Промяната в ЕС ще дойде през катастрофа

Тодор Тодоров е роден през 1977 г.  София. Доктор е по философия и доцент във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Приказки за меланхолични деца", "Винаги нощта", "Забравената наука. Метафизиката в арабското средновековие: ал-Кинди, ал-Фараби, Ибн Сина".

"Европейският проект е възможен, но не по този начин и не с този модел"

- Доц. Тодоров, казвате, че дебатът за Европа не е започнал. Той не приключи ли, преди да е започнал?
- Мисля, че разговорът за Европа предстои. Принципите, върху които се гради този съюз, трябва да бъдат назовани. Споразуменията, върху които е стъпил ЕС - Лисабонски договор, конституция, която се провали, т.е. нямаше конституция, са твърде мъгляви. Чисто жанрово този текст не беше конституция. Тя е основен закон, който трябва да бъде ясен и достъпен. Оказва се, че ЕС обслужва някакъв ред, който е отвъд гражданите на Европа. Това ми се струва проблемно и сега вече се виждат много добре и това несъответствие, и тези конюнктурни действия, които се предприемат. Има една теория на Зигмунд Бауман за модерността, в която той твърди, че модерността е теклива и способна да стопява твърдите тела, но не, за да ги премахне, а за да изгради някакви още по-устойчиви твърди тела каквото например е икономическият ред в съвременния капитализъм, който е непоклатим. Германия от третия опит успя да превземе Европа, но не с война, а с пари, с една валута - еврото, с икономически и финансови механизми, които създават нов тип власт. Механизми за контрол и натиск. А зад тях често стоят частни интереси, които се представят за публични. Като че ли Европа никога не е била мислена в перспектива, никога не е било мислено за някакво реално политическо обединение.
- Това, което се случва с Гърция и с емигрантите, сякаш е сигнал, че този колос на глинени крака ЕС не може да се справи с проблемите?
- Европейските институции нямат воля за справяне, "решението" на гръцкия проблем не е решение, а протакане. Идеята за непрестанен икономически растеж на всяка цена няма как да бъде постигната освен от този порочен кръг заеми-дългове-нови заеми-нови дългове. Това не е решение, а опит да се запази статуквото, да не се предоговарят основни правила. Банковите и финансовите механизми, изглежда, са отвъд всякакъв договор. Затова и циклите на нестабилност и рецесия, дълговите кризи, в които влизат европейските държави в дългосрочен план, нямат решение.
- Изумително беше настървението, с което се нахвърлиха всички върху гърците. От какво се изплашиха?
- Досега не е имало опит за диалог, за разговор за Европа, а гърците се опитаха да го направят. Заради това трябваше да бъдат дискредитирани, компрометирани, да бъдат представени като шепа мошеници, които не знаят какво правят, които са популисти. Разбира се, тук има и културни различия. Не може да сравняваме Германия с нейната протестантска етика с Гърция. Но самият монетарен съюз и неписаните му условия направиха немската хегемония неизбежна. А това отключва културни конфликти. 
- Моделът нямаше да се налага, ако имаше съпротива.
- Вижте, не само националните правителства и парламенти губят значение, доколкото изпълняват едни общи протоколни програми, но се обезсмислят и стават излишни самите демокрации. Влизаме в режим на декоративна демокрация. Гласуването и изборът на партии е просто естетически избор, тъй като те изпълняват чисто инструментална роля. На фона на общото разочарование от това, в което се превърна ЕС, суспендирането на демокрацията е осезаемо и през това, че партии и формации, които са евроскептични, националистично настроени, печелят голяма популярност. Действията на канцлера Меркел и на европейските институции по отношение на Гърция са късогледи. Те не виждат в дългосрочен план какво ще произведат. На сцената ще излязат партии като Националния фронт във Франция, като ЮКИП във Великобритания. Това са центробежни сили, които ще раздробят Европа. ЕС не може да продължи да функционира адекватно, ако избягва реформите.
- Кой да направи реформите като онези, които могат и имат власт да ги направят, статуквото ги устройва?
- Единственият начин да се направят смислени реформи е през демократични лостове. Другото е бутафория, което се прави сега. Това, което й липсва на Европа, са демократични институции, демократични механизми. Европейците стават все по-апатични към идеята. Онова, което беше Европа в началото на 90-те, когато имаше един романтичен порив за обединение, го няма. Ние вече нямаме тези илюзии за ЕС. Европа е скована от страх, че някакви хора, някакви варвари ще дойдат и ще посегнат на социалната й система, на работните места. Европейците са загубили способността да бъдат такива, каквито са искали да бъдат някога.
