02 Март 2021вторник10:04 ч.

Булевард

Илияна Мартинова:

Пропагандата на запад е много силна

Трябва да се научим да мислим и да не бъдем като коне с капаци

/ брой: 202

автор:Боян Бойчев

visibility 1385

Илияна Мартинова е родена през 1987 година в София. Когато е на седем години, с родителите си заминава за Испания. Завършила е право и бизнес мениджмънт. Работи като счетоводител в голяма международна компания със седалище в Амстердам, Холандия. 

- Илияна, как стана така, че замина за Испания?
- Бях на седем години, когато родителите ми предприеха тази стъпка. Малко след падането на социализма през 1989 година баща ми остана без работа. Тогава родителите ми решиха да заминем в чужбина, докато нещата у нас се нормализират - за 2-3 години. Спомням си, че много плаках заради раздялата с баба и дядо, но тайно - не исках да разстройвам допълнително майка ми и баща ми.
- Какво беше отношението на испанците към вас? Каква представа имаха те за България, за социализма?
- Не мога да се оплача от отношението. Те имаха добро мнение за българите: като за хора с високо образование и широка обща култура, общителни, весели, с които може лесно да се общува. Харесваха им нашите славянски черти - че сме по-бели и по-високи от тях. България им беше известна и чрез името на Христо Стоичков, който тогава играеше в "Барселона". За социализма испанците, за разлика от много други, също имаха представа, защото в Испания комунистическата партия е много силна и е играла водеща роля в борбата срещу диктатурата на Франко. И днес испанското общество продължава да е силно разделено на леви и десни. Десните са привърженици на Франко, главно аристокрацията, църквата, богатите наследници. Левите са по-бедната част от населението, както и писатели, творци, интелектуалци, репресирани по времето на диктатурата.
- Трудно ли е да намериш своето място в чужда страна?
- Трудно е, когато си на 30 години и не знаеш езика, не ти признават дипломата, не можеш да си намериш работа. За децата обаче е съвсем различно: те научават езика за няколко месеца, бързо си намират приятели сред връстниците. Аз изпитах и двете. Когато дойдохме в Испания, почти веднага се вписах в средата, но ми беше много по-трудно, когато преди две години се преместих да живея в Холандия. В училище, а после и в университета бях отличничка. Може би това е начинът да спечелиш уважението на другите към теб като личност, а след това и да намериш достойно място в обществото.
- С какво се занимаваш сега? Доволна ли си от работата?
- В момента живея в Утрехт, Холандия. Работя в Амстердам, където съм счетоводител в голяма мултинационална компания. Доволна съм от работата си; макар че е много и е стресова, ми носи удовлетворение от реализацията на собствените си възможности. Една руска поговорка казва, че "Бог дава орехите, но не ги чупи".
- С какво Холандия е по-различна от Испания?
- В Холандия хората са много по-директни. И доста по-затворени - животът им се върти около семейството, къщата и няколко близки приятели. Тук всичко се планира с месеци напред. Няма я тази спонтанност да вземеш една бутилка вино или една кутия с бонбони и да отидеш ей така на гости на някого. В това отношение испанците приличат много повече на българите. Правилата и нормите в Холандия се спазват много по-стриктно, отколкото в Испания. Освен това холандците нямат почти никаква представа за живота на Балканите и конкретно за България. Все още много хора ни смятат за изостанала държава с бедни хора без капацитет. Но не осъзнават, че всъщност най-бедният човек на света е този, който е с празен дух и нищожна обща култура. Може би причината за тази погрешна представа са емигрантите от България, които много често не са най-интелигентната част от нацията ни, както и фактът, че културата в обществото ни в последните години действително е в упадък.
- Познаваш добре западноевропейското общество. Всичко там ли е толкова идеално?
