Проиграна и загубена

Луц Херден
der Freitag
 
Да го кажем от самото начало: Който преди седмици празнуваше горящите автомобилни гуми и барикадите в Киев, окупирания луксозен хотел и завладяното кметство като знаци на революционна динамика, ще трябва да мери със същия аршин и действията на бунтуващите се в Донецк, Харков, Луганск и другаде. Киевският Майдан е на запад и на изток в Украйна. Опасността от гражданска война съществуваше там, съществува и тук. И там, и тук в основата е въпросът - къде свършва гражданското подчинение и кога започва нарушаването на конституцията?

Думи на вятъра

Как една страна може така да пропадне? Въпросът е излишен, защото отдавна е получил отговор. Много преди свалянето на Янукович на 21 февруари. Предупрежденията бяха достатъчно. Изричани бяха многократно, докато добиха вкус на пепел в устата. Украйна е една крехка, бързо възпламеняваща се държава. Не търпи сътресения. Дори само болната й икономика и заплашващият банкрут задължават такива да не се допускат. Най-нездравословно за нейното разкъсано общество е попадането й в полето на мерене на силите между Русия и Запада. Тя може само да загуби, защото ще бъде смазана. Но всички тези предупреждения отидоха на вятъра. И това сега си отмъщава като невъзможността на временното правителство в Киев да модерира между враждуващите лагери и регионите, вместо да ги поляризира.
Турчиновци и Яценюковци трябваше все пак да знаят, че този, който не е легитимиран чрез избори, се нуждае от политически решения, за да се легитимира. Те се наложиха в конфликта с амортизирания президент в столицата, но не спечелиха страната. Те би трябвало да разберат, че е по-добре да абдикираш като партия на конфликта, за можеш да убедиш като надпартийна администрация. Те имаха да правят по-добри неща, отколкото да създават национална гвардия и да деградират руския език. Трябваше да се предпазят от всичко, което щеше да уплаши Източна Украйна и да я тласне в ръцете на Русия. Все пак в подписаното от трима външни министри на страни от ЕС "киевско споразумение" от 21 февруари бе предвидено създаването на "временно правителство на националното единство". Случи се тъкмо обратното.

Купчина руини

Но това, което най-много смущава, не е поведението на играчите в Киев, а готовността на Запада да го подкрепя и толерира. Резултатът е един фатален автоматизъм. Колкото повече украинското правителство губи от авторитета си, толкова повече САЩ и ЕС се експонират като страна в конфликта и търсят вината в Русия. Да се говори за една объркана ситуация би било само разкрасяване на действителността. По-добре е да се каже, че е налице купчина от руини. Много рядко досега Европейският съюз така не е преценявал своите интереси, както в настоящата политика към Украйна, в която престижният дуел с Москва се оказа по-важен, отколкото съхраняването на страната. Какво се очаква? Партньори в Киев, с които да се договорят кредити, гарантирайки тяхното възстановяване, или антируски изпълнители по убеждение. Какво иска Международният валутен фонд? Какъв е смисълът от налагане на реформи, които са неосъществими в една част от държавата? Защо САЩ дават само един милиард долара, но само като кредитна гаранция, а не да се влеят веднага като спешна помощ? Президентът Обама не вярва ли, че воденият от него курс спрямо Русия ще може да оздрави Украйна?
Скоро след смяната на властта в Киев се твърдеше, че е нужен само един нов план "Маршал", за да се помогне на Украйна политически и икономически. Това щеше да е вярно, ако следваше допълнението: Този план има шанс само като съвместен проект с Русия, чийто президент не иска да влезе в историята като този, който се е отказал от Украйна или я е загубил.  

Превод от немски: д-р ик. Златко Златев