Програмите за икономии са безсмислени

"Ню Йорк Таймс"

Гръцката криза се интерпретира като притча за рисковете на финансовото безгрижие. Това не означава обаче, че трябва да изпадаме в другата крайност, пише "Ню Йорк Таймс".
В Америка не минава и ден, без някой политик или експерт да вземе да ни поучава, че бързо трябва да орежем държавните разходи, ако не искаме да станем и ние като Гърция, пише още изданието. Всъщност гръцката история показва, че докато дефицитът в добри времена наистина може да вкара една държава в беля (какъвто е случаят с Гърция, но не и с Испания), усилията за елиминиране на дефицита, щом белята вече е станала, са рецепта за депресия.
По цялата европейска периферия днес се наблюдават примери за депресия, причинена от мерките за икономии. Гърция е най-драматичният случай, с безработица над 20 процента и срив в социалния сектор, включително здравеопазването. Но Ирландия, където бе направено всичко, за което апелират проповедниците на икономиите, също е в ужасно състояние. Португалия и Испания са минимално по-добре.
Освен това икономиите в условията на рецесия причиняват не само огромни страдания. Налице са все повече данни, които показват, че програмите за икономии са безсмислени и в чисто финансов смисъл, тъй като комбинацията от намаляващи приходи, следствие от рецесията, и влошаващи се дългосрочни перспективи уронва доверието на пазарите и затруднява още повече решаването на проблема с бъдещите дългове. Човек се чуди как страни, които лишават от бъдеще своята младеж (младежката безработица в Ирландия е 30 процента, а в Гърция наближава 50 процента), ще постигнат достатъчно растеж, за да обслужват дълговете си.
Ако запитате какви алтернативи имат страни като Гърция или Ирландия, отговорът е, че те нямат добри алтернативи освен излизането от еврозоната. Но това е крайна стъпка, която ръководителите им не могат реалистично да извършат, преди да са се провалили всички останали варианти - състояние, към което Гърция бързо се приближава.
Германия и ЕЦБ биха могли да вземат мерки за предотвратяване на тази крайна стъпка, като поставят ударението върху по-малко икономии и повече усилия за стимулиране на европейската икономика като цяло. Що се отнася до Америка обаче, там има алтернатива: тя разполага със собствена валута и може да взима дългосрочни кредити с много ниски лихви, така че няма защо да поема по пътя на икономиите и свиването на растежа. Затова е крайно време да престанат да ни сочат Гърция като пример за капаните на държавния дефицит. От американска гледна точка Гърция е по-скоро пример за опасностите, съпътстващи усилията за премахване на дефицита твърде прибързано, докато икономиката още е в депресия.