Протест ли?

Ще успеят ли свръхработата, ниските възнаграждения, побоищата и обидите дотолкова да разпалят гнева на медицинските сестри, та да ги докарат днес, макар и организирани само във фейсбук, пред Министерството на здравеопазването? Или приятелските усмивки и ръкостискания на синдикати и съсловна организация с премиера и здравния министър ще смажат недоволството? 

Днешният ден ще покаже. 

Но повече от ясно е, че лъжите стават все повече. Осемнайсетте милиона лева за общинските болници се представят като 30 млн. лв. Замразените заплати на сестри, акушерки, лаборанти обезсмислят колективното трудово договаряне. А това, че обществото, както и властимащите биват периодично информирани за броя и за средната възраст на професионалистите по здравни грижи, не води до никакъв резултат. Младите се записват студенти по тези специалности, завършват ги у нас, но търсят професионалното си бъдеще в чужбина. Дали е само заради парите? Или... 

Този кръговрат мъчи българското здравеопазване от 3 десетилетия. Да продължават ли сестрите да вярват, че "тези проблеми се решават с диалог, а не с излизане на улицата", след като 30 години те не намират благоприятно решение? Но очевидно на никого не му пука и никой няма интерес проблемът да бъде трайно решен. Европейски държави, които са къде-къде по-добре от нас, ползват стотици хиляди от еврофондовете, за да решат кадровия проблем в здравните си системи за десетилетия напред. У нас министърът призовава недоволните да изчакат да видят новите си заплати. Политически ход? Или просто опит да бъде задушено поредното недоволство, за да бъде осигурен предизборен комфорт на управляващите? 

Много въпроси, чиито отговори са в доста нелицеприятна посока.