Програмиран цинизъм

Преди десетилетие в централите на големите автомобилни компании се появиха нови структури - отдели "Програмиране на повредите". Тяхната работа е да изчисляват как в определени модули от машината нещо ще се счупи след точно определено време или определени изминати километри. Затова вече имаме не нормални двигатели, в които и ние да бърникаме и да си сменим нещо елементарно, а съвкупност от модули, които са капсуловани и достъп до тях няма. А и да има, той е безсмислен, защото трябва да се смени целият агрегат, ако го намерим, разбира се. И така е навсякъде. Пералня, която се разваля след пет години експлоатация; телевизор, спиращ да работи три години след покупката. За фатална случайност ли става дума или и днешните електроуреди за дома наистина издържат по-малко от някогашните?

Преди време Европейският потребителски център  организира специално проучване, основният извод от което бе, че производителите залагат по-кратък жизнен цикъл на продуктите, за да могат те периодично да бъдат подновявани и така да се генерират по-високи продажби. Става дума за всякакви електроуреди - перални, печки, радиатори, телевизори, принтери. 

Христоматиен пример са мобилните телефони. Ако батерията се повреди, за някои модели смяната й е много сложна и скъпа. Често потребителят купува директно нов апарат. По-старите модели не могат да работят добре с по-новите операционни системи, съответно не могат да се свалят актуални приложения и потребителят е принуден да купи нов апарат. Изчислено е, че сменяме или поне искаме да сменим мобилния си телефон по тези и други причини на всеки 20 месеца.

Активността на Европарламента по темата не е нова. И предишните депутати в Брюксел приеха специална резолюция през 2017 г., но реални действия не последваха. Освен това лобитата на компаниите производители са много мощни и няма да се дадат лесно. А това не е нищо друго, освен програмиран цинизъм.