Прощавайте, колко е часът?

Те ще покажат кога е свършила старата година и кога ще започне новата. До неотдавна ни се струваше, че ръчните часовници ще станат излишни също като предшествениците си - джобните. Защото мобилният телефон вече винаги е на нашите услуги - той замества и часовника. Оказва се, че не е така - най-добрите майстори успяват толкова да ги усъвършенстват, че те и днес са показатели за стил, социален статус и самочувствие.
 
Първите гиганти

Още от древни времена хората се опитвали да създадат уред, който да отчита времето. В началото изобретили слънчевия часовник. Той отмерва времето по изменението на дължината на сянката на стрелката и движението й по циферблата. Първите са създадени в Египет през ХIV в. преди н.е. Един от тях, с височина 35,5 м, се намира на площада "Св. Петър" в Рим. Обелискът е вдигнат първоначално в Хелиополис, а през 38 г. пренесен от Калигула в Рим.
След това слънчевите часовници стават по-сложни и компактни, но са достъпни само за избрани хора. А всички останали определят колко е часът по дължината на своята сянка. Този начин за измерване има много важен недостатък - трябва да си на улицата и само от слънчевата страна. Ето защо през Средновековието се появяват пясъчни, огнени и даже водни часовници. Впрочем първият будилник на земята е воден. Изобретил го древногръцкият философ Платон. Уредът служел за свикване на учениците и се състоял от два съда. В горния съд наливали вода, тя се стичала към долния, измествайки въздуха. По тръбичка въздухът отивал към флейтата и в определен час тя започвала да пищи...

Пружини и зъбни колела

Първите механични часовници били разпространени през ХIII век из цяла Европа. На дворците и катедралите монтирали големи железни часовници. Безспорна емблема на цял Лондон е кулата "Сейнт Стивънс" или по-известна като "Биг Бен". В часовниковата кула има 5 камбани, които се чуват на всеки 15 минути. Най-тежката от тях е Биг Бен, която озвучава Лондон на всеки кръгъл час. Тя се смята за най-голямата камбана, вкарана в часовников механизъм. Механизмът, монтиран в катедралата на Страсбург, бил много сложен - на всеки 15 минути излизала фигура на дете, на всеки 30 минути - млад човек, на 45 минути - войник с меч и на всеки пълен час - старец. Времето било оповестявано и с удари на камбани, и движеща се фигура на петел.
Тези кулни часовници се навивали с издигане на тежести (понякога до 200 кг). Това било трудно и се извършвало с допълнителни зъбни предавки. Едва от втората половина на XV в. се появили по-малките часовници, които се използвали в домовете.
В началото на ХVI век нюрнбергският шлосер Петер Хенлайн изработил първия преносим часовник. Той заменил топуза със стоманена пружина, благодарение на което часовниците станали по-точни и удобни за пренасяне. Запазена е книга от 1511 г., в която има любопитна записка: "От къс желязо той изработи малък часовник с много колела, който се навива и може да работи в джоба на дрехата или в кесия 40 часа". Тези часовници се носели на верижка и били много скъпи. Веднага се превърнали в моден аксесоар и показател за социалното положение на притежателя им.
По-късно в Париж, Лондон, Амстердам, Брюксел и Хага се появили работилници, в които произвеждали различни часовници с най-невероятна форма. Пружината била окончателно поставена в барабан и това осигурило не само по-сигурната и точна работа, но и удължило времето на работа с едно навиване от 12-15 часа до 24 часа. Корпусът украсявали с глазура, скъпоценни метали и камъни, красиви гравюри. Часовникът бил аксесоар от мъжката мода, въпреки че фината изработка възлагали на жени.
Ръчните часовници с гривна се превърнали в

женски аксесоар в началото на ХIХ век

Първите писмени свидетелства за това са от 1810 г., когато кралицата на Неапол Мария Каролина (сестра на Наполеон) поръчала часовник-гривна на майстора Авраам-Луи Бреге от Швейцария: часовникът имал продълговата форма, термометър и сребърен рисуван циферблат. Нарекли конструкцията чудо на техниката, часовникът бил плосък, а гривната представлявала сплетени златни нишки и човешка коса. За изработката отишли две години и половина.
Още дълго женските ръчни часовници останали стока за богатите и аристокрацията. Изработвали ги от злато и платина, а ги украсявали със скъпоценни камъни.
Масовото производство на ръчни часовници започнало едва от 1880 г. Джентълмените окачвали аксесоара на верижка, която се показвала от джоба на жилетката. Ползването само на джобни часовници не било удобно за всички. Скоро се появили часовници с допълнителен пръстен, през който офицерите промушвали връв.
След Първата световна война мъжките и женските часовници вече не били аксесоар за избрани хора. Днес те не могат да учудят никого. Две трети от продукцията на световната часовникарска индустрия се състои от мъжки ръчни часовници, въпреки че началото било поставено от изисканите, приличащи повече на бижу, дамски часовничета.
В наши дни съвременните технологии позволяват часовниците да отмерват времето с невероятна точност, появиха се удароустойчиви и водонепроницаеми модели. Освен механични съществуват кварцови и електронни. Днес има богат избор на модели според вкуса и доходите на всекиго.


Комбинацията с очила - хит на сезона
 
Основният стил в модните часовници за жени са невероятно красиви гривни с особена форма. Такава гривна, на която е поставен часовникът, допълва тоалета, придава шик и завършеност на излъчването. Много модерни са цветните каишки от пластмаса, кожа или даже от тъкан.
Дизайнерите ни съветват да имаме няколко часовника: може да не са скъпи, но да подхождат на дрехите ни. Хубаво е, когато редуваме часовник в класически стил със суперсъвременен. И още нещо - за хит на сезона се смята яркият дует очила-часовник. Що се отнася до големината на часовника, застъпени са всички: от малките "мамини часовничета" до големите, с цветни циферблати и украшения. Трябва да се съобразяваме с визията си и затова не си струва да слагаме часовник с кристали "Сваровски" и спортни дрехи, например.


Цената им е като на шедьоври

Днес най-известните марки са: "Бреге", "Патек Филип", "Одемар Пиге", "Вошрон Константен". Тези часовници са произведения на изкуството и цената им е като на шедьоври... Особено ръчно изработените серии. Например "Патек Филип", след като приключат работата, унищожават инструментите и оборудването. Часовник от серията "Вошрон Константен" е продаден за 1 385 000 евро. Часовниковият механизъм се състои от 834 части, като някои са по-тънки от косъм. А през 1979 г. часовник "Калиста" на "Вошрон Константен" е продаден за $5 милиона!