Промениха ли Сирия и Египет политиката на Турция?

Едва ли някой доскоро можеше да каже в прав текст, че Европа вече гледа на премиера на Турция Ердоган като "на лидер в падение" и че е поставен край на неговата лидерска роля. От "Вашингтон пост", през "Ню Йорк таймс" и "Файненшъл таймс", та до "Фигаро", редица наблюдатели поставят въпроси за неприятната позиция, в която изпадна Анкара, след като сред подкрепяните от нея сирийски бунтовници започнаха да доминират ислямистки радикали. "Вашингтон пост" пък разкри аферата за предоставените на Техеран 10 иранци - шпиони на Мосад. Докато някои от изводите са, че най-добрият съюзник на сирийските бунтовници се двоуми, други просто казват, че "Турция трябва да покаже и докаже привързаността си към Запада", с което се посочва, че страната на Ердоган се е откъснала от Запада и има известни съмнения в лоялността й. Като цяло те се свеждат до обявеното, но непотвърдено решение на Анкара да закупи от Китай системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, което е било икономически най-изгодната оферта, както и поради изливането на оръжие и финансови средства за опозицията в Сирия, където отдавна преобладават представители на "Ал Кайда" и други джихадистки групировки.

Макар тези дни турските сили да обстрелваха позиции на сирийските бунтовници, Ердоган продължава да ги подкрепя. Наблюдава се наплив от турци, които отиват за участие в боеве на страната на джихадистите
 

За капак дойде и разкритието за предаването на иранските шпиони. Някои предполагат, че всъщност целта на тези разкрития е по-скоро да се докаже, че е налице "сближаване на САЩ с Иран, като се даде шанс на новия президент Рохани", и това не е в интерес на Израел. Още повече, че се нанася и удар върху подкрепяните от президента Обама стремежи за сближаване на Анкара и Тел Авив, след конфликтите им поради турски доставки за Газа и последвалите отзовавания на посланици. Нетаняху не е реагирал официално, но израелските вестници се позовават на факта, че авторът на разкритията за шпионската афера, Дейвид Игтатиус, е добър познавач на Близкия изток. "Долен удар", казват анализатори и предполагат компрометиране на връзките на турските тайни служби (МИТ) с приятелските такива. Подобни са и изводите на Дани Ялон, ексшеф на Мосад. Междувременно Нетаняху бе на посещение във Вашингтон.

Начело на турските служби стои стар приятел на Ердоган, Хакан Фидан, и сега този д-р по международни отношения и вещ специалист в областта на външната политика, винаги до външния министър Давутоглу, е главен герой в тази нова афера. Израел отдавна го смята за приятел на Техеран, защото е и участник в посредничеството за мирната ядрена програма на Иран, както и един от основоположниците на новата външна политика на Турция. Особено по отношение на Сирия. Фидан е и основен инициатор, заедно с Давутоглу, на т.нар. "мека сила", която позволи на Анкара да разпростре влияние в Близкия изток, Северна Африка, Кавказ и Балканите. Именно на Хакан Фидан Ердоган повери преговорите с ПКК и той многократно се е срещал с намиращия се в турски затвор лидер на кюрдите Йоджалан, което послужи при създаването на т.нар. пакет за демокрация на Ердоган.

В същото време не са тайна водещите позиции на Фидан в т.нар. война между турските служби и някои течения в управляващата ПСР (Партия на справедливостта и развитието) на Ердоган. Често основен обвинител за иранските връзки на Хакан Фидан се явява и живеещият в САЩ Фетулах Гюлен, обявен от някои наблюдатели за главен опозиционер на министър-председателя, който не крие мнението, че политиката на Ердоган е в безизходица, преди всичко по отношение на Сирия. Докато Ердоган от самото начало твърдо отстояваше позицията за сваляне от власт на президента Асад и подкрепяше по всякакъв начин разнородната опозиция, тези дни турските сили обстрелваха позиции на бунтовниците. Това е сигнал, че след като САЩ работят с правителството на Асад по линия за унищожение на химическите оръжия, Турция може да приеме по-различна линия на поведение от досегашната. Един вид Турция се противопоставя на "Ал Кайда" и радикалните ислямистки групировки, след като светът не ги приема. Предстои да се види дали това не е само символично, прикриващо действие, или ще се следва примерът на Катар, който сякаш внезапно направи изказвания в стил готовност за разговори с правителството на Асад. САЩ говорят за нормално предаване на властта и "запазване на държавните институции". Фокусът вече е върху политическото решение. Световната дипломация обяви превъзхождащ успех, Русия сдържано прие похвали за далновидна миротворческа политика. Асад иронично реши, че е готов за носител на Нобелова награда за мир и дори предположи, че ще се кандидатира отново за президент през 2014 г. Ердоган пък, независимо от промяната в международните настроения, продължава да подкрепя бунтовниците, но вече обезпокоен за сигурността по турската граница. Съобщава се за наплив от турци, които отиват за участие в боеве на страната на джихадистите, докато турски кюрди се сражават на страната на сирийски кюрди срещу ислямистки радикални групировки.

