Промените в Закона за вероизповеданията са гаранция за националната сигурност

Васил Антонов е роден през 1956 г. в Монтана. Икономист по образование. Член на НС на БСП. Народен представител в 40-то, 42-то и 43-то Народно събрание от Плевенския многомандатен избирателен район. Зам.-председател на комисията по вероизповеданията и правата на човека, ръководител на Делегацията в Интерпарламентарната асамблея по православие.


"Опитите да бъдат регистрирани нови религиозни институции като юридически лица поставят под съмнение не само тяхната автентичност, но и създават порочни практики"

- Г-н Антонов, вие сте един от вносителите на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Какви бяха съображенията за неговото изготвяне?
- Считам, че е от огромно значение Законът за вероизповеданията да бъде променен. Във вида, в който е сега, той не е адекватен на условията, в които се намират и функционират обществото и държавата ни.
Основната редакция на Закона за вероизповеданията, с някои незначителни промени към днешна дата, е от 2002 г., когато условията на живот в България бяха по-различни. Динамиката в отношенията, бързината, с която светът се развива и новите обществено-икономически условия, обуславят необходимостта от въвеждането на нови моменти, кореспондиращи с актуалната  обстановка в страната. Ето защо е наложително някои празноти и несъвършенства на сега действащия закон да бъдат преодолени и запълнени с нови положения, съответстващи на настъпващите и настъпилите промени както в Република България, така и в Европейския съюз, на който страната ни е член.
През последните няколко години в страната се наблюдават тенденции за навлизане на чужди вероизповедания и проповядването на религии и религиозни учения със съмнителен, дори агресивен характер. Констатира се, че на определени места в страната се проповядва радикален ислям, както и че навлизат чужди религии, които нямат регистрация, а техните ритуали и обичаи не само са чужди на българина, а съставляват груба намеса във вътрешния мир в страната и представляват заплаха за националната сигурност.
Ето защо смятаме за уместно въвеждането на допълнителни гаранции за защита на националната сигурност.
- Каква е философията на проектозакона? Върху какво акцентира документът?
- Настоящият законопроект акцентира върху няколко особено важни въпроса, засягащи правото на вероизповедание, правното положение на религиозните общности и институции и отношенията им с държавата, както и конституционно гарантираната свобода на вероизповеданията, разгледани през призмата на националната сигурност, териториалната цялост и суверенитета на Република България.
Въведени са допълнителни гаранции за спазване на основните права и свободи на гражданите чрез конкретни законодателни механизми за ненарушаването им, увеличава се нивото на прозрачност относно финансирането на религиозните институции и оперирането със средствата, отчетността и контрола върху разходване на средствата.
- Каква е целта на промените, които предлагате в закона?
- Настоящият проект като цяло цели да синхронизира законодателната уредба на вероизповеданията с настъпилите през последното десетилетие промени в духовния свят и проповядването на все повече религии, възгледи и убеждения, балансирайки с националната сигурност, която да бъде максимално гарантирана в интерес на религиозните общности и институции в страната, в интерес на държавата и гражданите на Република България.
Настоящият законопроект има за цел да се въведе контрол върху възможността за навлизане на радикални учения под формата на вероизповедания. Да се въведе принципът, че вероизповеданията в България са български вероизповедания, проповядвани основно от български граждани и съответно изцяло обезпечени от местните религиозни общности, съответно представителството им да е от български граждани. Да се предостави възможността, но и строго да се регламентира като изключение, граждани на страни, които не са членове на Европейския съюз, да имат право да извършват богослужение, обреди и ритуали на територията на страната, но едва при доказана необходимост. По този начин се ограничава допускането на порочни практики от страна на някои вероизповедания да разпространяват идеи и религии за радикална промяна на установения ред в България, за нарушаване на териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред  в страната, основните права и свободи на гражданите, икономическото развитие и благосъстоянието на населението.
- Със законопроекта се ограничават опитите за регистриране на нови религиозни институции. Разкажете повече.
