
- Протестиращите осъзнават ли, че е нужен такъв диалог с властта?
- Струва ми се, че голяма част от тях го осъзнават. То не става дума само за диалог с властта, да ходим да питаме властта нещо. Става дума сами да започнем да говорим помежду си, сами да обсъждаме съвместно с партиите, без тях не може. В противен случай каквито и искания да се издигнат, те ще бъдат нереалистични и няма да бъдат постигнати.
- Това, че някои експерти определиха протестиращите като "млади, интелигентни, образовани, знаещи, можещи", грешка ли беше?
- Не, не е грешка. Това се вижда с просто око. Като цяло това е един по-интелигентен протест, затова исканията са преди всичко политически. Знаем, че когато протестират работещите и работническата класа, исканията са икономически. Те са за работни места, заплати и хляб. В случая не става дума за тези неща.
- Протестите по какъв начин се отразяват на четирите парламентарно представени партии?
- В момента доверието е сринато и на четирите. Неадекватно е поведението на всички партии в парламента. Ниско е доверието, което е огромен проблем, но пак казвам, че бързите избори няма да доведат до по-голямо доверие, ще доведат до повторение на ситуацията от месец май с малко по-различна класация. За финал пак няма да сменим системата и от избори през септември ще отидем на нови избори през февруари. При това положение държавата ще почине.
- Сякаш това нещо протестиращите не го осъзнават.
- Мисля, че ще започнат да го осъзнават. Това трябва да се говори, обсъжда, повтаря. По-голямата част ще го осъзнаят, в момента доминират по-скоро емоционалните нагласи. Те са правилни, но до едно време, оттам нататък разумът трябва да надделее и да търсим промяна. Пак казвам, за мен това е правовата държава, прововият ред - това, което липсва в България. В същото време трябва да мислим и за факта, че сме в икономическа криза. Да се замислим, че 14 на сто са официално безработните, а неофициално са 20 на сто и че хората са с изключително ниски доходи.
- Кои са най-важните политически стъпки, които трябва да се направят сега?
- Трябва да се направи всичко възможно поне мъничко доверие да се върне, поне мъничко да се влезе в диалог в обществото, да се тръгне по пътя на търсене на първоначални форми на съгласие и разбирателство. Трябва да се получи по-голяма чуваемост. Не вярвам в тези политически извинения, те не бяха достатъчно искрени. Премиерът Орешарски трябва да бъде оставен автономен, да си подбере истински експертен състав и да започне да върши най-важните неща. Той няма да може да започне да работи под постоянния натиск и напрежение - това е невъзможно. Трябва да му дадем глътка въздух, а ние да си говорим за избори през май.
- Като споменахте премиерът Орешарски, неговите социални мерки оценяват ли се?
- В момента няма чуваемост. Те се оценяват от хората, които ще бъдат благоприятно засегнати от тях, но тези, които са на площада, пак ви казвам, това не са бедните и неоправданите, за тях тези мерки не са им пряко под носа. Мисля, че все пак ще бъдат оценени.
- Точно тези хора не трябва ли да се замислят за по-бедните в държавата?
- Надявам се да се замислят и се надявам ние всички като общество да се замислим и да разберем, че успех ще постигнем само заедно и със съгласие. Сблъсъкът е важен, когато се изясняват позиции, но като цяла такава дълбока промяна, от която се нуждаем, не може да стане с една, две или три партии, това трябва да е усилие на цялото ни общество.
- БСП намира ли се във вътрешнопартийна криза?
- Очевидно да. Криза на легитимност, вътрешна криза, криза на начина, по който се взимат решенията.
- Върви ли процес за възстановяване на десницата?
- Разбира се, че върви. Това са хората, които в момента не са представени в парламента и трябва да се организират, но това ще им отнеме време. На нас ни е нужна силна десница, силна и истинска европейска десница. Не ГЕРБ и всички тези имитации - това просто не е десница, не мога да го определя с политически термини, това не е политика - при тях не става дума за политика, става дума за други неща. Така че десница ни е необходима, но там също трябва да се започене с покаяние, да се направи един жесток анализ защо се докараха до това състояние, кое им попречи да са в парламента. Едното е да си мислим, че някой им е пречил и че е имало някакви тайни планове срещу тях, а другото е просто да погледнат истната в очите и да видят, че те не се справиха със задачите пред себе си, не намериха диалог и съгласие.
- Мислите ли, че това е и една от причините софиянци да скочат на протест?
- Да, това е причината. Старата десница, така наречената "синя идея", е преди всичко софийско образувание в началото, когато тя се зароди и е най-силно представена понастоящем в София.