В същото време Турция е обхваната от вътрешни кризи, в това число икономически, и това подкопава не само нейната регионална роля, но я принуждава да обръща поглед най-вече към вътрешните си проблеми. Ердоган предлагаше своя модел на управление не само на Египет и на своите приятели "Мюсюлманските братя", но и на всички засегнати от Арабската пролет страни. Но в самата Турция започнаха протести срещу неговото авторитарно управление и пълзяща ислямизация, а "Мюсюлманските братя" дори бяха забранени в Египет, след като военните ги пометоха. Последваха обвинения към Анкара от всички страни, че подкрепя разширяването на джихадистите, а за Сирия настъпи смут сред самата ПСР. Това е и главната причина да се обстрелват опозиционни сили, като се продължава призоваването за сваляне от власт на Асад. Все още Анкара счита, че въоръжаването на опозицията ще доведе до този желан изход и САЩ трябва да заемат турската позиция, т.е. да спасят самата Турция. Асад обаче вече намира своята позиция за увеличаващо се стабилна и договорката за химическите оръжия предполага да остане още дълго на власт. В този случай международните анализаторите казаха, че "турските лидери са се почуствали оставени на простора да съхнат". Да не говорим, че турската позиция за Сирия е дълбоко непопулярна в самата Турция и отново според наблюдатели това е вътрешнополитическо предизвикателство за Ердоган. Едва ли ще му помогне в стремежите към президентски пост на изборите през 2014 г. Напрежението в пограничните райони не е в негова полза, бежанците в размер на 500 хил. създават проблеми и турското общество е настръхнало от каскадните събития в страната. Протестите не са стихнали, обявяват се нови партии като "Гези" - по името на прословутия парк в Истанбул, символ на масовите протести това лято.

Определено турското влияние в региона вече не се посреща позитивно на фона на сирийските и египетските събития. Турският модел за подражание в управлението също вече не се дискутира, а това подчертава становището, че Турция рискува да загуби своята роля и място в регионалната политика на Близкия изток. Дали ще се обърне към Балканите? При неотдавнашното си посещение в Косово за откриване на новото летище "Адем Яшарм" (лидер на АОК) Ердоган заяви в пламенна реч пред многобройни присъстващи, че "Косово е Турция, Турция е Косово". Преди години подобни изказвания имаше и външният министър Давутоглу за Скопие и Сараево, когато ги посещаваше официално. Такива посещения винаги са предхождани от определени инвестиции в дадени отрасли на тези малки нестабилни политико-икономически балкански страни, както и увеличаване броя на новостроящите се джамии там. Пътят Прищина-Тирана е само част от такава политика. Наложи се извинение от страна на проф. Давутоглу на Сърбия поради отправен протест от нейна страна по случая, но думите, че не са били правилно разбрани, не звучат много искрено. Позната е последователно прилаганата политика на Анкара за съвместяване по всякакъв начин на неоосманската й политика с членство в ЕС, което не й пречи да дава обещания, които на практика на изпълнява. Пример в тази насока е потокът бежанци към нашата граница, проблем за нас и съмнение за неслучайна стратегия на съседката.

