Проповедник на смирението

В далечна Женева президентът Росен Плевнелиев отново даде най-доброто от себе си да накара огромна част от българския народ да се пита в недоумение - "Този от Марс ли пада?" "Рецептата за успех на България днес се състои в реформи, смирение и много работа", обяви Плевнелиев пред българската общност в Женева с патоса на протестантски проповедник, прекалил с ръженото уиски.
Винаги ми е било чудно как става така, че най-големите си политически изцепки представителите на ГЕРБ правят в чужбина. Именно в чужбина (Чикаго) Бойко Борисов разви теорията си за некачествения човешки материал. Сега пак в чужбина Плевнелиев се разкрива пред очите ни като проповедник на смирението.
Нека да се опитаме да проследим логическата верига на това философско фън-шуй. Значи на първо място България се нуждае от реформи. Всички знаем, че думата реформа се възприема от 97 процента от населението като псувня, защото под "реформи" се разбират действия, които са в изключително пряка вреда на обикновените българи и в изключителна угода на монополите. Смирение? Ти да видиш!
Къде остана онзи президент, който през лятото на 2013 г. радостно ръкопляскаше на протестите и твърдеше, че вълната от гражданското недоволство извисява обществото? Някой да е чул Плевнелиев тогава да призовава за смирение, да чете проповеди и да хвърля небрежно клишета? Май нуждата от смирение се появи в неговия речник, когато стана ясно, че крясъкът "Кой" вече е напълно забравен от неговите автори. Както каза доктор Николай Михайлов - те не викат "Кой", защото ще трябва да управляват с Него.
Когато Той тръгна към властта и взе да организира преговори, изведнъж Плевнелиев се превърна в хрисима християнска душица, която се уповава на смирението. Защото вероятно с ужас си представя зимата на социалните недоволства. Преди виновното лято на 2013-а, през зимата, онези, които не можеха да си платят сметките за тока, освиркаха мощно президента. Защото той не е от тях? Той не ги разбира и никога няма да ги разбере. Нека предпише смирение на себе си. Ще има нужда от него, когато освиркването отново започне.