28 Април 2024неделя01:26 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Д-р Евгений Желев:

Промяна в здравното осигуряване - след обществено обсъждане

Преди да говорим за допълнително здравно осигуряване, трябва да сме наясно дали ще съществува основният пакет медицински услуги в сегашния му вид, категоричен е експертът

/ брой: 258

автор:Аида Паникян

visibility 1846

Евгений Желев е роден на 22 юли 1957 г. в Стара Загора. Завършва първа смесена гимназия "Христо Ботев" в родния си град, след което - Висшия медицински институт в Пловдив. Преминава курс по мениджмънт на здравеопазването във Вашингтон, САЩ. Трупа стаж като завеждащ Медицински център в Богомилово, в ОАРИЛ и в отделението по ортопедия и травматология при районната болница в Стара Загора, в Университетската болница в клиниката по ортопедия и травматология. От 1997 до 1999 г. е директор на районната болница в града. От 1999 до 2007 г. е кмет на Стара Загора, министър на здравеопазването от 24 април 2008 до 27 юли 2009 г., депутат от 41-то Народно събрание (водач на листата на Коалиция за България в 27 МИР Стара Загора). В момента ръководи болница "Софиямед".

"Какъвто и процент от вноската да отиде към частните фондове, парите за здравните плащания в държавата ще са едни и същи"