- Идеално няма никъде. И в западноевропейското общество има корупция, има лъжи, прикрити с красиви думи. В Испания през последните години наяве излязоха много случаи за политическа корупция, за раздаване на обществени поръчки на близки фирми и тлъсти комисиони. Много хора изгубиха работата си заради кризата, изгубиха жилищата си заради ипотеки, които не могат да платят на банките, и станаха техни роби. В същото време държавата се втурна да спасява банките от банкрут, за който те сами си бяха виновни с нереалното надуване на цените на недвижимите имоти.
- Нека тогава поговорим за истините и лъжите. Казват, че през социализма у нас "промивали мозъци". Не е ли било и там същото?
- Не смятам, че "промиването на мозъците" е било повече при социализма. Пропагандата тук е много силна. Думата "социалист" или "комунист" някои използват като обида, а в САЩ дори комунистите са били преследвани от закона. Това не е ли промиване на мозъци? Пропагандата на Запад използва едно много силно оръжие, наречено "маркетинг". Американските филми, рекламите промиват мозъците на хората, защото са създадени с тази цел. Експерти и психолози развиват техники, които в повечето случаи са незабележими, но атакуват дълбоко нашето подсъзнание. На Запад много често си служат с красиви думи, лишени от смисъл, които прикриват грозното. Да вземем за пример думата "демокрация". Днес тя е изпразнена от смисъл. Истинската демокрация може да съществува само в едно разумно и мъдро общество. Това изисква хората да са високо образовани, интелигентни и морални. Ако тези условия не са изпълнени, демокрацията се превръща в несправедлива диктатура на простите хора, облечени с власт. Това означава лоши закони и разруха на държавата, развала и на самия народ. И още една лъжа. Казват, че на Запад свободно можеш да изразиш мнението си. Не е вярно. Опитай да се бунтуваш срещу властта и в един момент идва полицията и те прибира. Ако се опиташ в Испания да говориш срещу краля или монархията, не само никой няма да ти даде медийно пространство, но и си подсъдим. При социализма също имаше забрани, но поне тогава се знаеше какво не можеш да правиш. Рецептата срещу промиването на мозъците е да се научим да не бъдем като коне с капаци и да гледаме по-абстрактно на нещата. 
- Ти си човек с ляво мислене. Как изглежда то на фона на днешния ден? Ще я има ли лявата идея на фона на неолибералния свят?
- Проблемът на капитализма и неолибералния свят е, че в крайна сметка той изтощава себе си, като в същото време води света към гибел. Така е, защото единствената му цел е печалбата на всяка цена. Здравето на хората, чистотата на планетата и бъдещето са без значение. Не смятам, че хората в капиталистическото общество са истински щастливи. Духът е гладен и това е проблемът. За мен това е най-голямата липса на свобода. Парите не могат да те направят щастлив. Те задоволяват само елементарните човешки нужди. Когато човек остави главата си свободна от реклами, от стремеж към пари, от фалшиви нужди, тогава той може да бъде истински свободен.
Затова аз лично вярвам, че ще в бъдеще ще има някаква друга форма на социализъм, дори да не е под същото име.
- Какво мислиш за Европейския съюз. Има ли той бъдеще и как "Брекзитът" във Великобритания ще се отрази на това бъдеще?
- Самата идея за Европейския съюз не е лоша. Хубаво е, че можеш да се придвижваш свободно навсякъде из Стария континент, че в повечето страни има една и съща валута. Това улеснява. Колкото до "Брекзита", не знам дали ще се случи въобще. Ако има някакви негативни последици, те ще бъдат не за Европейския съюз, а по-скоро за самите британци.
Основният проблем на Европа обаче е, че тя е под влиянието на САЩ. Европейският съюз няма собствено мнение по повечето въпроси и действа под диктат. Нека вземе за пример войната в Югославия. Тогава нашата съседка беше нападната от НАТО и САЩ в нарушение на всички международни правни норми. Европа обаче си затвори очите и се включи във военните действия. Тогава обявиха югославския президент Слободан Милошевич за военнопрестъпник и го съдиха, а неотдавна Международният съд в Хага "с малко закъснение" го оправда. Затова аз не съм голям поддръжник на Европейския съюз и не смятам, че ако след 10-ина години го няма, ще има нещо фатално в това. 