- Предложени са промени, които целят ограничаване вписването на юридически лица с ново наименование, но с идентични и/или като механичен сбор от верски убеждения и/или принципи на вече регистрирани такива.
Опитите да бъдат регистрирани нови религиозни институции като юридически лица поставят под съмнение не само тяхната автентичност, но и създават порочни практики и допускат разпространяването на вредни за обществото ни религиозни или сбор от религиозни възгледи, идеи, ритуали и обреди, със съмнения за ползите от тях за техните членове и съответно за националната ни сигурност.
В синхрон с изложеното е необходимостта при всяко заявление за вписване на вероизповедание да се изисква експертното становище на Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет. Става въпрос за мнение на законово регламентирана администрация, чиито служители са на експертно ниво и притежават специални знания, с каквито регистърният съд не разполага. При това, за да съществува като различно вероизповедание, определена религиозна общност трябва да изповядва различни верски убеждения и принципи от тези на вече регистрираните.
Чрез внесените промени не се ограничава правото на верско убеждение, като се допуска различните обединения на вярващи лица да се регистрират като вероизповедание, създавайки институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им. Но след като вече е регистрирана една система от верски убеждения и принципи, е недопустимо да бъде регистрирано ново вероизповедание, което се характеризира със същите и/или като механичен сбор от верски убеждения на лицата, съставляващи религиозната му общност.
- Предлагате въвеждането на мерки за увеличаване на прозрачността на финансирането на вероизповеданията. Какво включват те?
- В тази си част законопроектът е мотивиран от необходимостта да бъде засилен контролът, отчетността и документалната обезпеченост на религиозните общности и институции, съответно юридическите лица, придобили такъв статут съгласно закона.         
Въвеждат се мерки за увеличаване на прозрачността на финансирането на вероизповеданията, без да се накърнява правото на вероизповедание в страната, регламентира се ясна финансова отчетност и прозрачност на дейността на юридическите лица като цяло, в това число и отчетност на средствата, които са дарени на съответната институция, съществените дейности и изразходваните за тях средства, вида и размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства, както и данни за дарителите.
Въвежда се публичност за дейността на вероизповеданията чрез публикуване на интернет страницата на "Държавен вестник" на годишния доклад за дейността и финансовия отчет на вероизповеданията и техните поделения, придобили статут на юридическо лице въз основа на този закон.
 - Искате увеличение на глобите при нарушаване на закона. Какви са мотивите ви за това?
- Ако в действащия сега закон санкциите за дейност от името на вероизповедание с непредставителна власт е от 100 до 300 лв., ние предлагаме глобата да се завиши от 500 до 5000 лв. При повторно нарушение санкцията вече да е в границите от 1000 лв. до 10 000 лв., като досегашната беше от 500 лв. до 1000 лв.
Санкцията срещу свободното формиране или изразяване на верско убеждение сега е глоба от 100 до 300 лв., ние предлагаме да бъде увеличена в рамките на 500 до 5000 лв. Санкцията при нарушение на закона, ако не представлява престъпление, сега е от 100 до 300 лв. глоба, нашето предложение е същата да е от 500 до 5000 лв. Ако нарушението е от юридическо лице размерът, да се завиши от сегашните 500 до 5000 лв., на 1000 до 10 000 лв.
Новост е създаването на чл.37"а", който е във връзка със задължението на вероизповеданията за представяне на годишния доклад за дейността и/или финансовия отчет, като се предвижда, че при непредставянето им в срок се налага глоба от 5000 лв. до 10 000 лв., а когато деянието е извършено повторно, глобата да е от 10 000 лв. до 20 000 лв.
Като цяло с повишаването на санкциите се въвежда по-сериозен стимул за спазване на установения ред и се изпълнява възпиращата и превантивната им функция за недопускане на нарушения на закона.
Като вносител на законопроекта искам да ви уверя, че направените от нас предложения са мотивирани от отговорността, която носим пред обществото. Те целят да са гарант за ролята на държавата при спазване правата и основните свободи на гражданите й. Надявам се на подкрепата на колегите от останалите парламентарно представени партии, тъй като това, което предлагаме, е не само разумно, но и крайно необходимо за условията, в които се намират държавата и обществото.