ПРОМЕНЕТЕ ПРЕДСТАВАТА СИ ЗА РУСИЯ

Дейвид Харвилиц*

Представянето на Русия като вечен и неизбежен враг е опасна традиция, която само подкопава дългосрочните интереси на Съединените щати и Запада и укрепва стратегическите връзки между Русия и Китай. Въпреки проблемите, причинени от украинския конфликт, рано или късно Вашингтон ще трябва да разработи механизъм за прилагане на тристранна дипломация между Москва, Пекин и Вашингтон. Той бе предложен от президента Ричард Никсън и държавния секретар Хенри Кисинджър. Тяхната дипломация не само помогна за спечелването на Студената война, но и осигури стабилност между трите велики сили. В същото време дипломатите във Вашингтон трябва да намерят решение на украинския конфликт, което да е приемливо за всички участници.
След падането на Берлинската стена руснаците приветстваха американците, очаквайки приятелството, което Рейгън обеща на Горбачов. Но възможността за установяване на нови отношения се изпари през следващите години, когато НАТО погълна една по една страните от Варшавския договор. Разочарованието на Русия достигна кулминацията си, когато НАТО отхвърли молбата на Елцин за членство. След това отношенията се влошиха и днес достигнаха критична точка поради специалната операция на Москва в Украйна.
Въпреки вековния принос към западната наука, музика и литература, руснаците винаги са изпитвали дълбока несигурност в отношенията си със Запада, граничеща, някои биха казали, с параноя. Но въпреки тези трудности, първият исторически импулс на Русия бе да обърне лицето си към Европа - на запад, а не на изток.

Виенският конгрес (1 октомври 1814 – 9 юни 1815 ) се стреми към уравновесяване на силите, за да се избегнат бъдещи войни и революции. Повод за свикването на конгреса е военният  разгром, който претърпява Наполеон.  Конгресът се председателства от австрийския държавник Клеменс фон Метерних. Решенията му са взети от четирите велики сили - Прусия, Русия, Австрия и Обединеното кралство, като на Франция е позволено да участва в приемането на решенията.   Много историци смятат, че конгресът е свършил добра работа, тъй като е предотвратил глобална война за близо сто години. Това мнение се споделя и от Хенри Кисинджър,  чиято докторска дисертация е върху Виенския конгрес


Разривът, който последва украинския конфликт, изолира Русия от Запада и не й остави реален избор, освен да създаде по-тесни стратегически връзки с историческия си съперник Китай.
В търсенето на формула за разрешаване на ситуацията в Украйна при условия, приемливи за всички страни, Вашингтон и неговите съюзници трябва да се възползват от мироопазващия процес и да възобновят диалога с Русия. Решаването на историческите оплаквания на Москва срещу разширяването на НАТО като неразделна част от решаването на украинския конфликт не само ще сложи край на боевете, но и ще установи по-стабилен дългосрочен баланс на силите в Европа. Суверенитетът на Украйна не може да бъде пожертван. Но Москва не трябва да бъде поставяна в ситуация, която ще задълбочат недоволството й и ще направи неизбежни по-нататъшни конфликти и още по-голяма нестабилност.
Сегашният подход към Русия, който може да се опише като
„мир чрез заплаха“,
не може да бъде продуктивен. Преосмислянето на отношенията с Русия ще изисква положителен и многостранен подход. Приоритет трябва да е дипломатическата, а не военната динамика, с дипломати, ръководени от хора, които разбират историята и културните връзки между Русия и Запада. Необходимо е възобновяването на редовния диалог на високо равнище и повторно стартиране на работни групи, фокусирани върху конкретни области на икономическо сътрудничество. Така, въпреки украинския конфликт, САЩ и Русия успяха да продължат работата на Международната космическа станция.
Колкото и болезнено да звучи, потенциалният мирен пакет трябва да одобри статута на
Украйна като неутрална буферна държава,
сравнима с Финландия от ерата на Студената война. Самият Зеленски прие това предложение на Москва след влизането на руските войски през март 2022 г.
Оттогава Украйна претърпя разрушения и горчиви загуби, което ще затрудни приемане на неутралитета на този етап, но тази възможност е отворена. Всъщност неутралитетът стана възможен, след като НАТО обяви, че няма да приеме Украйна в своите редици, докато Киев не ликвидира корупцията в отбранителната индустрия.
Наред с неутралитета може да обмислим възможността за създаване на нова регионална структура за сигурност, в която НАТО и Русия са партньори. И накрая, в допълнение към темата за неутралитета, може да говорим за конституционни реформи в Украйна, които биха създали нов подход към руското етническо малцинство.
Системната русофобия, царяща в западните правителства и медии, по никакъв начин не допринася за мирните преговори. Конфликтът в Украйна трябва да бъде решен с план, който, при зачитане на суверенитета и границите, ще постави основата за сближаване между Русия и Запада. Сегашният път, насочен единствено към наказване на Москва, по никакъв начин няма да укрепи дългосрочната стабилност в региона. Дори в най-добрия сценарий това ще доведе само до замразен конфликт - с последици за стабилността, също толкова пагубни, колкото на Корейския полуостров през последните шест десетилетия.
Метерних сложи край на Наполеоновите войни,
довели до милиони жертви за 12 години, като позволи на победената  Франция да се присъедини към победилите съюзници (Австрия, Прусия, Русия и Великобритания) - като член на Европейския концерт или т.нар. Виенска система за международни отношения. Това споразумение помогна за трайния мир в Европа през по-голямата част на XIX век.
Днес ще е необходим също толкова креативен подход на дипломацията, за да се разреши още един жесток конфликт в сърцето на Европа, който разтърсва целия континент.

*Адвокат и предприемач от Калифорния. Учил е в Московския държавен университет. Бил е помощник-секретар за киберсигурност, енергийна сигурност и реагиране при извънредни ситуации в Министерството на енергетиката на САЩ