Протести за широка употреба

Тези дни нарочно се отбих до Университета. Озовах се до обвързаната с вериги врата на Ректората и суетата наоколо. Жертвоготовни репортерки щъкаха насам-натам, следвани от зорки оператори, а нови окупатори влизаха в сценичен образ за драмата "Делото на моя живот". В този момент те, може би "късно събудилите се", едва ли осъзнаваха, че са просто наети евтини актьори в един доста по-голям театър. Любовта към собствената персона обаче така бе обсебила съзнанието на "студентите", някои от които вече "екс" или с незапочнато висше, че оставаха глухи за аргументите на разума. Затова с апломб и особена настървеност повтаряха спуснатите и лишени от всякаква оригиналност тезиси за оставка на правителството, обогатени този път с подобни искания към ректора на СУ проф. Иван Илчев и председателя на Конституционния съд проф. Димитър Токушев.
Да им се чуди човек на режисьорите! Не можаха ли да измислят нещо по-оригинално, по-затрогващо до сълзи, ами отново опряха пръст в правителството, което при това далеч не е толкова ярко партийно обагрено. На всичко отгоре дори и за крайните скептици и критици на кабинета вече просветва истината, че нещо по-добро се случва в изтерзаната България, че тромавият ни и с много пробойни държавен кораб все пак започна да се придвижва напред. Но дали именно видимите елементи на стабилизация не станаха източник за новите атаки срещу правителството? Логично е да се допусне, защото през последните месеци хората усетиха с кожата си по-благоприятен социален повей, а това отдалечава стръвните за власт от държавната хранилка. А там, известно е, е неземно по-хубаво от сивото провинциално всекидневие, полезно и удобно, особено за катапултирани в сините облаци на политиката лаици.
Затова само дни след старта на правителството на Орешарски средствата за опозиционен реванш не се подбират. То не бяха опити да се провокира насилие и метеж срещу парламента, то не бяха тъпани, вувузели и различен раздаван реквизит, то не бяха представления и с не толкова безобидното внушение за стрелба с дървени пушки срещу сградата на Народното събрание. На всичкото отгоре на жълтите павета, както впрочем и сега в Киев, блесна бял роял, за да облагороди с нежен звук също така нежния възглас "червени боклуци". Не се получи обаче! Повечето от хората се отдръпнаха, очевидно разбрали участието си в недотам интелигентната манипулация. По свои си съображения по столичните квартали се разпръснаха и здравите момчета от първите редове на протестите, оттеглиха се и някои гастрольори от вътрешността на страната. Остана единствено малко ядро мохикани за "поддържане на огъня", към което при евентуален призив по социалната мрежа да се присъединят още "млади и хубави" за разгром на така "ненавижданата" власт.
Тактика!?
Но пак за студентите. Употребени и оставени без идейна платформа "ранобудните" предвидливо прекратиха протеста. Образувалият се вакуум очевидно не се хареса на някои. Затова дадоха ход на план "Б". За всеки случай, ако се получи. Пък може и да се провокира сблъсък, след който дежурният виновник, полицията, да бъде обвинена, че малтретира бъдещето на нацията, или, може би, "новите будители". Недоволството лавинообразно нараства и ето ти налице реинкарниране на затихналите протести. Междувременно катинарите и веригите са захвърлени тихо на паважа пред Ректората. В измамната еуфория хората бързо забравят, че преди миг свободният дух на просветата е бил окован, че храмът на знанието е бил в плен на агресивната посредственост.
Сценарий!?
Да оставим все пак настрани конспирацията, независимо че тя се е настанила нахално в живота ни през годините на нескончаемия преход. Думата ми сега е за опитите безогледно и с користни подбуди да бъде поругавана държавността и поставяна на изпитание границата на издръжливост на институциите. Обективният поглед на протестните събития убедително показа, че правителството и подчинените му органи запазиха трезв разсъдък и действаха с изразена толерантност към хората на улицата. С една дума - бе запазен мирът. А това, мисля си, бе оценено по достойнство и предотврати насилието и навлизането в пагубната спирала на политическата спекула.