Промените

Димитрина Ованесян

След установяването на новата власт през 1944 г. работех като секретар на стопанска комисия при ОФ и съставях сводки за изпълнение на производствените планове в околията. Председателят на комисията закръгляше нагоре процентите в докладите до центъра и на моите недоумяващи въпроси отговаряше: "Не бой се, докато сведенията отидат до София, процентите ще нараснат не само до 95, както сме писали, но ще стигнат до 100. Ние трябва да внушаваме на хората, че вървим напред, да ги ободряваме, да поощряваме ентусиазма, колективизма".
Аз вярвах в ентусиазма, защото сама го изпитвах. Едва след години, когато се готвех за изпит по съветска литература, се замислих разколебана. В спора между инж. Клейс и Глеб Чувалов в "Цимент" на Гладков прочетох: "Ентусиазмът е като проливен дъжд, непродължителен и вреден. Това е неикономично харчене на силите", казва старият и опитен инженер. "Ентусиазмът не е проливен дъжд, а душевен огън, който никога няма да угасне в душите на комунистите" - му противоречи Глеб Чувалов, честен и самоотвержен строител на новото време... Тогава, на 19 години, аз посещавах частните стопани, стараех се да им внуша вяра в колективизма, което те трудно проумяваха, а съдбата на отделната личност не съществуваше за мен като проблем.
Днес, в ХХI век, при развития капитализъм, колониализъм, империализъм, съдбата на отделния човек също е без значение. Важни са печалбите на милиардерите и тяхната заробваща виртуална икономика. Днес усещам, че за кратко време българинът от едната настройка - патриотизъм, колективизъм, другарство, взаимопомощ и пр., в които се възпитаваше след 9 септември, премина много бързо в тяхното отрицание. Защо така бързо се поддаде нашенецът на новите веяния на фалшивата демокрация (по мнението на Чърчил)?
Думата ми беше за онази "промяна" от преди повече от половин век. След десетина години голямо напрежение за утвърждаването на неукрепналата икономически и политически страна, в убеждаването или насилието над някои здраво свързани за буржоазния ред хора, въпреки "закръгляването на процентите" , нашият народ повярва в новия ред и се запретна за изграждането на новата икономическа база, стремеж към възпитание на по-хуманни и културни човешки отношения, масово подобряване на бита и условията за живот на хората... Успехите на държавата ни бяха видими за света и страната ни се нареди сред успяващите във всяко отношение. Не ми е по силите да анализирам икономическите закони и нашите грешки, но в следното съм категорична: природен закон е, че след всяко раждане настъпва неговото отрицание - разрушение, смърт, и ново раждане и нова смърт. Ето защо ние преживяхме нова "промяна" и започна съзиданието на нов ред. Къде виждам аз приликите и разликите между двете "промени". И в двете "промени" плъпнаха като плъхове към властта често пъти ограничени, неподготвени да управляват хора, защитени от своя произход и партийна принадлежност. Тази слабост е особено голяма в правителството на Бойко Борисов. Какви са разликите? Девети дойде с цел да даде на изгладнелия народ хляб, равенство пред законите, възможност да уважава себе си и да живее като човек, а не като малоумен скот, в каквото иска да ни превърне новият ред. Друга разлика, още по-важна е, че през този 45-годишен социализъм съдбата на отделния човек започна да придобива все по-голямо значение. Даваше се път на кадърното, трудоспособното. Разбира се, не минахме без грешки и извращения. След новата "промяна" съдбата на отделния човек напълно се елиминира, особено на старите хора. Всеки може да се огледа, да помисли и да си прецени кога е било по-добре.