- Липсва ли ти България? Идваш ли се често?
- България е в моето сърце и винаги ще бъде. Идвам си поне веднъж в годината, а напоследък и по-често. Използвам всяка възможност да се видя с баба и дядо, които живеят на село. Моят приятел Алексис е холандец и също е влюбен в България, в нашите традиции и природа. Най-вече го впечатляват красивите ни планини.
- Как изглежда тя в твоите очи днес?
- Аз я обичам, но я гледам с насълзени очи. Виждам рухваща държава, виждам измъчени хора. Не се спазват никакви норми, няма ред, няма чистота. Загубихме се като нация, като характер. Когато хората нямат вътрешни морални и културни норми, тогава държавата трябва да се намеси, но не го прави.
- Защо продължаваме да сме най-бедната страна в Европейския съюз? Какво ни пречи да дръпнем напред?
- Може би загубихме надежда, загубихме пътя. А може би сме просто пасивни. Ние сме работни и интелигентни хора, но има нещо в характера, което ни спира. Реагираме само в краен случай. Не дойде ли вече това време? В момента всеки прави каквото си иска, печели пари от каквото се сети, без да мисли за бъдещето на нацията. През последните 25 години така и не се намериха силен лидер и правителство, които да отстояват честно националните ни интереси, без да се поддават на натиска на Европейския съюз и САЩ.
- Би ли се върнала да живееш и работиш в България?
- Бих се върнала, за да върша някаква смислена работа за страната си. Нещо, с което ще помогна на природата, на хората, на културата, на духа. Може би някаква неправителствена организация. Но не бих се върнала, за да работя това, което правя сега. Вече си имам собствен живот, изграден с много труд от нищото. Толкова съм свикнала, че не знам дали бих оцеляла у нас. Но моят приятел казва, че ако аз реша, той е съгласен да живее в България. 
- Кои са за теб основните ценности в живота?
- Да живея смислен и пълноценен живот, чрез който да правя хората малко по-щастливи. Защото човекът е по-добър, ако прави хората около себе си по-добри. Искам да се радвам на семейството и приятелите си, на успехите на моята родина.
- Имаш ли девиз, любима мисъл, която следваш?
- Отново бих използвала една стара руска поговорка: "Да паднеш е разрешено, да станеш е задължително." Човек трябва да се гордее с това, което е постигнал, като помни откъде е тръгнал и какъв е. И ако паднеш, трябва да знаеш, че си българин и че като добър славянин, пак ще станеш, разбира се.
 

Пак затвориха „зелените коридори“

автор:Дума

visibility 36

COVID-19: Рязък скок на заразените – 2 588 нови случая

автор:Дума

visibility 61

Отново опашки за ваксини

автор:Дума

visibility 153

Сбъркана винетка ще може да се поправя

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 42

Прекратяват съдебния туризъм на фирми пред фалит

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 42

"Енерго-Про" очаква 1,7% поскъпване на тока

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 42

Гърция спря да тества шофьорите на камиони

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 42

СЗО: Пандемията няма да приключи до края на годината

автор:Дума

visibility 165

Все повече хора желаят ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 42

Масирана атака в Скопие срещу Любчо Георгиевски

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 42

Противници на Пашинян нахлуха в държавни учреждения

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 42

Не на монолога от джипката!

автор:Павлета Давидова

visibility 306

/ брой: 42

Легендарната епопея на връх Шипка

visibility 281

/ брой: 42

Ентусиазмът в първите дни на Свободата

автор:Никола Чолаков

visibility 213

/ брой: 42

Величието на един обикновен руски човек

visibility 211

/ брой: 42

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