 
- Д-р Желев, вие дълги години сте били на различни управленски позиции в системата на здравеопазването. В средата на този месец за пореден път бе анонсирано въвеждането на втори стълб в здравното осигуряване. Как може това да стане според вас, след като осигурителните фондове вече са застрахователни?
- Това е един сериозен проблем, по който трябва да се направи много широк дебат в обществото с водещи специалисти. Да се получи преди всичко политически консенсус какво и как искаме да направим със здравноосигурителния модел. Но да говорим за допълнително здравно осигуряване, при положение, че вече няма здравноосигурителни фондове, е нонсенс. Дали трябва да има или не първи, втори, трети и прочее стълб, първо трябва да се отговори на въпроса дали ще съществува основният пакет медицински услуги в сегашния му вид. Ако някой иска да въвежда паралелни или допълнителни плащачи (субекти, които ще плащат) на медицински услуги, трябва да се каже какво ще поемат тези фондове като плащане. В този случай трябва да отговорим и на въпроса ще бъде ли намален пакетът, който плаща НЗОК, и какъв обем от този допълнителен или намален пакет ще бъде предоставен на допълнителните застрахователи. Другият въпрос е няма ли да нарушим солидарността, която е в основата на европейското осигуряване. И доколко е възможно сега хората да се включат? Защото да отделиш процент от публичния ресурс и да дадеш в частни ръце общо взето е неприемливо. А и как ще погледне на това ЕК? Така че, когато някой иска да прави реформа в сектора и особено в модела на осигуряване, трябва да е наясно, че всяка промяна оттук нататък изисква огромен труд и промяна на базисни закони. Не че не може да се направи, но въпросът е дали трябва и дали сега му е времето. И кой ще носи политическата отговорност!
- Неведнъж е повдиган проблемът за демонополизация на касата. Смятате ли, че е назрял моментът за това?
- Да, по този въпрос се заговори още през 2008 г. по времето, когато бях министър. Тогава се увеличи осигурителната вноска от 6 на 8%. Идеята на някои от коалиционните партньори бе двата процента да се събират в резерв и после да се ползват за допълнително осигуряване. Но аз държах тогава тези 2% веднага да влязат в обращение, защото по този начин можеше да се вдигнат цените на недофинансираните клинични пътеки, а не да трупаме резерв, който после и без това Симеон Дянков открадна и го използва за други неща, не за здраве... Та тогава пак някои хора си мислеха, че ще дадем тези пари на частниците да развият частен бизнес с обществени средства... Пак казвам: всяка една промяна в принципите на здравната система у нас не може да се прави без широк обществен дебат и политически консенсус. Особено сега, в тази сложна политическа ситуация.
От друга страна, все едно е дали 1-2 или 3% от 8-процентната вноска ще отиде към частните фондове - парите за здравноосигурителни плащания в държавата са едни и същи и е без значение дали ще бъдат разпределени между 2-3-5 или повече играчи.
- Дали частните фондове (вече застрахователи) биха наложили по-сериозен контрол върху дейността и върху разхода на средства?  
- Звучи твърде имагинерно, защото логично е частникът да търси печалба. В същото време при този същия, непроменен обем на парите, логично е да се предположи, че плащанията ще са в по-малка степен, отколкото сега.
- Болничната дейност все е недофинансирана, а парите за лекарства все не стигат. Ето и в момента има такъв проблем...
- Всичко е въпрос на организация и възможности. Както и на контрол. Парите, с които в момента разполага касата, не са достатъчни. Те може да се увеличат, ако се увеличи вноската, което не знам как може да стане сега. Значи би трябвало да се засили контролът. И то не само в болничния сектор, но и при лекарствата. Няма логика да намаляваш средствата в болничния сектор и да увеличаваш в частта за лекарствата. Освен това, доколкото виждам проектобюджета, дейности, които предишното правителство прехвърли към НЗОК, остават и сега там, въпреки декларациите на МЗ от преди няколко месеца. Инвитрото и ваксинопрофилактиката трябва на всяка цена да излязат от касата. Покриването на имунизационния календар изцяло е ангажимент на държавата.
Връщам се на контрола... Щом се отпускат скъпоструващи медикаменти, контролът трябва да е много строг, а за съжаление в момента не е така. Всеки изписва каквото си иска, възможно най-скъпото лекарство, а не бива да е така и от медицинска гледна точка, защото така се прескачат етапи от лечението.
- Как според вас трябва да се засили този контрол? И сега мнозина недоволстват и твърдят, че той е прекалено строг.
- През 2008 г. бе изработена електронна информационна система за контрол на скъпоструващите медикаменти.
- Но тя бе на здравното министерство...
- Може да бъде приспособена лесно за работа в НЗОК. Тя проследяваше пътя на всяко хапче, всяка ампулка от вносителя до пациента, но какво ли не се направи, за да не заработи тази система.
- Увеличението на здравната вноска или подобряването на събираемостта биха ли свършили работа за "попълване на "дупките" в дефицита?
- Ако се сравняваме с други европейски страни, нашата вноска е най-ниска.  А подобряването на събираемостта зависи от държавата. Вижте, не бива да се забравя нещо много важно - бюджетът за тази година е направен за 10, а не за 12 месеца от предишното правителство. А Надзорният съвет и сегашното ръководство на касата са поставени в безизходица, тъй като трябва да се справят с това положение, но нищо не зависи от тях. Касата е принудена да оперира при необичайни обстоятелства - дефицитът е заложен доста преди това правителство, но това ръководство трябва да решава проблемите. Ако държавата актуализира бюджета на касата, ще се спестят доста неприятности и напрежение. Или ако се плаща по 80%, заработеното от т.г. да се изплати догодина, но това трябва да се разпише ясно и държавата, касата и надзорът да поемат такъв ангажимент. А и минимално вдигане на дефицита няма да се отрази кой знае колко много на държавния бюджет.
 

13 зърнари са взели 52 млн. лв. субсидии

автор:Дума

visibility 667

/ брой: 80

Войната в Украйна удвои приходите на ВМЗ-Сопот

автор:Дума

visibility 661

/ брой: 80

Хващат най-много негодни банкноти от 10 лева

автор:Дума

visibility 578

/ брой: 80

ВМРО-ДПМНЕ води на първия тур

автор:Дума

visibility 659

/ брой: 80

Расте напрежението между САЩ и Китай

автор:Дума

visibility 751

/ брой: 80

Педро Санчес подава оставка?

автор:Дума

visibility 629

/ брой: 80

Накратко

автор:Дума

visibility 543

/ брой: 80

По български

автор:Евгени Гаврилов

visibility 722

/ брой: 80

15 сергии

автор:Таня Глухчева

visibility 724

/ брой: 80

Хем най-бедни, хем богаташи...

visibility 642

/ брой: 80

Абсурдът "Боташ"

автор:Румен Овчаров

visibility 665

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