- Западната цивилизация сякаш се изчерпа и няма какво да предложи повече. Общества, чиято религия е потреблението, а неин храм - молът, катастрофира.
- Да, това са неща, които вече са здраво "закотвени" в несъзнаваното - убеждението, че това общество и начинът, по който то се развива, е правилният начин, а също и единственият възможен начин, създава усещане за безалтернативност. И безпомощност. Всеки опит за изговаряне на някаква друга теза се представя като налудност и като неадекватно поведение, както беше в случая с Гърция. Идеята, че ние на всяка цена трябва да търсим икономически растеж за сметка на такива неща като кохерентността на едно общество, неговия социален капитал, връзките, които го държат, някакви други ценности чисто човешки, вещае проблеми. Макроикономическият ръст невинаги се отразява на качеството на живота и усещането за щастие, даже напротив.
- Ръстът е за сметка на увеличаване на неравенствата.
- Хората имат все повече, но живеят с усещането, че имат все по-малко. По-нещастни са и по-изплашени. Притеснителна е безалтернативността на този ред, който съществува сега, това, че не се допуска възможността той да се обсъжда. Съществува един икономически ред, една система от отношения, които трябва да се съхранят на всяка цена. Мерките, които сега взе Германия спрямо Гърция, защото казваме Европа, но разбираме Германия, са, за да се запази статуквото.
- Колко време може да се удържа съществуващият ред, при положение, че имаме нарастващи неравенства, бежански натиск и криза на смисъла?
- Аз съм убеден проевропеец и мисля, че европейският проект е възможен, но не по този начин и не с този модел, който очевидно не работи добре. Няма бъдеще извън обединена Европа. Лошият сценарий, който се отваря, е в това, че набират скорост настроения и сили, които са опасни и това в дългосрочен план ще има тежки политически последствия. Това наистина е преломен момент и аз съм скандализиран, че Ангела Меркел и Волфганг Шойбле не се оказаха на висотата на европейски лидери, не оцениха историческата ситуация и какво те задвижват с решенията си, загледани единствено в настоящето или в най-близкото бъдеще, поддавайки се на страха, че ако статуквото се разклати, това би имало катастрофални последствия. Това не е така. На хората обаче е внушено, че не бива да мислят за промяна, за възможността да предоговаряме отношенията си, да бъдем по-гъвкави, когато това наистина се налага. На хората бе също вменено, че няма смисъл от демокрацията. Тя е нещо, което е излишно, нещо, което не дава адекватни и легитимни решения, тъй като хората не са в състояние да разбират и да вземат политически решения. Това е работа за професионалисти, която трябва да се остави на един елит, който е единствено овластен да изпълнява тези функции. Такова поне е общото послание. И това са неща, които се възприемат без никаква съпротива.
- Откъде ще дойде съпротивата?
- Проблемът е, че хората свикнаха с това. И в България това се говори от много време с един специфичен патос, за експертни правителства, за експерти. Това експертно говорене е в състояние да мумифицира Европа, защото хората вече привиждат в Европейския съюз точно това - една сложна система от експерти и бюрократи, лишени от политическа визия. Но промяната е неизбежна. Ако не дойде по някакъв по-разумен начин, ще стане през катастрофа, която настоящият ред прави неминуема. Светът по необходимост, така да се каже по учебник, върви към нова глобална криза. А такива ситуации на системен срив правят възможен и пробива, ревизията на един неуспешен подход. Ако погледнем исторически кога Европа се е преконституирала като общество, това е ставало през големи катастрофи или травми като например Втората световна война. Такива моменти играят и позитивна роля в историята. Ако този елит не може сега да реагира адекватно и да изпревари събитията, той ще бъде принуден от историята. И от хода на собствената си инерция и безсилие. Но цената на такава криза ще е висока и тя няма да се плати от банките. Всъщност е точно обратното - общото омизеряване, метастазата на остеритета, икономическата дисциплина като единствен отговор гарантира сигурността и благоденствието на банковите институции. Частният и корпоративен интерес са вече по дефиниция над публичния. Но омагьосаният кръг на заеми и дългове сам произвежда колапс. А има и нещо друго. Не е сигурно какво ще извади подобна криза. Историята ни е дала достатъчно лоши примери. Липсата на гъвкавост по социалните проблеми днес и отказът за разговор са опасни. Ако Европа не се промени сега, тя ще роди чудовища.