Засега обаче Германия даде "зелена светлина" за откриване на глава 22 (регионална политика) от преговорния процес за присъединяване към ЕС и на 5 ноември с "нов тласък" Турция ще поднови преговорите си за членство. След 3 години застой Анкара се надява да навакса, а ЕС реши, че са били предприети важни стъпки към промени, особено след "демократичния пакет" на Ердоган и най-вече в посока стъпки в съдебната реформа, в мирния процес за прекратяване на тероризма, т.е. споразумението с ПКК, и намаляването на насилието в югоизточната част на страната. Друг е въпросът, че ПКК счита споразумението за "документ на книга" и обяви, че не се изпълнява реално, а Еврокомисията порица Анкара за "безкомпромисната политика по отношение на дисидентите" и "прекомерната употреба на сила" от страна на полицията срещу протестиращите. ПКК заплаши, че ще поднови въоръжените действия, като бойците й се върнат от Иракски Кюрдистан в Турция, след като Анкара не дава ход на мирния процес. Чемил Байък, лидер на политическото крило на КРП (Кюрдската работническа партия) обвинява Турция, че води война срещу кюрдите в Сирия, като подкрепя радикалните ислямисти, и затова ПКК има право на ответни действия. Той дори си позволява да прогнозира гражданска война в самата Турция, ако правителството не приеме условията им. В тази връзка не може да се пропусне фактът, че турското общество е скептично относно протичането на бърз процес за приемане на страната в ЕС и подкрепата му за това членство спада всяка година, вече стига до под 40 процента. Самите турци си дават сметка за пътя, който предстои на страната им. Пък и идват нови избори. Те сигурно са им по-важни.

Нашата дипломация в лицето на европейския ни по излъчване външен министър нямаше как да не реагира при възникналия проблем с бежанците и най-после предприе стъпки за пряк диалог с проф. Давутоглу относно решаване на конкретния казус, но и по отношение на двустранни, т.е. свързани с ЕС отношения. Декларираната подкрепа от наша страна за членството на Турция в ЕС не е новина. Новина е, че на традиционно максималистичните искания на Анкара, в случая искане за отпадане на визите, се поставиха категорично на масата на преговорите въпроси като спогодбата за обратно приемане на бежанци и охраната на границата. Въпросът с визите не е само наш, а едва ли можем да очакваме на този етап ЕС да го реши съгласно условията на Турция. Важно е, че събрахме кураж да започнем изграждането на ограждения по продължение на нашата граница с Турция и това бе подкрепено от цялото ни общество, още повече, че бежанците не са само наш казус, а европейски. Нали трябва да охраняваме надеждно европейските граници? Защото не сме сигурни, че Турция ги зачита по европейски. Политиката на Анкара към Сирия и подкрепата в това отношение, която й осигуряваше доскоро Вашингтон, би трябвало да е обица на ухото. Защото Близкият изток не е много далече от нас. Бежанският поток го доказа на практика.

В същото време в Турция има вътрешни събития, които заслужават специално внимание. Колкото и да е все още слаба опозицията в страната, тя е окрилена от вълната на масовите протести и често предприема действия, които се противопоставят на заети от ПСР позиции. Калъчдароолу, лидер на основната опозиционна НРП, до 3 декември ще е на първото си официално посещение в САЩ и ще има редица срещи с водещи американски сенатори, конгресмени, медии и лобита. Разбира се, че няма да пропусне и турската общност в основния съюзник на Турция. Милиони турци бяха призовани да излязат по площади и улици в Деня на републиката и да запеят националния химн, чието изпълнение всяка сутрин в училищата бе отменено от "демократичния пакет" на Ердоган. Опозицията счита, че така ще даде отпор на ПСР. Някои вестници съобщават и други интересни факти, като построяването на пета джамия в с. Османие, Мармарис, където жителите са само 500 души и няма училище. В селото има 130 възрастни мъже, които посещават джамиите, строени поне за 350 места, но обикновено пусти или обитавани само от имамите си. В това време 60 деца трябва да ходят до съседни села, за да получат поне основно образование. Съвсем в духа на прословутия пакет, както и новото разрешение в "Тюрк Хавайоларъ", основен въздушен превозвач, да се облича техническият персонал в специфичните религиозни облекла (расо) и да имат дълги бради. Както казват в турския печат, "това излезе от демократичния пакет на Ердоган". Авиокомпанията е 49% държавна и забраната за такива облекла е още от времето на Ататюрк.

Къде го чукаш, къде се пука, казват старите българи. ЕС награждава усилията на Анкара по пътя й към ЕС. Балканските страни се надяват на същото, но страховете от пълзящия ислям не са без основание. Ще успее ли да ги убеди Турция, че ще се опита да променя политиката си така, както събитията я принудиха в Близкия изток? Пък и всеки си има вътрешни проблеми и избори. Мъдрите държавници мислят поне 2 крачки изпреварващо. Иначе действат под напора на събитията. Ние добре познаваме тази практика и не тя е успешната.