Простакът

Проф. Орлин ЗАГОРОВ

Простащината е синдром на духовна инфантилност, неверие в благородството и културността. В нея се отразява определена трайна социална деструкция, емоционална, интелектуална и морална недоразвитост, недодяланост и недоизграденост. Тя е израз на особено състояние на духа. Като атавизъм нейната обществена опасност се определя от високото самочувствие, което носи в себе си трагедията за едно заболяване, и от лицемерите, в които постоянно се умножава. Това е изкривена човешка същност с трудно поправими дефекти. Докато възпитаността винаги е степен на облагороденост на духа.

Пръв Теофаст преди повече от 2300 години в "Характери" дава следното описание на простака: "Най-подходящо би било да кажем, че простащината е липса на всякакво приличие и възпитание."

Простащината е трайна спътница на времето. Всяка епоха нанася своите "достижения" върху историческия образ на простака. За това в литературни източници от различни епохи този образ ни се представя все по-богат, по-жизнен, по-опасен. Днес простакът не е само литературен герой или сценично амплоа на комедиен актьор. Днес той изпълва плътно нашето всекидневие. Има опасност да се превърне в 

доминираща сила в живота ни

За много наши съвременници простащината е съзнателно и предумишлено прилагана мимикрия, превърната в начин на живот и сигурно средство за успех в света на благородството, което е готово да отстъпва пред нея поради законите на възпитаността и благоприличието. Днес тя не прави разлика между бедни и богати, между половете, между раси и религии, между невежи и учени, между партийни цветове, между млади и стари. Нейната универсалност изравнява всички различия с една още по-универсална характеристика: простащината. Въпреки очевидната отвратителност на това явление, намират се нейни обожатели, симпатизанти, лакеи и поради това тя е доволна от своята съдба. В нейните прегръдки се отглеждат и възпитават нови поколения простаци.

В наши дни простакът не е непременно човек, лишен формално от образование. Той просто е или лошо възпитан, или е обигран и изтънчен циник, който вижда в това гаранция за успех и възможност за осъществяване на своите болни амбиции. Той оценява живота и хората през призмата на насладите, удоволствията и изгодата, които получава от тях. Това е 

властващо безкултурие

Простащината няма принципи, има амбиции. За тяхното постигане тя разчита единствено на арогантността. За нея няма нищо свято. Простакът вероятно е първият циник, който след това е отхвърлил преклонението пред святостта, избрал за свой бог себелюбието. Шарлатанството - мошеничество, въжеиграчество, измамничество, лъжата и много други пороци са основни негови качества, наред с клеветничеството, кощунството, цинизмът, покварата.

В света на простащината никой не се свени да лъже, да клевети и хули, не се колебае да върши безчестие, щом това носи полза. Всеки е готов да тъпче всички и всякакви принципи, да присвоява чужди заслуги и да премълчава чужди постижения, да унизява способните, да се гаври с достойнството на другите. За простащината нищо не означават изкуство, красота, мъдрост, вдъхновение и т.н. като понятие и реалност. Простащината не е само атавизъм. Тя е вътрешна интелигентност, имитираща благородство, което изневиделица се превръща в цинизъм, щом у човека се събуди античовекът. Коварство и предателство се спотайват под видимата външност на интелигентност. У простака свободата се свежда до унищожаване на свободата, културата се самоотрича безочливо. За простака целта оправдава средствата. Той не иска да остава незабелязана ни една негова услуга, държи непременно да напомня за това по най-унизяващ начин.

На простака малко му трябва: малко власт, малко богатство, малко внимание, за да вземат връх пороците над благородството. Но ако простакът се сдобие с много власт, много богатство и привилегии, това вече е трагедия за цивилизацията. Когато му е угодно, той имитира възпитаност, изтънченост, които много бързо се израждат в арогантност и бруталност, щом забележи, че може да мине и без тях за постигане на преследваната цел.

