Протестът на труда

Отново му дойде времето Първи май да бъде ден на гнева.
Някога, преди 125 години, в Чикаго са протестирали гневно за 8-часов работен ден. Днес младите българи протестират, за да имат работа. И тя да бъде достойно заплатена.
Някога, преди 25 години, тук празнувахме. Заради повишените заплати, заради образованите деца, заради новите училища, болници и почивни домове. Днес протестираме.
Протестираме заради хляба, заради броенето на стотинките сутрин. Заради съсипания поминък. Заради затвореното училище на децата ни. Заради скъпите лекарства на родителите ни и затворените болници. Заради закрепостяването на стотици в малките паланки. Заради обезлюдяването на българското село. Заради смазаните от мутробарок гори, брегове и планини. Заради монополите-касички на партията-държава ГЕРБ.
Заради далаверите на опростачената власт.
Длъжни сме да изберем на чия страна сме - на лентяите или на хората на труда.
Затова утре - всички на протеста!
После ще празнуваме. Ще празнуваме това, че сме заедно и заедно сме по-силни. На празника на ДУМА.