Простакът скоро превръща всяка полемика в лични нападки, в ругатни и клевети. Той избухва и излива върху жертвата си цялата помия на омразата, която таи в душата си. Нетолерантността е съществена характеристика на неговата позиция спрямо всичко в живота. Като недодялан, груб, прост, трудно обуздаващ своите слабости субект, простакът не се спира пред нищо. Той не изпитва угризение на съвестта, когато светли идеали изражда в цинизъм. Хора, които ни се представят като апостоли на демокрацията у нас - деца на активни борци против капитализма и фашизма, израснали и постигнали всичко в живота чрез привилегиите на своите родители, сега цинично провъзгласяват: "Нашите родители са се погрижили да ни създават прекрасни условия, за да постигнем своите цели в живота, ние сме длъжни да направим същото за нашите деца." За това те се борят да бъдат признати за мъченици на демокрацията, репресирани и 

жертви на тоталитаризма

през годините, когато са се радвали на привилегии. Оттук идва и техният стремеж последните 45 години на социализма да се представят във възможно мрачни окраски.

Простащината е вид агресия, вид насилие. Тя се блъска, не моли за разрешение, за да заеме свободното до теб място. Безпардонност, безскрупулност, самочувствие на всепозволеност са видимите и лесно осезаеми от околните характеристики на простащината. При нормално развитие идеите определят съдбата на човека. Простакът ги използва като разменна монета. За това той е готов да сменя партии и политически формирования като носни кърпи, тях сменя по-рядко от партийната си принадлежност. За него партията е нещо като мимолетна любов, която не заслужава никакво внимание след изживяната наслада.

Простакът съди за истинното и неистинното само по това, което мисли, че знае. Него не го интересува истината. Той остава безразличен към събраната информация от неговите помощници, когато трябва да се срещне с някого, да посети чужда държава. Цивилизованият свят остава изумен от неговото невежество и самочувствието, което демонстрира. Той не признава закони, обожава беззаконието. Неговите реакции не съответстват на реалните дразнители. Той на нежността може да реагира с вледеняваща грубост, да отблъсква с ароганстност всеки жест на добронамереност. 

За него истинските стойности на нещата в живота нямат значение. Той ги оценява не по техните истински достойнства и качества, а по това доколко те му харесват, доколко той има сметка и изгода. От тази позиция простакът демонстративно обръща гръб по улицата, на гости, в магазина, театъра, киното, автобуса, щом види някой, който има единственият недостатък да не му е приятен или го е настъпил по "мазола".

Простакът сам създава впечатление за своята "непоправимост", защото обикновено по отношение на него хората казват: "Остави го, той си е такъв." Тази "оправдателна" присъда поощрява простака и той я използва като прикритие за своите цели, благодарение на което в живота постига много повече, отколкото честните, възпитаните, сериозните и способните хора. Установил веднъж това, простакът избира простащината като постоянно поведение. Това поведение с времето става траен навик и се превръща в устойчива черта на личността. Простакът проявява активност при обсъждане на някои начинания, изпълнението на които на драго сърце предоставя на другите. Той обича да дава съвети, указания, да поучава и изисква от другите това, което е длъжен сам да прави. Ако е решено да се организира обществена инициатива, той се прави на прекомерно зает с по-важни неща; високомерно се усмихва, без да поздравява, минавайки край хората, които работят.

Простащината придобива особено широки размери в условията на криза. Кризата е благоприятна ситуация за нейното разгръщане. От нея се заразяват много хора. Възпитаността и благоприличието губят реалната си стойност като висши духовни ценности.

Цинизмът става начин на съществуване

на значителни групи от обществото. Твърде често пронизва и семейството, и училището, и формите на общуване между хората.

Напоследък в нашия живот простащината се среща по-често. Нямаме основание да се успокояваме, че става дума за заболяване, което засяга само своите жертви. Простащината в съвременните условия се превръща в явление с висока обществена опасност. Тя застрашава не само културната ни среда, не само общуването между хората. Тя се опитва да налага своите капризи и върху природната и духовната среда.

Познаването на симптомите и характеристиките на това наистина опасно явление би облекчило донякъде съдбата ни, би ни спестило ненужни стресови състояния, предизвикани от присъствието и арогантността на простащината. Тя постоянно ни тласка към ада на цинизма, заплашва духовността и благородството. Да бдим, докато все още е възможно. Главното е да не го поощряваме и да не го подценяваме.

Ако някой припознае себе си, заслугата не е моя.